Живели някога баба и дядо. Имали си те внучка Машенка.

Наканали се веднъж дружките на Маша да отидат в гората, гъби и горски плодове да берат. Дошли да извикат и Машенка.

- Дядо, бабо – казала Машенка, - пуснете ме в гората с моите дружки!

Дядото и бабата отговорили:

- Върви, но внимавай само да не изоставаш от дружките си, че може да се изгубиш.

Отишли момичетата в гората, започнали да берат гъби и горски плодове. А Машенка – дръвче след дръвче, храстче след храстче  - и се оказала далече - далече от своите дружки.

Започнала да вика приятелките си, започнала да ги търси, но те не я чували, не й отговаряли.

Бродила, бродила Машенка из гората и съвсем се изгубила.

Стигнала тя до най-гъстите шубраци, вдън гори тилилейски. И що да види – пред нея стои къщичка. Почукала Машенка на вратата, но никой не отговорил. Бутналата вратата и тя се отворила.

Влязла Машенка в колибката, седнала край прозореца.

Седяла и си мислила:

„Кой ли живее тук? Защо няма никой?..”

А в колибката живял голям-преголям мечок. Само че точно тогава той не си бил вкъщи: разхождал се из гората.

Върнал се вечерта мечокът, видял Машенка, зарадвал се.

- Аха – казал той, - сега няма да те пусна! Ще живееш при мен. Ще палиш печката, ще вариш каша, а с кашата ще ме гощаваш.

Натъжила се Маша, станало й мъчно, но нямало какво да направи. Заживяла в колибката на мечока.

Излизал мечокът и по цял ден ходил из гората, а Машенка наказвал да стои в колибката и без него никъде да не излиза.

Започнала да си мисли Машенка как да избяга от мечока. Наоколо гора, в коя посока да върви - не знае, а и няма кого да попита...

Мислила тя, мислила и накрая измислила.

Върнал се веднъж мечокът от гората, а Машенка му казала:

- Мечок, мечок, пусни ме да отида само за един ден до селото: подаръци за баба и за дядо да занеса.

- Не – казал мечокът, - ти ще се изгубиш в гората. Дай ми подаръците, аз сам ще ги занеса.

А Машенка само това и чакала!

Изпекла пирожки, извадила голям-преголям кош и казала на мечока:

- Ето виж: в този кош ще сложа пирожките, а ти ги занеси на баба и дядо. И помни: коша не отваряй, пирожките не изваждай! Аз на дъб ще се покатеря, теб ще следя!

- Добре – отговорил мечокът, - дай коша!

Машенка казала:

- Излез първо да видиш, не вали ли случайно дъждец!

Веднага щом мечокът излязъл навън, Машенка се шмугнала в коша, а на главата си сложила тавата с пирожки.

Върнал се мечокът и гледа – кошът е готов. Метнал го на гърба си и тръгнал към селото.

Вървял мечокът между елхите, бродил мечокът между брезичките, спускал се в долчинките, катерил се по хълмовете. Вървял-вървял, изморил се и си казал:

- На пънче ще седна,

пирожка ще хапна!

А Машенка се обадила от коша:

- Виждам, виждам!

На пънче не сядай,

пирожка не хапвай!

Носи ги на баба,

носи ги на дядо!

- Гледай ти, какъв зорък поглед! – казал си мечокът. – Всичко вижда!

Вдигнал той коша и продължил нататък. Вървял-вървял, вървял-вървял, спрял се, седнал и си казал:

- На пънче ще седна,

пирожка ще хапна!

А Машенка пак се обадила от коша:

- Виждам, виждам!

На пънче не сядай,

пирожка не хапвай!

Носи ги на баба,

носи ги на дядо!

Учудил се мечокът:

- Колко е хитра! Високо седи, надалеч вижда!

Станал и закрачил по-бързо.

Стигнал до селото, намерил къщата, в която живеели бабата и дядото и с всички сили започнал да чука на вратата:

- Чук-чук-чук! Отключвайте, отваряйте! Дарове от Машенка съм ви донесъл.

А кучетата подушили мечока и се хвърлили срещу него. От всички дворове затичали, залаяли.

Изплашил си мечокът, оставил коша до вратата и хукнал през глава да бяга към гората.

Излезли тогава дядото и бабата и що да видят – до вратата стои кош.

- Какво ли има в коша? – казала бабата.

Дядото вдигнал капака, гледа и не вярва на очите си: в коша седяла Машенка, жива и здрава.

Зарадвали се дядото и бабата. Запрегръщали Машенка, разцелували я, захвалили я за острия ум и за голямата съобразителност.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев