През 1903 г. гражданите на Казанлък за първи път организирали Празник на розата. Той бил посветен освен на красотата и цветята, така също и на милосърдието. Организирани били богати изложби с рози и цветя, излети до Шипченския манастир, продавали се специално издадени картички с изгледи от Розовата долина на тема – розобер, традиционно производство на розово масло и др. Събирали се средства за бедни семейства, стари хора, сираци и за болните от туберкулоза.

 Ново развитие Празникът на розата в Казанлък получава през 30 те години на ХХ в. С пускането в действие на подбалканската линия по време на Празника на розата били композирани специални влакове за посещение на Розовата долина. Издавали се специални билети с намаление които приканвали гражданите от различни краища на България да посетят Розовата долина по време на розобера, за да усетят ненадминатия аромат на рози. Милосърдието отново била главна цел на организаторите на празника на розата. Определени суми са били предоставяни за издръжка на казанлъшки деца в софийски учебни заведения.

 През 1967 г. в Казанлък се организира първия национален празник на розата в който участват розопроизводители от Старозагорски и Пловдивски окръзи. През 1969 г. актьорът Жоро Николов – ръководител на сатиричния театър при читалище „Искра“ – Казанлък въвежда в сценария си карнавалното шествие „Весел Казанлък предвождано от колесницата на Севт ІІІ и царица Роза.

 В историческото развитие на Празника на розата-Казанлък иновационни моменти са: връчването на наградата на град Казанлък, пленер на художниците в долината на розите – 1985 г. На Празника на розата през 1986 г. тържествено се открива новата тролейбусна линия в Казанлък През тази година за пети път се връчва наградата на българските журналисти „Българска роза 86“.

 През 1991 г. балът за избор на царица Роза се провежда в Дома на културата „Арсенал“. Короната на царицата – Мария Пейчева е от сребро и е изработена от майстора златар Любо Дудев. С голям интерес продължават да се изпълняват ритуалите „розобер“ и „розоварене“ който освен в розовите градини се прави и в Хаджиеновата къща от градски тип в Етнографски комплекс „Кулата“. През 2000 г. ритуалът „Розоварене“ се демонстрира в розовите градини на Горно Черковище, а през 2011 г. и в Розово, Кънчево, Горно Черковище, Ръжена, Горно Изворово и розовите градини край Казанлък.

В наши дни особен интерес Празникът на розата представлява за японците, като за събитието идват близо 500 туриста. Казанлък е побратемен с японски град Фукуяма, израз на което е и открита статуя наречена „Японката“ на улица „Искра“, непосредствено до центъра на града, през 2015 г. От 2014 г., в Япония 2 юни е обявен за Ден на розата. Датата се произнася „ро дзу“, което наподобява името на цветния храст.

 От ранна детска възраст сме калени с идеята, че в България расте най-чудната и ароматна роза – маслодайната Дамасцена. Розовата долина е мястото, а градовете Казанлък, Карлово и Калофер са в епицентъра на розоварството. Всички тези факти са точно така, но те далеч не са в състояние да опишат магията Розобер. Той е в основата на безграничната ни любов към розата и от него тръгна всичко… Защото, както ще разберете в следващите редове,  Розоберът е много повече от бране на цветя. Той е пътуване към радостта, което дава много!

 Розоберът стартира по изгрев слънце. Причината за това е, че когато слънчевите лъчи докоснат розовите цветове, те започват да отделят ценните си ароматни масла във въздуха и обирането им трябва да се случи максимално бързо. Знаем, ранното ставане не е най-радостното преживяване, но колко често ставаш, за да береш маслодайни рози в приказно красива долина? Пристига се на зазоряване, миг преди слънцето да изгрее. Веднага се усеща опияняващият аромат на рози, който веднага събужда сетивата. И това вълнуващо очакване на слънцето, което изведнъж “избухва” зад близкия хълм. Цялата долина грейва, а розовите цветове по лехите заблестяват като хиляди “рубини”. Чиста радост!

 Слънцето вече се усмихва на небето и идва ред на същинската част – обирането на цветовете. Това определено е задача за сръчност и бързина. Розите са много, а времето толкова малко. До обяд всичко трябва да бъде събрано, за да не се наруши качеството на продукцията. Истинско състезание! Ако и тук още не съзираш радостния елемент, то той се изразява в няколко на пръв поглед дребни неща. Първо… всичко се случва на чист въздух, който действа като мехлем на градско отгледаните бели дробове. Второ… усещането за общи усилия. Действа изключително позитивно и живително, когато видиш, че си част от нещо голямо. Това особено се активира, когато оставиш поредния пълен чувал и видиш колко други са се натрупали още. И трето… работата с ръце. Безценно! За хора, които основно работят на бюро или в кола, ръчният труд определено действа терапевтично.

 Споменахме вече, че Розоберът приключва в обедните часове на деня. Това дава достатъчно време за заслужена почивка. И ето го и него… внезапния прилив на удовлетвореност. Не знаем дали е от това, че сме надмогнали себе си и сме станали в 5 сутринта. Или е от упоритата работа през деня. Или е от вълнението, че точно тези цветове ще влязат в нашите продукти, а после и в твоята чиния. Отдаваме го на магията Розобер!