Кашата в училищното образование тези дни се сгъсти още (сякаш не беше достатъчно гъста). Дори замириса на загоряло. Месец и половина преди масовата истерия за прием след седми клас така наречените елитни училища още не са обявили оценките по кои предмети ще вземат предвид при класирането на учениците. Което означава, че в последния момент изнервени родители може да виснат на главите на учителите по низвергнатите в VII клас предмети с искания за шестици.

 Шестиците в България впрочем отдавна нямат никаква стойност - все отличници ни управляват и виждаме резултатите. В седми клас традиционно много учители надуват оценките на възпитаниците си предвид предстоящото кандидатстване. Най-голямата реклама на едно основно училище обикновено е колко деца, които са учили в него, са били приети в училищата, за които е голямото блъскане. На тази въдица се ловят всички амбициозни майки. Затова някои училища в София например са полупразни - с 300-400 деца, а в други се тъпчат по 1300-1400, че и повече. Последните просто са по-добри в рекламата.

 Който родител не е минал през месомелачката в седми клас, едва ли знае за какво става дума - пълно безумство от болни амбиции и отвращение от всяко училище, което не влиза в списъка на най-желаните. Тази истерия все по-трайно се пренася и към записването в първи клас. За сравнение: в ХII клас на родителите не им пука - над 50 университета стоят празни и приемат дори с тройки. Зорът е детето да влезе в елитна гимназия. С какви знания излиза - няма никакво значение. От години се знае, че в седми клас са важни единствено българският и математиката. По тях се зубри здраво, на частни уроци по двата предмета се тръгва още в началото на шести клас. След двегодишна инвестиция (от 8-10 хил. лв. вероятно) любимият наследник има шанс да се класира в някое от училищата в топ 20 в столицата. Нещастните учители по всички други предмети се измъчват в VII клас с отегчени и преуморени ученици, на редовно снабдявани с извинителни бележки по "ненужните" предмети.

 Затова новината на Министерството на образованието от 28 март - че може да се наложи инвестиция и по други предмети - е доста стряскаща за повечето семейства със седмокласници. Съобщението за подобни новости в последния момент напълно изнервят и без това лудналите родители, които през месец-два биват сюрпризирани с някоя образователна вест. На тях отдавна им е писнало, защото инвестицията в образование е сред най-непредвидимите. Новостите нямат край, а колкото повече "реформи" се внедряват, толкова повече образованието върви към зле.

 Всъщност чудесно е училищата да имат свобода. За всичко. Би било хубаво и учителите да имаха свобода, а не да подлежат на санкция при всяка проява на фантазия и отклонение от тежкия, скучен и понякога безобразен учебен план. Но нямат, затова много от тях са демотивирани като учениците си. Хубаво би било гимназиите да приемат не само деца, в чиито частни уроци са вкарани няколко хиляди лева, а и мислещи, можещи и с различни таланти. При сегашните обстоятелства няма как да се случи - най-много мафията с частните уроци да се разклони и по други балообразуващи предмети.

 Новите правила за прием след седми клас бяха приети през октомври 2016 г. с наредба. Наредбата закъсня, защото безумният нов образователен закон на ГЕРБ, който реално няма да промени нищо по отношение на грамотността, влезе в сила миналия август. Много от нещата, записани в него, трябваше да се уредят в подзаконови нормативни актове. След излизането на въпросната наредба училищата трябва да обявят кои балообразуващи предмети избират до 10 април - само месец преди изпитите! Сега може да се окаже, че кандидати за елитни училища могат да останат извън тях, защото например вече се изисква да са се класирали на олимпиади или други състезания, на които те може да не са ходили. Това важи особено за гимназии като природо-математическите и хореографските, на които законът забрани да провеждат собствени изпити за пресяване на кандидатите. Жестоката конкуренция за 10-20 столични училища от години поставя въпроса защо качеството на образованието в останалите не е на ниво, но никой от министерството на образованието не се чувства длъжен да отговори.

 Любимият спорт на многобройната и ненужна образователна администрация е сегрегацията - да се изолират няколкостотин ученици в що-годе налагащи дисциплина и изискващи знания (не и даващи) училища, а останалите да бъдат оставени на произвола на съдбата. Феодални директори, назначени по политически принцип, се опитват всякак да се подмажат на инспектората и министерството, за да могат да оцелеят на постовете си. Свежа мисъл трудно прониква в училището, защото учителите, от своя страна, пък се стремят да се харесат на директорите, за да получат по-високо оценяване. Резултатът е трагичен.

 Кой има интерес от масовото производство на полуграмотни младежи в "неелитните" училища е ясно - политическата класа, която разчита на все по-тъпи и неинформирани избиратели, които да се хващат на популистки въдици. И тази маса през последните 10 години нараства стабилно. Няма тъпи деца на входа на училището. На изхода му обаче е пълно с аутсайдери. А Марк Твен беше казал, че не трябва да допускаме училището да пречи на образованието.

Източник: www.segabg.com