Марков камък или Големият камък, намиращ се в землището на Долно Ябълково, е древно култово съоръжение. Обектът е описван често и като „Тракийско светилище Големият камък“. Заобленият гранитен мегалитен валун е с яйцевидна форма, с диаметър около 9 м. и височина около 8 м. Камъкът е стъпил на грунтовата скала по такъв начин, че отдолу остава свободен проход, през който може да мине човек. На заобленият му връх са издълбани две кръгли котловидни вдлъбнатини — от по-голямата изтича отстрани улей, под който на грунтовата скала има друга вдлъбнатина с улей издълбан отстрани. Тези вдлъбнатини според народните поверия се пълнят с лековита вода и местните хора наричат „очите на Бога“. По много от разхвърляните край Марков камък скални блокове също има издълбани панички и ямки, като особено добре са оформени две диаметрално разположени кръгли вдлъбнатини върху един двуметров блок разположен на около 20 м. от Марков камък.

 Според преданието край могилата Крали Марко имал чифлик заедно с двамата си братя. Когато баща им починал, оставил на по-големите си синове къща, животни, ниви, а на Крали Марко завещал една тепавица край реката. Ядосаният исполин грабнал един огромен камък и го метнал в гората. После хукнал през планината и без да иска настъпил камъка. Стъпката му се отпечатала и местните твърдят, че тя личи и до днес. Точно в този отпечатък се събира лековитата "мълчана вода". Водата лекува всякакви болести, а безплодните жени стривали във водата частици от камъка и я пиели. Много преди легендата за Крали Марко мястото край село Долно Ябълково било светилище на траките. Край Големия камък те изпълнявали свещени ритуали и обреди, запазили се и до нашите дни. В култовото светилище има два жертвени олтара и „трон“ от камък. Твърди се, че ако някой болен мине три пъти под процепа, наричан „провиралището”, ще се излекува от всички болести. В наши дни се е запазило вярването, че през провиралището под камъка се минава "за здраве". Реши ли човек да погледне нагоре, ще види невероятна гледка. Там се виждали отпечататъците на лапичките на всички животни, които някога са обитавали Странджа или в момента обитават планината.

 Марков камък за пръв път е описан за археологията от братя Шкорпил. Мегалитното съоръжение е датирано от XII — VII в. пр. Хр. Археолозите предполагат, че камъкът е принадлежал към тракийско светилище от ранната Желязна епоха (XII в. пр. Хр.), изградено на същото място. Светилището не е проучвано сериозно археологически. Откритите на място артефакти материали свидетелстват, че то е било свързано с култа към Слънцето, плодородието и Великата Богиня майка.

 Култовото съоръжение се намира на около 2,5 км. северно от с. Долно Ябълково в посока Кирково, на склона на десния бряг на р. Паперица, източно от връх Китка и североизточно от връх Голямата Калка. Склонът, на който е ситуиран Марков камък, е обърнат на запад-югозапад и е покрит с многобройни скали и скални блокове. Култовият характер на Марков камък е добре засвидетелстван по етнографски път. Камъкът е добре известен на жителите на всички околни села. В миналото всяка пролет край мегалитния валун се е организирал голям събор, където се е давал курбан и са се палели големи огньове. Според местното население датата, на която се е организирал съборът, е 2 май (летният Атанасовден), някои посочват 5 май (Гергьовден). Марковата стъпка на върха на камъка или т. нар "провиралище" в основата на камъка е особено интересно. Местните предания разказват, че в долмените живеели змейове, които крадели най-личните моми и ергени от селото.

 Друго предание гласи, че Света Богородица е изпуснала камъка. Божията майка искала да помогне на византийския император Константин в изграждането на крепостната стена на Константинопол и понесла камъни в една престилка. Един от тях изтървала край Долно Ябълково.

 В миналото всяка година на 15 август, на църковния празник Успение Богородично селата Долно Ябълково, Белеврен, Факия, Сливарово, Кирово и Голямо Буково се събирали край Големия Марков камък. В непосредствена близост до "големия камък" се намира много по-малък камък с издялан в скалата улей и две стъпаловидно разположени издълбани легенчета, където според свидетелствата на жителите от околните села се е осъществявало заколването на агнета за курбан чак до средата на 50-те години на ХХ век. До този период е съществувала и традицията курбани да се правят навръх пролетното равноденствие (20 - 21 март). Според традицията жените от селата тръгвали от рано, за да подготвят курбан и през целия ден нареждали молитви за дъжд.

 Върховете Китка и Каракуш, Градишкият рът, връх Калката, ридът над десния бряг на река Паперица и вододелният рът между реките Паперица и Кировска до м. Коруба образуват една голяма, обърната на северозапад отворена дъга. По нея са разположени долмени и могилни некрополи. Марков камък се намира по средата на тази своеобразна дъга и представлява неин естествен център. Според археолозите, става дума за обособен микрорайон със свой култов център. Границите на този район обаче трудно могат да бъдат категорично обособени, защото на югозапад районът се свързва с долмените около с. Горно Ябълково, на североизток се намират долмените в землището на с. Кирово, а на югоизток е разположено аязмото при скалите на с. Белеврен, където са разположени още два култови комплекса, използвани от древните тракийски племена обитавали района.

 Марков камък попада в историческите обекти, които ще бъдат популяризарани в рамките на проекта „Деултум – врата към загадъчната Странджа”. Мегалитното съоръжение е обявено за Природна забележителност през 1973 г. Според спомени и разкази на жители от местните села, на разстояние от около 50 м. североизточно от камъка е съществувал долмен, който е бил разрушен напълно през 70-те години на миналия век. По данни на Светослав Соловьов на около 150 м. западно от мегалитния валун Марков камък е локализиран скално-изсечен трон, а на още около 300 м югозападно има дълъг хоризонтален камък, върху който ясно си личат следите от издълбан в скалата своеобразен "часовник" - кръг с диаметър 30–40 см. с малка дупка в средата.

 В районът около Марков камък през годините са регистрирани множество иманярски инвазии, за което свидетелстват множеството изкопи и разхвърляни на терен счупени каменни плочи (вероятно от долмени). Популярни местни иманярски легенди разказват за златото на Вълчан войвода и за граничен офицер, който намерил част от съкровището.

Източник: www.wikipedia.org