Подбрахме тези невероятни и наистина любопитни факти за Япония - Страната на изгряващото слънце.

Знаете ли, че…

• На Свети Валентин в Япония обикновено жените са онези, които подаряват подаръци. Тази традиция позволява на момичетата да изразяват чувствата си. По този начин не им се налага да чакат мъжа да направи първата крачка. Кавалерите връщат жеста на 14 март – един месец по-късно.
• В Страната на изгряващото слънце обикновено хората правят снежни човеци само от две снежни топки.
• В Япония месото и рибата са наистина евтини. Плодовете обаче са доста скъпи. Една ябълка струва около 2 долара, докато няколко банана – 5 долара. Може би най-скъпият плод е дизайнерската квадратна диня – намира се за около 200 долара.
• На Бъдни вечер японците имат навика да хапват в KFC. Местното население е съставено предимно от будисти и шинтоисти. То не празнува Коледа по религиозни причини, а чисто и просто – за забавление. KFC пък привлича клиентите с множество промоции, като пилешките крилца се превръщат в традиционно ястие по Коледа.

• Можете да си купите порно навсякъде. Всеки магазин разполага с отделен рафт само за това. В малките книжарници порнографските книги са близо 1/3 от асортимента. В по-големите често е отделен един или два етажа за еротичните издания. Същевременно, порното е цензурирано – гениталии не се показват.
• Хората в Япония ядат делфини. Те приготвят специални супи от тях. Месото им е вкусно и няма нищо общо с това на рибата. Много световни организации са се обявили против тази практика.
• В метрото в Япония има мотриси, предназначени специално за жени. Те се използват най-вече в час пик. По този начин дамите се чувстват по-сигурни.
• Хелоу Кити всъщност е английско момиче. Поне така твърди нейната създателка. Когато е била създадена през 70-те години на миналия век, японците са проявявали силен интерес към британската култура.
• Служителите в Япония никога не си тръгват от работа навреме. В тази страна работещите изчакват първо да си тръгне шефът им и чак тогава да се приберат вкъщи. И тъй като японците са известни със своя работохолизъм, шефовете често остават 3-4 часа след работно време. А понякога шефът може да покани служителите си да пийнат след работа и те не могат да му откажат. Тръгването навреме (дори да имате основателна причина за това) показва нелоялност към фирмата и не се приема добре.
• Учебната година в Япония започва на 1 април. Учебният процес е разделен на три срока.
• На ученичките в Япония не им е позволено да носят чорапогащници, независимо колко студено е навън. Полата и дългите чорапи до коленете са част от униформата им. Дори и чорапогащниците да бяха разрешени, много от японките пак не биха ги носили – за тях е въпрос на чест и да традиция да покажат, че не се плашат от студа.
• Роклите и блузите с изрязани деколтета се възприемат за вулгарни. Същевременно обаче по улиците на Япония е съвсем нормално да видите жена с наистина къса пола.
• Концепцията за чест е наистина важна за японския народ. Юкио Хатояма – предишният министър-председател- напусна, тъй като не успя да изпълни предизборните си обещания. Министрите преди него постъпиха по абсолютно същия начин.
• И 1 минута в Япония се счита за сериозно закъснение. Да, местните влакове понякога закъсняват, но това до голяма степен се дължи на хората, които се хвърлят на релсите в желанието си да се самоубият.
• Като стана дума за самоубийства, Япония е страната с най-много подобни случаи на глава на населението. Практиката на ритуалното самоубийство – харакири или сепуку, все още оказва влияние и върху днешните японци. Те понякога се самоубиват заради честта си, за да подкрепят свой близък или защото главата на семейството така е решил. 
• Уредените бракове са честа практика в страната и до ден днешен. 30% от всички брачните съюзи се уговарят от родителите на младоженците.
• Улиците и тротоарите във всички северни градове на Япония се затоплят през зимата. По този начин те не се заледяват. Същевременно – в голяма част от къщите и апартаментите в страната няма каквото и да било централно отопление. Вместо това се разчита на различни видове печки.
• Съществува една интересна дума в японския език и тя е „кароши“ – смърт от преработване. Това е причината за смъртта на 10 000 японци всяка година.
• Законите срещу тютюнопушенето на публични места в страната са много по-свободни, отколкото в Америка и Европа. Имате възможност да запалите цигара почти навсякъде, с изключение по гарите и летищата. Изхвърлянето на фас и тръскането на пепел на земята обаче носи сериозни глоби. Затова повечето японци носят със себе си джобни пепелници.

• Япония е последната страна в света, която може да бъде наречена Империя. Наследствената линията на японската имперска династия никога не е била прекъсвана. Днешният император Акихито е пряк потомък на първия легендарен император на Япония – Джиму, който е основал империята през 711 г. пр. Хр.
• Японците обичат да ядат и да обсъждат храната. Докато хапват, е почти задължително да похвалят ястието. Счита се за неучтиво да не кажеш, че е вкусно поне няколко пъти.
• - Суровото конско месо се счита за деликатес. Нарича се басаши, реше се на тънки резенчета и се яде сурово.
• Японският език използва три различни системи за писане - – хирагана (сричкова система за изписването на японски думи), катакана (система за изписването на чуждестранни думи) и канджи (йероглифна система за писане).
• В Япония почти няма чуждестранни работници. Според местните закони минималната заплата за чужденците е по-висока, отколкото средната заплата на един японски гражданин. И за компаниите е много по-изгодно да наемат японец, отколкото имигрант. Затова в Япония има много малко служители чужденци.
• Почти всички железници в Япония са частни. Изключение правят единствено шинкансен – вид високоскоростни влакове, които свързват големите японски градове.
• Фуджи е частна собственост. Планината принадлежи на японски храм. Дарена е от феодален владетел през 1609 г.
• В японския откриваме няколко степени на учтивост - разговорна, уважителна, учтива и много учтива. Женската реч обикновено съдържа по-учтиви форми на думите, отколкото мъжката.
• В Япония не съществуват отделни наименования на месеците. Вместо това японците ги наричат с поредни номера. Така например септември е кугатсу, което означа просто „деветият месец“.
• Етническите японци съставляват 98,4% от населението на страната.
• Японец не иска да ви помогне? Рядко ще ви го каже в прав текст. Вместо „не“, ще чуете уклончиви уверения, че ще помисли как да ви помогне, но ще му трябва време. Предполага се, че разбирате от намеци.
• Статистически погледнато Токио е най-безопасният град в света. Едно 6-годишно дете може да пътува съвсем самичко без никакви проблеми в градския транспорт.
• След Втората световна война в японската конституция е записано, че на Япония е забранено да сформира собствена войска.
• Всичкият боклук в Япония се рециклира. Затова тук сметища няма. Отпадъците се класифицират на четири вида - запалим боклук, незапалим боклук, стъклени отпадъци и рециклируеми отпадъци.
• По улиците няма да видите кошчета – само специални контейнери за събирането на бутилки. Къде тогава японците изхвърлят боклука? В пликчета, които носят със себе си.
• Пенсиите в Япония са много ниски и няма задължително пенсионно осигуряване. Там смятат, че всеки японец трябва да се грижи за старините си сам и както намери за добре.
• Мъжете винаги се обслужват първи. В ресторантите именно те поръчват първи ястията, а в магазините продавачите първо именно мъжете.

• Почти всички тоалетни в Япония са оборудвани със затоплящи се седалки и множество бутони с различни функции. На много места откриваме и специални машини, които издават звуци, за да заглушат по-срамните звуци.
• Оставянето на бакшиши в Япония не е широко възприета практика. Достатъчно е да платите сметката си, по този начин вие и сервиращият оставате равни. Ако все пак решите да оставите бакшиш, на някои места това може да се сметне за обида.
• Минималната възраст, на която е разрешено да се прави секс в Япония, е 13 години.
• Мобилните телефони в Япония се произвеждат с вградена аларма за бедствия. Когато се случи някакво бедствие, апаратът започва да звъни шумно (дори и звукът да е изключен). Всеки един човек ще получи съобщение, което го предупреждава за опасността и му дава напътствия как да реагира в такава ситуация.
• Смъртно наказание в Япония няма.
• Подписването на документи в Япония често се осъществява с ханко – малки кръгли или квадратни печати. Всеки японец разполага с подобен печат и може да го използва, когато му се наложи.
• Ако отворите подарък в присъствието на човека, който ви го е подарил, най-много да го обидите. Трябва да му благодарите и да го отворите, чак след като всички гости си тръгнат. В противен случай проявявате неучтивост.
• Японците са твърдо убедени, че не трябва да притесняват хората със своите тревоги. Затова те предпочитат да прикриват болката си зад маската на усмивката.
• Япония е на второ място по продължителност на живота – средно 85 години. На първо място е Монако със средна продължителност на живота 89 години.

• В Япония се ценят семейният бизнес и приемствеността. В страната има десетки компании с вековна история. Например хотелът „Хоши Рьокан“, който съществува и днес, е открит през 718 г. и се управлява от едно и също семейство в продължение на 46 поколения. А признатият за най-стар хотел в света - „Нишияма Онсен Кеункан“, е основан през 705 г. и се управлява от едно и също семейство вече 52 поколения.
• Въпреки че две трети от територията на Япония е заета от гори, японското правителство е забранило използването на националните гори за комерсиални цели. Страната внася дървесина, изсечена от тропическите гори.
• Мислите, че японският е хомогенен и е почти лишен от чуждици? Грешите. Много от думите в него за заемки, които се наричат гайрайго. Често те са привнесени от английския заради британските мисионери и търговци. Така например на японски оранджево е оренджи, а торта – кейки.

Източник: www.obekti.bg