Преди време моя позната ми разказа за детето си, което трябвало да прочете книга, изучавана в училище. "За какво се говори", попитала тя. "Не знам, учителката още не ни е казала".

 Това е ситуация, с която в момента десетки учители се сблъскват, но образователната ни система като цяло все още не е успяла да я осмисли. Нещо повече - скоро това ще бъде проблем не на училището, а на държавата. Поне ако се съди от последното изследване на четивната грамотност на децата, направено само преди два месеца с ученици от произволно взети пети класове в цялата страна. 7% от децата се оказали над изискванията, които училището проявява към тях. 18% /тоест почти една пета/ обаче са били онези, които имат затруднения дори с разбирането на онова, което четат.

 Тук става дума за петокласници. Според международното изследване PISA, правено обаче сред друг випуск, в осми клас затруднения с разбирането на текста вече има всеки втори. Това означава, че българското училище е на път да отгледа нова нация от привидно грамотни хора, за които обаче е табу всяко разбиране и осмисляне на по-сложен текст, който не е придружен с емотикончета и икони, указващи дали да се смеем, или да го лайкнем. Впрочем, ако се съди по значителна част от писанията в интернет форумите, този дух вече е пуснат от бутилката и отдавна не е проблем само на образователната ни система. Но думата е за друго. Според същото това изследване сред децата, които са имали проблем с разбирането на написаното, най-много са тези, на които майчиният език не е български. Ако децата, в чийто дом се говори на български, имат 60% успеваемост на теста, учениците от ромски семейства са имали 35. Това е почти два пъти по-малко. И е процент, при който нито един тест, независимо къде по света е правен, не се смята за издържан. Това са деца, които още в четвърти-пети клас вече не разбират езика, на който светът около тях им говори. Какво да очакваме от хлапета, които още в пети клас не разбират какво им казват учебникът и учителят? Как да ги добутаме до седми, а за завършването на 12-ти дори няма смисъл да отваряме дума - вероятно голяма част от тях чисто и просто не разбират въпросите на матурата, камо ли да знаят техните отговори.

 Говорим за бъдещата ни работна сила, за чието квалифициране и социализиране отиват купища пари и тонове хартия, докато тя още на десетгодишна възраст не е в състояние да срича. Ако не искаме държавата да се изправи пред още по-сериозни проблеми, тук трябват спешни мерки, които да се вземат не на ниво отделно министерство. Защото те засягат не образованието ни, а същината на нацията след известен брой години. Кой е огромният проблем, поради който тези деца просто не владеят езика, който все още се води официален за държавата? В дома им просто се говори на друг. Учители на ромски деца разказват, че дори когато знаят буквите, след дългата лятна ваканция те започват да пишат с българските букви /и малко латиница/ ромски думички - не са запомнили това, което миналата година по някакъв начин са успели да налеят в главите им. За да се избегне този проблем, специално там е нужна ранна детска градина, летни училища или по-кратки ваканции, с риск някой да бъде обвинен в дискриминация и сегрегация заради прокарването на тази идея. Дори когато искат да постигнат нещо повече, средата дърпа тези деца назад.

 Камо ли ако не искат да го постигнат. Ако не искаме да се раждат идеи за нови трудови войски, за които и мнозина политици говорят с носталгия, защото навремето те ограмотяваха цели общности, трябва да вкараме съвършено нов тип училище в гетото. Такъв, в който децата да присъстват в клас много по-често и много по-дълго, все едно с какви стимули или натиск го правим. Със спиране на детски надбавки, на социални помощи, на достъп до определени услуги - само и само тези деца да бъдат научени на нещо, което гетото не може да им даде. Ако се налага, за тези деца трябва да бъдат разработени специални учебници, които "превеждат" нещата през техния опит, който често е много по-различен от този на връстниците им. Особено предвид факта, че на места има и случаи, при които детето е в шести клас, но баща му е в пети. Независимо че шофира с платена под масата шофьорска книжка, както впрочем го прави цялата махала.

 Как очакваме детето в по-горен клас да осмисли понятието "етническо многообразие", което без притеснение присъства в учебника му, след като още в пети не е могло да разбере приказката за тримата братя и златната ябълка поради липса на нужните думи. То просто не ги знае. Те не са част от езика му, от опита му, от света му. Няма как да променим тези деца, докато не променим контекста около тях. Докато, първо, не ги вкараме дори и насила в образователната система, и второ, не им покажем какво може да се промени за тях, ако опитат да научат нещо. Това вече не е проблем на училището. А на националната сигурност.

Автор: Стела Стоянова

Източник: www.standartnews.com