+ Предложи публикация
15.10.2017

Млади български художници - Миглена Кирилова

  Правя това, което обичам най-много, от сутрин - до вечер! С любов, всеотдайност и безкрайно вдъхновение... Има дни, в които не ми се рисува; тогава почивам, но такива дни се случват рядко... все по-рядко. Мисля си, че няма как хората да не усещат всичко това, което влагам рисувайки, защо иначе ще ме търсят. Поръчките са за месеци напред, картините ми не успяват да изсъхнат при мен...

 Извинявам се на всички, които забавям, но моля да ме разберете... ако днес ми се рисуват божури, по никой начин не мога да нарисувам коне, не ги усещам и никаква сила не може да ме накара да си седна на мястото и да рисувам коне, а не божури... Всъщност пробвала съм, имам силна воля... е... така създавам най-грозните си картини. Картината трябва да идва от душата... и идва, когато си поиска, а не когато трябва!

 Родена съм в гр. Русе през 1978 г. в голямо и задружно семейство. "Водят ме" художник трето поколение. Майка ми Ралица Кирилова е художник и преподавател по рисуване, баща ми Йордан Кирилов е един от малкото редовни учители по дърворезба . Прекрасна професия има и баба ми Елена Макарова, която рисуваше неуморно и ежедневно до 84-тата си година с постоянната тревога, че ако умре, боите ѝ ще си останат неупотребени. Те бяха много, събирани от пътуванията ѝ в Европа... тайно се надявахме, че ще останат малко и за нас.. но не... изрисува ги... и чак тогава си отиде...

 Синът ми Камен... ами и той рисува. Доскоро не го подкрепях, всеки иска за децата си по-лек път от своясобствен. Но учебните помагала и тетрадки не издържаха, всичко се изрисуваше от корица до корица. Забранявах, карах се!.. Започна скришом да навива крачоли и блузи, рисуваше... върху себе си... Като се нарисува целия, се къпе... да освободи място. Стана 6-ти клас, предадох се и го изместих в художественото училище. Сега сме добре, рядко рисува по себе си, само ако няма листи наблизо...

 Естествено с толкова рисуване покрай мен и аз рисувам откакто се помня. В четвърти клас, след като спечелих участие с една моя детска рисунка в небезизвестната тогава Асамблея "Знаме на Мира", в семейството решиха да започна уроци при друг преподавател. Не сме си и помисляли дори да бъда обучавана вкъщи от майка ми, с три деца... луда работа, обстановката беше сложна.

 В седми клас ме приеха в художественото училище в Русе и продължих там. Първата реализация на моите художествени умения беше абсурдна. В девети клас няколко приятели на семейството ми, ме помолиха да помагам на по-малките им деца и да ги подготвя за изпити по рисуване. .. тъй като ги оцениха с пълни шестици на последвалите изпити, "славата ми" се разнесе и на следващата година моите ученици бяха повече, предложиха ми и пари; все пак отделях много време за децата им. Това беше важно, защото благодарение на тях можех да рисувам аз, материалите са скъпи, но аз можех да си позволя всичко...

 И така... изясних си набързо как се случват нещата в реалния живот! Продължих да давам уроци на деца, за да плащам уроците, които започнах да посещавам аз. Не съм чувствала, че това, което правя, може да е злоупотреба, понасях доста упреци, как може... още е дете, а си въобразява че може да обучава... Прави бяха! Затова не си търсех ученици, те ме търсеха, таксите бяха символични, в пъти по-ниски от тези на художниците и всички над 100 деца, които подготвих през времето, вземаха изпитите си с абсолютни шестици. Съвестта ми беше чиста!

Съдбата ме срещна с невероятен преподавател. За него рисуването не беше чисто финансово измерение. Прекарах три години в неговите ателиета - аз и неколцина ентусиасти... Той ми даваше невероятно много срещу скромни месечни такси, в пъти по-ниски от таксите на другите художници... Не ми продаде, а ми прЕдаде умения и любов към "занаята". Много пъти след това в живота си разбирах, че най-скъпите неща, които получаваме, не струват много.. като парични знаци, разбира се. Не завърших университет, отидох, не харесах. Прибрах се. Не казвам нищо лошо, от университетите са излезли невероятни художници и тепърва ще излизат такива... Просто не го усетих като моето място, послушах сърцето си; за някои неща съм бъркала, за други - не... Мъчно ми става, гледайки колко много мои съученици и приятели завършиха художественото си образование докрай, а забравиха мириса на боите. За себе си аз постъпих правилно! Много професионални художници ме наричат "самоука". Да приема това определение, ще означава, че в моите очи ще стана безочлива. Ще означава, че приписвам заслугите за това, което съм, единствено на себе си...

 

*Картините са оразмерени спрямо уеб стандартите. 

Оценка 4.9 от 31 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Последно търсени:
Курсове за Фризьори София
Уроци по Английски Овча Купел
Интензивен курс по Английски език intermediate
Уроци по Биология 8 клас
Курсове по Руски език Бургас
Киокушин карате София
Тест История 6 клас
Курсове за Фризьори Варна
Уроци по висша Математика Варна
Варна История
Лесно изучаване на Английски език
Индивидуални уроци по Английски език Варна
Тренировки по Бокс Бургас
Езикова школа Варна
Курсове Счетоводство Варна
Курсове по Английски език цени
Уроци по Английски цени
Хата Йога
Уроци по Плуване Варна
Частни уроци по Литература Враца
Частни уроци Английски Пловдив
Online Курсове по Английски
Частни уроци по История Варна
Математика 4 клас презентации
Испански за начинаещи
Модерен Балет Стара Загора
Уроци по Химия София
Бизнес Немски
Курс Немски Бургас
Компютърна грамотност Варна
Курс по Сладкарство
Руски език Пловдив
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ