Мирослав Йотов е роден на 26 юли 1977 г. в Исперих. Завършва средното си образование със специалност графичен дизайн в Разград. През 2000 г. завършва Шуменския университет със специалност педагогика на изобразителното изкуство. Има няколко участия в студентски изложби. 2000 - 2004 г. е период на затруднения и професионална ориентация. Започва да се занимава с живопис през 2005-а. През същата година печели скулптурна награда на пленер в Шумен. Първата му самостоятелна живописна изложба е през 2006 г. Поради засиления интерес към неговите произведения от 2005 година той основно се занимава с поръчкова маслена живопис и скулптура.

Художникът живее в България и вярва, че родината ни е много шарена. С времето за него тя добива различните цветове в различни степени и нюанси.

„Напоследък политическите настроения се наслагват едно върху друго като четка върху четка, като маска върху маска”, казва художникът и добавя, че това не му пречи да рисува.

„Ако искам мога да го направя и в разгромено Хаити. Ако обърнем поглед към историята, много от големите виртуози са създавали творенията си в най-трудните време”, добавя Йотов.

 Той не обича да се оплаква като цяло, още по-малко от страната си, и смята, че именно тук е това, което е. Не обича да говори за картините си, защото го намира за егоцентрично. Щастлив е обаче, когато някой споделя, че платната му пораждат положителни емоции. „За мен всяка и никоя картина е най-специалната. Всички те са определени моменти от времето ми, изпълнено с работата върху тях. Не чакам вдъхновението да ме тресне. Емоцията се появява, когато съм пред бялото платно. В процеса на рисуване”.

 За Мирослав Йотов рисуването на картини е свързано и с дисциплина. „Не може да те удари идея, докато я чакаш да падне от небето. Трябва да те хване докато работиш, както е казал Пикасо. Ако си в творческа криза какво? Стоиш и чакаш?”, говори за тайната на картините Йотов.

 „Колкото и методи да си усвоил трябва да възприемаш всичко като загадка. Понякога рисувам до 3 часа сутринта. Изключвам напълно и мога да го правя и докато слушам парламентарен контрол. Чувам и не чувам едновременно. Рисуваш, за да тръгне картината по своя път. Интересен ми е целия процес, аз не знам къде ще ме отведе той. В почивките си решавам нещо, после се връщам в началото на 100%. Не съм закотвен само в един свят. И не броя картините си както Казанова не е броял жените си”, шегува се Мирослав Йотов. Споделя, че природата го вдъхновява, защото е израснал в Лудогорието.

Прием при Цар Симеон Велики

 „Мечтая за съвършената картина. За направата й е важен моментът, в който я рисувам”, споделя още Йотов. И смята да продължи да не се взима на сериозно, за да запази мигът на вълнението и изненадата и да избяга от рутината.

 Себе си той описва с ненадминат художнически маниер: „Аз съм топло сиво, покрито с бледо златни петна. Когато не забравя, мисля в цинково бяло, когато забравя – сълзите ми са терпентин. Използвам дамаров ферниз, за да запазвам спомените си и въпреки че се напуква с времето,  ги кара да блестят като детски ириси. Роден съм в бледо синьо и ментов веронез, а големите ни подвързваха вратлетата със светлочервен цинобър. Бяха пионери в това. Като тийнейджър открих, че розовото понякога е на зърна, а черното – къдраво в същността си. И ако им плиснеш кофа с кармин – танцуват. Поглъщал съм оксдино зелено, за да разбера кадмиевия оранж, мазал съм с пръсти, притривал съм с парцали, рядко съм фин като велатура, защото характерът ми е като козината на ирландски сетер“. 

Фейсбук страница Miroslav Yotov