Томас Майн Рид (на английски: Thomas Mayne Reid), известен като капитан Майн Рид или само Майн Рид, е британско-американски писател от северноирландски произход, творил през XIX век. Автор е на приключенски романи и други литературни произведения за деца, юноши и възрастни. Действието в неговите романи се развива в Американския Запад, Мексико, Южна Африка, Хималаите и Ямайка. Той е голям почитател на лорд Байрон.

 Животът и кариерата му до голяма степен са трансатлантически – той успява да стане един от най-четените автори на приключенски романи за възрастни и деца в Европа и Северна Америка. Преведен е на много езици през XIX и XX век. Конете, приключенията, природата и морето вдъхновявали писателя за многото му романи. Дарбата му да владее читателя се оказва толкова силна, че дори днес той е сред най-популярните автори. Макар да е почти забравен в англоезичния свят, в други страни, като Русия например, продължава да е четен и до днес. Томас Майн Рид също така е шампион по крокет и дори написва книга за играта (Crocket, 1863).

 Майн Рид е роден на 4 април 1818 г. в Балирони, графство Даун, в близост до Кейтсбридж, Северна Ирландия. По произход обаче е шотландец – както по бащина, така и по майчина линия. Баща му е презвитериански пастор по семейна традиция – прадядото на Майн Рид, преподобният Томас Мейн, се преселва от Шотландия в Северна Ирландия 70 години преди раждането на писателя.

 Като момче Майн Рид първо посещава училище в Балирони, а след това става ученик на преподобния Дейвид Маки, който държи класическо училище в съседното село Кейтсбрийдж. На този свой учител впоследствие той посвещава романа си „Ловци на растения“. Когато Майн Рид навършва шестнадесет години, родителите му го изпращат да се учи в Белфаст, в Кралския университетски колеж, където учи 4 години и получава високи оценки по математика, древни езици, риторика и спортни дисциплини. Само към богословието не изпитва влечение, което много огорчава родителите му, които мечтаят да видят сина си презвитериански пастор.

 След като получава добро класическо образование, Майн Рид се връща в Балирони, където известно време работи като частен учител в заможни семейства, но младежът се отегчава от живота в бащиния дом, завладян е от жажда за пътешествия и романтични приключения. Страната, в която мечтае да замине, са Съединените щати, с техните безбрежни пространства от прерии и непроходими гъсти гори, за които той чете в много книги. Особено му се иска да общува с дивите индиански племена в естествени условия и да половува заедно с траперите.

 В търсене на приключения Майн Рид напуска Ирландия при навършване на пълнолетие и се отправя с кораб за Съединените щати. През януари 1840 г. той пристига в Ню Орлиънс – най-големият град на робовладелския Юг. Замаян от тамошния бурен живот, Майн Рид бързо изхарчва парите, които получава от баща си и се изправя пред необходимостта да си търси работа. Бързо разбира, че образованието му няма да му помогне и затова постъпва в една търговска фирма, за която впоследствие разбира, че се занимава с препродажба на „жива стока“. Неговите задължения се състоят в надзор над пристигащите партиди роби до наказания с бичуване. Майн Рид намира тази работа за отвратителна, напуска я и се отправя на север. През първите две години от пребиваването си в Америка младият авантюрист сменя няколко професии: продава в магазин, в Охайо за кратко става пътуващ актьор, в Нашвил той дори открива собствено училище, като сградата за него построява със собствени средства. В Натчез, Мисисипи се запознава с индиански търговци и бели трапери, като участва в няколко дълги търговски и ловни експедиции навътре в прерията. Натрупаните богати впечатления по-късно Майн Рид използва в литературното си творчество.

 След поредицата бурни преживявания, Майн Рид заминава през 1842 г. за Питсбърг, Пенсилвания, където през есента на същата година започва литературната си кариера, като публикува поезия във в. Питсбърг Морнинг Кроникъл под псевдонима Пуър Сколър (Poor Scholar – Беден ученик). След няколко месеца, през пролетта на 1843 г. се премества във Филаделфия и се установява там. Пише стихове и разкази, които публикува в различни издания. Във Филаделфия Майн Рид написва и първата си пиеса Мъченик на любовта, която веднага бива поставена на сцената в един от местните театри. По същото време – през есента на 1843 г., Майн Рид се запознава с известния американски поет и писател Едгар Алън По в Тексас.

 През есента на 1846 г. Майн Рид се премества в Ню Йорк и започва да работи в популярния седмичник „Спирит ъв дъ тайм“. Преди това той работи в „Ню Йорк Херълд“ Нюпорт, Роуд Айлънд. По това време той започва да използва псевдонима Еколие (Ecolier), в допълнение към Пуър Сколар (Poor Scholar).

 Войната между САЩ и Мексико започва през пролетта на 1846 г. и по това време е в разгара си. На 23 ноември 1846 г. Рид изоставя литературния живот и се присъединява към Първи нюйоркски доброволчески пехотен полк като младши лейтенант. През януари 1847 г. полкът напуска Ню Йорк с кораб, който отплава за бреговете на Южно Мексико. Той престоява в лагера няколко седмици преди да вземе участие в бойните действия. Във войната Майн Рид се проявява като храбър офицер, но и като журналист. В почивките между боевете той пише статии, които по-късно изпраща в „Спирит ъв дъ тайм“, където се печатат под общо заглавие „Записки на стрелеца“ (Sketches by a Skirmisher). Рид участва в обсадата на Вера Крус, в битките за Контрерас, Чурубуско и др. На 13 септември 1847 г. при щурма на крепостта Чапултепек той е тежко ранен в бедрото, губи съзнание и остава да лежи на бойното поле. Считат го за загинал, в някои американски вестници се появява негов некролог, дори и семейството му в Северна Ирландия получава известие за смъртта му. Обаче той остава жив. След изписване от болницата остава за няколко месеца в Мексико, като се запознава със страната и изучава природата ѝ. Тези свои впечатления използва по-късно при написване на няколко свои романа. Повишен е в чин старши лейтенант за храброст в битката. На 5 май 1848 г. подава оставка и през юли 1848 г. се завръща в Ню Йорк с полка си.

 През май 1848 г. напуска армията с чин капитан, звание, което използва до края на живота си. Няколко месеца прекарва в Охайо, в дома на журналиста Дон Паят, бъдещ юнионистки генерал, където написва първия от многото си романи, Живот на война (War Life, 27 юни 1849, Ню Йорк), издаден по-късно под заглавие Стрелкова част (1850, Лондон) и посветен на мексиканската война.

 След успеха на Стрелкова част Майн Рид намира в Англия сигурен издател за книгите си и се премества да живее там. Издателят Дейвид Боуг предлага на Майн Рид да напише серия приключенски романи за деца и писателят се съгласява. Оттогава в творчеството му се забелязват две основни направления: романи, предназначени за възрастни и повести за деца и юноши. Теми на произведенията от първото направление са главно войната, любовта и отмъщението. Главни герои на второто направление са по принцип деца, оказали се в екстремни ситуации, а приключенският сюжет се развива на фона на подробно и достоверно описания на флората и фауната на местата, където се развиват събитията, а също и нравите и обичаите на местните жители. За петнадесетина години под перото на Майн Рид излизат редица романи, действието на голям брой от които се развива в Северна Америка.

 През този период от живота си Майн Рид създава някои от най-добрите си произведения и става изключително популярен. На 15 август 1854 г. се оженва за английската аристократка Елизабет Хайд, дъщеря на неговия издател, която е много по-млада от него[9][10] Двамата остават заедно до смъртта на Майн Рид.

 Всяка година, в навечерието на Коледа в книжарниците се появява поредната повест за деца, подписана с „Капитан Майн Рид“. На 1 декември 1851 г. излиза повестта „Жилище в пустинята“, след нея – дилогията Момчета-ловци и Млади пътешественици. Следват: Изгнаници в гората, „южноафриканската“ трилогия Горски момчета, Приключенията на младите бури и Ловци на жирафи (третата книга от трилогията излиза 10 години след втората), „хималайската“ дилогия Ловци на растения и Пълзачи по скали, „морската“ дилогия Избягал в морето и Захвърлени в океана, както и повестите Момче-моряк (известна още и като Морското вълче), Момчета-роби, Плаване в гората, Корабокрушенци (В дебрите на Борнео) и др.

 Майн Рид написва общо 22 повести за деца и юноши. Същевременно Майн Рид работи и над романи за възрастни. След Стрелкова част излиза Ловци на скалпове, който има необикновен успех: за четиридесет години от момента на първото издание само във Великобритания са продадени повече от един милион екземпляра. Със значителна популярност се ползват и романите Белият вожд, Квартеронката, Оцеола, Ямайски марони и др. Връх на творчеството му е романът Конникът без глава. Майн Рид написва общо 28 романа за възрастни.

• Любовното опиянение се изживява най-добре в мълчание. Буйната опиваща целувка, впитите погледи, преплетените ръце и пламенните устни — всичко това говори само за себе си и няма нужда от думи. (Квартеронката, гл.ХХV)
• Подло е онова сърце, което може да се радва на любов, на която не е способно да отвърне! (Квартеронката, гл.ХХХ)
• Любовта изравнява всички различия — тази пословица е стара, колкото са стари планините. Любовта покорява гордото сърце и учи надменния дух на снизхождение, но тя издига и облагородява. Тя не превръща принца в селянин, но прави селянина принц. (Квартеронката, гл.ХLV)
• За кой истински влюбен класови или други различия имат някакво значение? Любовта не е толкова дребнава. (Конникът без глава, гл.ХХVІ)
• Любовта се надсмива над всички прегради. (Конникът без глава, гл.ХХХ)
• Ревнивият влюбен не става добър съпруг. (Белият вожд, гл.VІІІ)
• Вярно е, че времето и раздялата често заличават любовта. Тя не може да се подхранва само от спомени. Колкото и да е голям стремежът ни към идеалното, капризната човешка душа предпочита реалното и положителното. Макар че на света хубавите жени са малко — няма жена, която да е по-хубава от останалите, както няма мъж по-красив от останалите мъже. От две еднакво хубави картини по-красива е онази, която гледаме в момента. Не случайно влюбените се страхуват от часа на раздялата. (Оцеола, гл.ХVІІ)
• за приятелството
• Всеки, чието сърце е било претоварено с тежка скръб, сигурно знае какво облекчение може да донесе съчувствието. Приятелското съчувствие успокоява и утешава. Съветите на добър другар лекуват. (Квартеронката, гл.LІІІ)
• Благодарността е винаги приятна, но колко по-приятна е, когато я четеш в очите и чуваш от устата на тези, които обичаш! (Квартеронката, гл.ХХV)
• По целия свят, през всички времена красотата се е прекланяла пред смелостта и силата. (Оцеола, гл.ІІІ)