Лотос е най-силният символ в източните науки, в будизма, в древна Индия, Египет и Китай. Смята се за свещено растение, което олицетворява  чистота и целомъдрие, плодородие и производителна сила. Той е символ на хармонията и любовта, на чистота и съвършенство. Наричат го още “Цветето на светлината” като израз на взаимодействието между творческите сили  на слънчевата и лунната вода. Лотосът е цветето на Богатството, Просперитета, Успеха и Положителната енергия.

 В Китай лотосът се е почитал като свещено растение още преди разпространението на будизма. Олицетворява чистота и целомъдрие, плодородие и свята сила. Според древните китайци на западното небе, в лотосовия рай се намира лотосовото езеро.

 Лотосът е свещеното цвете на  древните  египтяни, символ  на творението и раждането на Слънцето  като източник на живота, на  красота, чистота,  стремеж към светлина и по-добър свят. Това велико цвете е разцъфнало, издигайки се от дълбините на първичните води, и е понесло на своите листенца битието, въплътено в образа на слънчевото божество, златния младенец: от лотоса се ражда богът на слънцето Ра. Изгряващото Слънце също така често са представяли във вид на Хор, който се издига от лотоса, олицетворяващ Вселената.

 Лотосът е символизирал обновяването на жизнените сили и връщането на младостта, иначе според вярванията на египтяните, старият бог умира, за да се възроди млад. Изобразяването на починал, държащ цвят на лотос, говори за възкръсване от мъртвите, пробуждане в духовен план. Като символ на процъфтяването и плодородието лотосът бил атрибут на мемфиския бог на растителността Нефертум, който се изобразявал като юноша с украса на главата във вид на лотосов цвят. В „Текстовете от пирамидите “ той е наречен „лотос от носа на Ра”. Всяка сутрин бог Нефертум става от лотоса и всяка вечер се спуска във водата на свещеното езеро. От древни времена лотосът се е асоциирал с върховната власт: лотосът е бил символ на Горен Египет, а скиптърът на египетските фараони приличал на цвят на лотос върху дълго стъбло.

 В Древна  Индия  лотосът  символизирал  творческата  сила,  сътворението на света. В лотоса  виждали символ на  Вселената, изображение  на земята, която  плува, подобно  на цвета  по повърхността на  океана. Разтворената  чашка  на цветето, разположена по средата, е планината на  боговете Меру. В будизма лотосът символизира изначалните води, духовното разкриване, мъдростта и нирваната. С появата на лотоса се свързва началото на нова космическа ера. Пълното разцъфване на лотоса олицетворява колелото на непрекъснатия цикъл на съществуване.

 В различните  традиции  реализацията на потенциалните възможности се  изобразява  като  разцъфване на  цвета на повърхността на  водата; на Запад – това е  роза или лилия, на Изток – лотос.  Космическият  лотос  се явява като  образ  на творението, възникване на света от първоначалните  води или от  празнината; това е  особен универсален принцип, управляващ света и развиващия се  в него живот. Този  символ има  соларен и лунарен аспект; той е еднакво близък  до водата  и огъня, хаоса на  тъмнината  и божествената  светлина.

 Лотосът е   резултат от  взаимодействието на  съзидателните сили на Слънцето  и лунните  сили на  водата. Това  е  Космосът, издигнал се от  водния  хаос, подобно  на Слънцето, изгряло в началото на  времената, „светът на  развиващия се живот  във  вихъра от  прераждания“ (Дж. Кемпбъл). Това  време  е минало,  настояще и бъдеще, тъй като всяко растение има пъпки, цветове и семена едновременно. „Времето  и вечността са  два аспекта на  едно и  също възприятие на  цялото, два плана на  единствената, недуалистична  неизразимост; по такъв начин  съкровището на  вечността се крие в раждането и смъртта на лотоса. „ (Дж. Кемпбъл).

 Разтваряйки се на   разсъмване  и затваряйки се при залез, лотосът  олицетворява  възраждането на  Слънцето, а значи, и всяко  друго възраждане, възобновяване  на жизнените  сили, връщането на  младостта, безсмъртието.

„Лотосът  символизира живота на човека, както и на Вселената“ (Е.П. Блаватска), при това  неговият корен, потопен  в тинестата почва, олицетворява материята, стъблото, подаващо се от водата, – душата, а цветът, обърнат  към  Слънцето е символ на  духа. Цветът на  лотоса не се мокри от  водата,  както  духът  не  се опетнява от материята, защото лотосът  олицетворява  вечния  живот, безсмъртната  природа на  човека, духовното  разкриване.

 На санскрит  „Лотос”  се нарича „Падмасана” и това е класическа поза в йога. Освен сама по себе си, тя е част от много други асани, а също така е една от основните пози, които се заемат при практикуването на Пранаяма и Медитация. Практикуването на йога  ви окуражава да бъдете като растението Лотос, да култивирате красота и вътрешен мир в себе си, а да не бъдете повлияни от калния поток на живота.

Източник: www.change-life.eu