Младият учител е надежда. Младият учител, завърнал се да преподава в своето училище вече е вдъхновение. А когато обича децата и работи всеотдайно се превръща във факлоносец на знания, традиции, история…
Тези мисли са провокирани от скромен, но изпълнен с удовлетворение пост. Едно младо момиче благодареше на първите си деца (ученици) и споделяше гордостта си от техните постижения. Припомняше, че трудът винаги се отплаща. Конкретният повод е успешно представяне на група деца от нашата гимназия на изпита за френска езикова диплома DELF. Явяването на този изпит е рутинно за училището, а успехите са традиционни. Но това е първият изпит за деца на Петя, едно младо момиче с едва едногодишен учителски стаж. Неизбежната смяна на поколенията стовари на крехките плещи на младостта трупани с десетилетия традиции, авторитет и училищно име. Но стартът изглежда като летяш.
Когато постъпих като учител в гимназията преди повече от две десетилетия, тя се осланяше на десетки бивши възпитаници, поели по пътя на преподаването. Още тогава си дадох сметка колко е важно да имаш учители, които някога са седели на същите тези чинове и са се борили с твоите трудности и колебания. Разбрах, че никой не може да пренесе по-заразително и вдъхновяващо духа и традицията от хора, които са пораснали и поумнели на този хълм. Завръщането на бившите ученици като просветители е като преливане на кръв между поколенията. Достоен отговор на девиза на колежа, от който започва вековната история на ловешкото езиково училище – „Просветени за да просвещават“.
Петя преди десет години търкаше чиновете на френската паралелка. Но със сигурност е заредена с духовния допинг на поколенията езиковци. Едно момиче, което може да разказва ученически истории от същата класна стая. Повярвайте ми, това вдъхновява хлапетата. Зарадва ме успеха, но и думичките на Петя, тихо споделени на нейната фейсбук страница. Думички, в които прочетох ценни качества за един успешен учител. Любовта към децата, съпричастността към техните усилия и смелостта да ги споделиш публично. И толкова рядката амбиция да възпитаваш в трудолюбие.
Петя не е единствената пораснала на хълма и приела предизвикателството да се завърне като учител. Наближават дузина. Просветени на хълма и решени да просвещават. А докато има учители израснали върху корените на това училище то ще продължава да вдъхновява. Днес просто беше денят на Петя, споделен с любов и гордост от децата. Утре, може би, героите ще са други.
Автор: Иво Райнов, учител
Профилирана езикова гимназия "Екзарх Йосиф I" - гр. Ловеч
Източник: www.eratosten.wordpress.com