На вчерашната дата преди 129 години е родена една емблематична за 20-ти век фигура – руският писател и драматург Михаил Булгаков. Във всички случаи обаче, „писател и драматург“ е едно твърде скромно и банално описание, неспособно да побере в себе си безбройните нюанси и противоречия в неговата личност. Днес подбрахме няколко забележителни факта, с които да отпразнуваме неговия не особено дълъг, но за сметка на това богат и преситен с изживявания живот. Живот, протекъл между Руската Империя и Съветския съюз, между науката и изкуството, между страданието и възторга, между Дялова и Бога. Живот, в чиито следи все още имаме честта да стъпваме, поне понякога, поне за малко.

 Михаил Булгаков е роден в Руската империя, в семейството на Афанасий Булгаков и Варвара Булгакова. Родителите му споделят две основни прилики – и двамата идват от семейства на духовници, а по-късно и двамата стават преподаватели, като баща му е титулован помощник-професор по история в Киевската академия по теология. Още в гимназията Булгаков проявява подчертан интерес към литературата, театъра и операта, което не изнанадва никого, предвид семейството, от което произхожда. Любимите му писатели по това време са Гогол, Пушкин, Достоевски и Дикенс.

 Изненада е обаче това, което той предприема след завършване на гимназията. Булгаков избира да кандидатства в медицинския факултет Киевския университет. Обучението му не върви точно по мед и масло, но в крайна сметка той завършва медицина със специална похвала от ръководството на университета. От гимназията до университета в живота на Булгаков има само една жена – Татяна Лапа. Те встъпват в брачен съюз още докато той учи, въпреки бурното негодувание на семействата им. По-късно през живота си той има още две съпруги.

 По време на Първата световна война Булгаков е изпратен на фронта като лекар-доброволец на Червения кръст. Тежко ранен е няколо пъти, а болките му са толкова силни, че той се инжектира с морфин години наред, за да ги преживее. След около пет години усилена употреба на морфин той успява да пребори зависимостта си и никога повече не се връща към нея. Преживяванията му от този период са описани в неговата книга „Морфин“. След края на войната той практикува като хирург, като гинеколог, като селски лекар, като болничен лекар, като частен лекар и правителствен лекар. За втори път е мобилизиран като военен лекар през 1919 в Северен Кавказ, където се разболява от тиф и се разминава на косъм от смъртта.

 По това време той започва да работи като журналист. Повечето му приятели, както и цялото му семейство емигрират за страни от Западна Европа, но на него му е забранено да напусне Русия… Заради тифа. След болестта си Булгаков се отказва от лекарската професия, за да стане писател.

 Началото на писателската си кариера, той описва така: „През една нощ на 1919г. пътувах с влак и написах кратка итория. Слязох на гарата, на която влакът спря, занесох историята в редакцията на един вестник и тя беше публикувана.“

 Известно време той изкарва прехраната си като библиотекар и кореспондент на няколко Московски вестника. Започва да пише първите си произведения, отличаващи се с блестяща, интелигентна сатира и наситена с черен хумор научна фантастика. Някои от неговите произведения са забранени за разпространение лично от Сталин. Въпреки това, когато някой друг се опитва да го критикува, Сталин публично заявява, че „писател от ранга на Булгаков е над партийни изказвания, над ляво и дясно“.

 Отношенията на Булгаков със Съветските власти остават противоречиви през целия му живот. През 1929 правителството налага пълна забрана за публикуване на каквито и да е негови произведения. Тогава той пише лично писмо на Сталин с молба да получи позволение за напускане на страната. Сталин отказва. И го назначава за помощник-режисьор в Московския театър.

 Следва последното десетилетие от живота на Булгаков, което той преживява дълбоко нещастен и неудовлетворен. Творчеството му е грубо хулено, цензурирано и преиначавано от правителството и критиците. Макар и протекцията на Сталин да го спасява от арест и екзекуция, неговите произведения продължават да не виждат бял свят. По това време той пише много, включително и някои от най-значимите си творби, като „Майстора и Маргарита“. Две години след като започва книгата, Булгаков изгаря ръкописа в изблик на умопомрачение. След това му се налага да го пренапише по спомен.

 През 1939 той организира четене на ръкописа на „Майстора и Маргарита“ в тесен писателски кръг. Години по-късно съпругата му си спомня реакцията на неговите приятели и колеги: „…Всички мълчаха и стояха като вцепенени. Бяха паникьосани. По-късно на вратата един от тях се опита да ми обясни, че публикуването на тази книга ще предизвика ужасни неща.“ Книгата е публикувана 26 години след смъртта му и се превръща във вечната класика, която всички познаваме днес. Година по-късно, на 48, Булгаков умира от заболяване на бъбреците – същото, което убива и баща му.

 Така Булгаков завършва пътя си – той не е екзекутиран, но не е и признат. Не губи разсъдъка си напълно, но не го и запазва. Написва една от най-великите книги на всички времена, но не доживява публикуването й. Спасява стотици животи, но не и своя – живот между Руската Империя и Съветския съюз, между науката и изкуството, между страданието и възторга, между Дявола и Бога.

• Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, особено от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви предложат и сами всичко ще ви дадат!
• Този, който обича, трябва да сподели участта на този, когото обича.
• Щастието е като здравето: когато го има, не го забелязваш.
• Навсякъде успява този, който не бърза.
• Истината идва само чрез страданието...Това е вярно, бъдете спокойни! Но за това познание на истината, пари не дават, нито признание. Печално е, но е факт.
• На света има само две сили: доларите и литературата.
• Ръкописите не горят.
• На света няма зли хора – само нещастни.
• Писателят винаги ще е в опозиция на политиката, докато самата политика е в опозиция на културата.
• Да, човекът е смъртен, но това би било половин беда. Лошото е, че той е внезапно смъртен, ето какъв е фокусът!
• Съдите за някого по костюма му? Никога не го правете. Можете много да сгрешите.
• С теб говорим на различни езици, както винаги. Но нещата, за които говорим не се променят от това.
• Кой казва, че на света няма вярна, вечна любов? Да му отрежат гнусния език на този лъжец!
• Сами знаете, на човек без документи му е строго забранено да съществува.
• Никога не извършвайте престъпление. Доживейте до старостта с чисти ръце.
• Разберете, че езикът може да скрие истината, но очите - никога!
• Достатъчно е да изпратиш човек под куршумите и той ще се превърне в мъдър вълк; на мястото на много слабия и в наистина трудни ситуации ненужен ум, израства инстинктът на звяра.
• Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно.

Източник: www.lovetheater.bg