Колко е древна мартеничката, никой не знае... Може би затова днес има няколко легенди за произхода й. Факт е, че тя продължава да бъде обичан символ и не пропускаме да вържем усукани бял и червен конец на любимите си хора. И все пак: защо го правим? Какво означава? Ето някои от тълкуванията за този красив български символ.

Бялото и червеното

 Първите мартеници били само от червен вълнен конец - за защита, после се добавило здравето. С времето започнали да го усукват с бял конец - за радост и дълголетие. Но има и друго тълкуване: бялото е свързано с женското, а червеното - с мъжкото начало (оттам и мартеничката: с червена мъжка фигура - Пижо, и бяла женска - Пенда). И в началото на пролетта - сезонът, в който се събужда природата, усукването на двата цвята (и съответно -завързването на двете фигури на Пижо и Пенда) е като символ на новия живот.

  Има стари вярвания, че съчетанието на тези два цвята има чудотворна сила за хубаво начало и се свързва с изгрева - червеното е изгряващото слънце, а бялото е чистият пролетен ден, който прогонва зимата, всичко враждебно.

Как се носи?

Най-важното е мартеничката да се завърже - възелът е като магически ритуал (със заповедна нотка - че това, което искаме, трябва да се случи).

• Ако е на ръката, тя е като благословия - да е плодотворен трудът, който извършваме.
• Ако е на гърдите, близо до сърцето, тя се превръща в символ на нашите съкровени желания за щастлив и здрав живот.
• Закичването на животните с мартеници също е за защита и плодовитост - като символ на началото на новия живот.

 Трябва да се носи през целия преходен период между зимата и пролетта, за да ни пази от опасности - от болести и зли очи. А по-точно казано - може да се носи, докато човек види сигурен сигнал, че пролетта е дошла: щъркел (прелетна птица, която има способността да отнесе молбите и посланията горе, на небето) или цъфнало дръвче (свързва се не само с пукването на пролетта, но и с древните легенди за дървото на живота). Тогава мартеничката или се закача на дърво, или се пуска в река - да ни върви по вода.

Баба Марта

 Баба Марта е митична фигура, която дава името си на деня, и се смята, че има магически сили; ядосана баба, често много ядосана (не като март), а слънцето блести само когато тя се усмихва (рядко в страховития март). Има много версии на нейната история; Особено ми харесва версията с перата. Уморена от дълга зима, тя решава да я почисти през пролетта, когато идва март, и докато тупа дюшека си, перата, които излизат от него, се изсипват върху Земята като снежинки, последният снеговалеж през годината. За нея има различни легенди, но общото между тях е, че тя е с доста капризни настроения, а това определя времето. Всъщност Баба Марта е олицетворение на месец март (който се приема за женски месец - като начало на пролетта и надеждата за плодородие), а нейните братя Голям Сечко и Малък Сечко са януари и февруари. Ако я ядосат (като изпият виното, без тя да го опита), тя се разгневява, задухват ветрове и слънцето се скрива. Затова Баба Марта трябва да бъде омилостивена.

 Как? Като сутринта рано всяка стопанка почисти къщата и двора и закачи пред дома си червени прежди, черги, престилки - хем да пазят дома от болестите и злините, хем да се зарадва Баба Марта. Когато Баба Марта е омилостивена, това ще освободи слънцето и топлината и природата ще се събуди от зимния си сън. Така че - не Баба Марта ни носи мартенички, а ние на нея трябва да дадем.

 Според поверието, за да донесе късмет, мартеницата никога не трябва да се купува, а да се дава като подарък от някой друг като знак за приятелство.

Източник: www.rozali.com