Едва ли има човек, който да смята, че животът през Средновековието е бил лесен. Кървавите битки, болестите, гладът и нищетата били част от ежедневието на хората, живели по това време. По тази причина никак не е изненадващ фактът, че за мнозина личната хигиена била невъзможен лукс, достъпен само за най-заможните благородници. 

Липса на канализация

 Ако разполагате с машина на времето и решите да видите какъв е бил животът в средновековен Лондон например, едно нещо няма как да не ви направи силно впечатление веднага, щом пристигнете – лошата миризма. Този факт не е особено изненадващ, тъй като британската столица по това време не е разполагала с функционираща канализационна система. Интересна подробност е, че такава система имало по времето на Римската империя (всички отпадъци били изхвърляни в река Темза), но след разпадането ѝ никой не продължил да я поддържа и тя станала неизползваема. 

 Нека направим едно просто изчисление: в средновековен Лондон живеели около 100 000 души. Всеки ден те произвеждали общо по около 5 тона изпражнения. Сега умножете това по 365 и ще получите общото количество, което в повечето случаи било изхвърляно по улиците в рамките на една година. За да бъде намерено решение на проблема, някои хора започнали да използват септични ями, но това се оказало не особено ефективно, тъй като впоследствие се оказало, че те замърсяват кладенците, които по това време били основни източници на питейна вода. Изхвърлянето на отпадъците в Темза пък създавало проблеми за корабоплаването и било забранено със закон през 1357 г. 

Средновековнатa медицина

 Фактът, че хората през Средновековието не са имали представа какво са бактериите и как те се разпространяват, е показателен, когато става въпрос за медицината в този исторически период. Въпреки това някои тогавашни практики били изненадващо ефикасни. Пример за това е слагането на мед върху рани (освен че е лепкав и помага за зарастването на раните, той има и антибактериални свойства). Други пък третирали нараняванията с мъхове, без да осъзнават, че в някои от тях има пеницилин. 

 Подобни позитивни примери за медицински практики през Средновековието обаче са редки изключения. До нас са достигнали редица „рецепти“, които от днешна гледна точка са повече от абсурдни. Една от тях е за лекарство за подагра. Какви са съставките? Билки, костен мозък, червеи и…сварено куче. Друго лечение за това заболяване включвало мазането с мехлем от жаби и еленска кожа. Тъй като медицината вървяла ръка за ръка със суеверията през Средните векове, подобни „рецепти“ били много популярни.  

 Познанията на лекарите по това време в голяма степен били основани на една теория, създадена в Древна Гърция. Според нея здравето зависи от баланса на четири течности, които се съдържат в човешкото тяло – кръв, лимфа, черна и жълта жлъчка. По тази причина едно от най-често срещаните лечения било т. нар. кръвопускане. Според средновековните лекари, с източването на малки количества кръв може да бъде възстановен балансът на течностите в тялото. За целта често били използвани пиявици, които се прикрепвали върху частите от тялото на пациента, засегнати от някакво заболяване. 

Къпането и неговите лечебни свойства

 Една от основните причини, поради които хората през Средновековието се стремели да бъдат чисти, е популярната по това време теория за миазмата. Според нея болестите се пренасяли с лошата миризма. „Това, че хората се стремели да бъдат чисти обаче изобщо не означавало, че успявали да постигнат тази своя цел – особено по днешните стандарти“, отбелязва историкът Вирджиния Смит. Тя отбелязва, че къпането било много трудна задача. „Ако отидете в обществена баня, ще трябва да споделяте водата, която използвате, с други хора. Ако пък сте достатъчно заможен, за да можете да си позволите собствена вана, ще трябва да почакате доста, докато водата, необходима за напълването ѝ, се стопли“, подчертава Смит. 

 Къпането несъмнено е заемало важно място в живота на средновековния човек. То е било нещо като своеобразен празник, допълва Смит. Тя дава за пример картини на германски художници от 15 век, на които са изобразени големи опашки от хора, чакащи своя ред да влязат в градската баня. „На други изображения се виждат цели семейства, хранещи се голи в големи вани, а до тях, на широки легла, са легнали други хора. Това нагледно показва колко значими са били тези събития през Средновековието – нещо, което вероятно изглежда напълно непонятно от гледна точка на съвременния човек“, отбелязва още Смит. 

Прането на дрехи

 Дрехите през Средновековието били много скъпи и дори благородниците правели всичко възможно, за да ги носят колкото се може по-дълго време, без да ги сменят. За да предпазят своите одежди, хората рядко се престрашавали да ги перат, тъй като това ги захабявало. В повечето случаи дрехите просто били проветрявани или поставяни близо до ароматни билки или изсушени листа от рози. Има и още една важна подробност – днес сме свикнали прането ни да мирише приятно и свежо, но ситуацията през Средните векове била различна. Причината е, че често за перилен препарат била използвана…урина (тъй като е богата на амоняк, тя може да премахва всякакви петна, а освен това прогонва молците). За щастие, в повечето случаи били вземани всички необходими мерки, за да не се смесва питейната вода с тази, използвана при пране. 

Източник: www.vesti.bg