+ Предложи публикация
13.07.2019

Мислите ми са пак там, при децата

 Лято. Учебната година е приключила. Ваканцията е нахлула в ежедневието ми. Под ръка с отпуската. Както и да го гледаш е време за релакс и планове за вълнуващи пътешествия. Юли обичайно пристига със списък от забранени теми. Училище, ученици, учебници, учебен материал. Не са препоръчителни нито за размисъл, нито за общуване. Ако училището беше само документи, никога не бих позволил да тормозят ваканционното ми спокойствие. Дневникът е минало от момента на вписване на последния учебен час. Личният картон е приключен с внасянето на последните годишни оценки. Но училището е и социализация.  Училището е преди всичко деца, които не остават затворени в дневниците или архивирани с картоните. Те не могат да бъдат прогонени от мислите и не изпадат от темите на разговорите.

 Юли. Лято. Горещ ваканционен ден. Във Фейсбук се появяват първите горди постове с успехи от класирането на няколко университета. Сред кандидатите за висши училища са и моите момичета и момчета. Физически си тръгнаха преди месец, но продължават да обитават мислите. Отдавна знам, че ще се успокоя, едва когато разбера, че всички са преминали прага на мечтания университет и започват нов етап в своето житейско израстване. Следва серия от чатове, които носят радостни новини. Всички са вече студенти. Ще потреперя още малко само за онези, които мечтаят да станат медици.  С тези деца съм живял само четири години, а се чувствам толкова доволен. Сякаш са мои родни.

 В късните вечерни часове започвам да систематизирам информация за бъдещия си клас. Помолих ги да попълнят анкети с няколко въпроса, нещо като предварително опознаване. А с тях ще започна чак през септември. Формално все още не са ми никакви. Просто възложен ангажимент, който тепърва ще изпълнявам. Въпреки това, когато чета и записвам информацията изпитвам някаква странна близост. Сякаш ги познавам отдавна, а съм ги виждал едва един път. Вече ги чувствам за свои. Толкова, колкото онези, които ме зарадваха с кандидатстудентските си успехи. С едните ме свързват много спомени и прекрасни моменти, с другите само очаквания да създадем поне толкова спомени и прекрасни моменти. Една тънка струйка любов потича от морето, в което ме окъпаха големите към малките. Да си учител е смахващо. И въпреки, че е лято, ваканция и дните са отпускарски, мислите са пак там при децата. Защото класните стаи може и да са празни, документите може и да прашасват, училищните дворове може и да са пусти, но децата са винаги в мислите, спомените и надеждите. И лятото, ваканцията и отпуската няма как да ги прогонят.

Автор: Иво Райнов, учител 

Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com

Оценка 4.84 от 32 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ