Жан дьо Лафонтен (8 юли 1621 – 13 април 1695) е един от най-популярните баснописци в световната литература. Следва богословие и право в Париж. Литературата е неговата страст, но стартира сравнително късно - на 37 г. Сюжетите на неговите приказки и басни в повечето случаи са заети от други автори. Лафонтен ги прави за звучат в тон със съвремието, като им придава и дидактичен смисъл. Освен на множество басни и оди, Лафонтен е автор и на романа „Любовта на Психея и Купидон", комедиите „Евнух" и „Раготен".
— Махни се, жалка твар, знай, измет,
аз съм царят! —
извика на комара с гняв
лъвът могъщ и величав.
Тозчас война му обяви комарят.
— Не смятай — рече той, — че царският ти сан
ме плаши и тревоги ми създава.
От теб е волът по-голям,
ала каквото искам с него правя.
Изрекъл тези думи той,
засвири мигом за атака,
бе сам тръба, бе сам герой.
Отпърво се отдръпва, чака,
връхлита, жили по врата,
догдето подлуди лъва.
Лъвът е в пяна цял
и с пламнал взор се взира;
реве; наоколо трепери храст и звяр;
и таз тревога във всемира
е дело на един комар.
Нищожната муха набезите не спира,
ту жили му пастта, ту дългия гръбнак,
ту вре се във носа му чак.
Достига яростта до своя връх тогава.
Невидимият враг ликува и се смей,
когато вижда как животното бесней
и с нокти и зъби във кърви се удавя.
Дере се, хапе се самси лъвът окаян,
по своите хълбоци с опашка заплющял,
бий въздуха без спир; и тоя гняв безкраен
го смазва, го мори; той грохва прималял.
Напуща битката комара наш със слава:
щурм както протръби, победа затръбява,
разглася я навред, и пътем, без да знай,
в засадата на паяк пада
и там намира своя край.
Каква поука бих могъл оттук да вадя?
Аз виждам даже две: сред всичките врази
ти от най-малките най-много се пази;
избягнал не едно премеждие зловещо,
загива си човек от нищо-нещо.
Източник: www.spisanie8.bg