С родопските пещери са свързани много интересни легенди и предания, които от своя страна привличат много изследователи. При детайлните спелеоложки изследвания някои от легендите оживяват и се оказват действителни събития, станали през историческото ни минало, а други имат митологическа стойност. От станалите исторически събития най-често се свързват и имената на пещерите. Науката занимаваща се с произхода на имената на пещерите е етимологията. През своята 50 годишна история на спелеоклуб „Студенец“, наред с детайлното проучване на карстовите райони и по специално пещерите, от различните изследователи са записани интересни легенди и предания, или както по- горе беше изтъкнато, някои от легендите потвърждават станали исторически събития, а други си остават само легенди. Част от тях са описани в клубните бюлетини „Родопски пещерняк“, а други просто са записани, но по една или друга причина не са намерили място в печата. Тръгвайки по следите на родопските легенди първи сведения намираме в сп. „Родопски напредък“ през 30г., описани от Никола Хвойненски.

 Това е легендата свързана с „Чиляшката пещера“, край с. Орехово. По късно с изследването на родопските пещери наред със специализираните спелеоложки проучвания се търсеха данни и сведения за съществуващи легенди или предания, било с произхода на името на пещерата или местността, в която тя се намира.

По следите на една легенда на Каракудската дупка

 В малко чепеларско кафене един мъж на име Димитър Райчев, навъртайки се около сладкодумните старци, седнали да изпият по едно татлъ кафе любопитно ги оглеждаше и подаваше ухо. Разнищваха се тъмни истории от македоно-одринското движение, което с особена сила е било развито в Родопите по простата причина, че една част от българското население е останало в пределите на Османската империя. Тук в Родопите са се сформирали чети едни с идеалната цел освобождаването на българските територии от Османската империя и приобщаването им към целокупна България, а други с цел грабежи. Говорейки шепнешком, тук таме се долавяше по някоя дума: "В дупката има отровни газове и не може да се диша покрай нея“, „Есента на 1901 г. бай Колю Сбирков от с. Долно Дерекьой (днешното с. Соколовци), както връзвал снопи бил хванат от българските войници по причина, че доносничел на турците. Той е бил откаран в махалата Караманица и бил предаден на комитите. Изтезаван известно време, както се научил Георги Карамански отишъл да го търси, но комитите го „пущамили“ (хвърлили го в Каракуската дупка. Другата версия е, че бай Колю Сбирков имал магазин и е давал на „тефтер“ (вересия) на комитите. Когато си затърсил парите след известно време, комитите му скроили „кюляфя“, хванали го и го затрили... Това е разказано от бай Атанас (Кара Атанас). Същият факт потвърждава и дъщерята на Колю Сбирков - Велика Сариева. "Била съм на 7 години, когато баща ми не се върна от Рожен. Наклеветили са го, че доносничел на турците“. Останал е само спомена и преданието за тази тъжна трагедия, както и песента, която дълги години се е пяла:

Колю си са е загубил
В Турция тросиш, нема гу,
В България питаш, нема гу.
Колюва майка ходеше,
Пу тяхни равни дворове,
Морна си коса мокнеше
И за Коля си думаше:
„Сину Никола, Никола,
ако си сину върх земя,
провди ми бела книжчица
пу едно постро славейче.
аку си сину под земя,
провди ми чорна книжчица
по едно чорно гарванче.
Булче ти плаче в сарае
Малко дете в люлчица
Конче ти цвили в подника,
Стадо ти блее в кошара..."

 През същата година са били хванати и хвърлени още двама души и една жена, които шетали по границата и доносничели на турците. За тези тримата има предание, че са били хвърлени в друга пропаст в Каракус, която е била затлачена и се намира в Карачарската авлия. През 1901 г в Каракуската дупка е бил хвърлен чепеларецът Сали Мехмед, който се връщал от Пашмаклъ (Смолян) през Пампорово за Чепеларе. Същият е бил хванат в Пампорово и хвърлен в Каракуската дупка. Причинатите за неговото залавяне е, че същият и бил турски шпионин. Друга причина, която е и по вероятна, Сали Мехмед ходил до Смолян да урежда документи за евентуално изселване в Турция и същият е бил хванат за пари от комитите. За неговото изчезване е останала фрагмент от песента: „Ворна ли са Сали Мехмед от тьовната дупка“. През 1903 г. четничеството започва да се разпада и в околностите на Чепеларе шетат няколко по-малки чети с войводи Никола Пачемана, Вълчо Антонов (Сеченката), Пожарлията, Хвойню войвода с Даракчията и Лакудата. Тези чети се заели да събират самостоятелно средства било с цел подготвящото се освобождение на Средните Родопи, а може би с цел и грабежи. Тяхната дейност е белязана с вражда. Преданието гласи, че Колю Пачамана, заловен от Пожарлията е бил хванат и почти жив хвърлен в Каракуската дупка.

 Според друго предание в пропастта е била хвърлена една жена от Павелско обвинена в шпионаж в полза на турците. Според Георги Кефилев, който е син на Райчо Кефилев, разказваше, че в кафенето на баща му Райчо Кефилев, което е известно още като „комитското кафене“ е бил убит Вълчо Антонов-Сеченката. Убийството е извършено от Георги Мавров, кафеджия в кафенето. Престъплението е било разкрито от Павел Генадиев, дошъл специално от София да разследва убийството. Мотивът е вероятно грабеж за пари и същият Георги Мавров, качен на едно муле през нощта бил закаран в Караманица и хвърлен пропастта (последните събития са станали през 1904-1905 г.). След описаните по-горе събития около Каракуската дупка са започнали да витаят различни поверия: Хората, които пасели стадата от овце около пропастта не смеели да замръкнат или да пренощуват в близост до нея. Всяка вечер от дупката излизало нещо, което виело, викало и пищяло. Това са били духовете на хората, намерили смъртта си в нея и същите мъртъвци са джинясали, понеже духът им е бил неспокоен и витаел в цялата местност Каракус.

По следите на легендите

 На 12 май 1963 г. 10 пещерняци от местният клуб в Чепеларе пристигна в местността Каракус. Натоварени с раници, в които има храна за 10 човека, стълби, въжета, компаси, метри и ролетки поехме на северозапад от Караколевата колиба и след около 300-400 м пристигнаха пред малка полянка. В основата на малко скално венче се вижда отвора на пропастта. Стойчо, който отговаря за безаварийното проникване в пропастта спуска алпийската стълба, след което без да губи много време баща ми потъва в черният отвор. Въжето следваше хода на крачките по алпийската стълба и след известно време се чу - „дъно“. След това въжето беше изтеглено и втори прониква Димитър Събев, който е геолог. Третият прониквач е Славейко, който също слезе безаварийно.

 "Тук аз, (Георги Райчев) пишещият тези редове бях подложен на първото изпитание от моя баща Димитър Райчев. Беше им възникнала идеята да ми направят „първото бойно кръщение“ в тази пропаст. Аз едва 9 годишен се опъвах и изобщо не желаех да слизам - беше ме страх. Отдолу ме примамиха, че има „пушки, ножове и саби“ и при мен естествено детското любопитство надделя. Вързаха ме с алпийското въже и бавно почнах да слизам. След първите няколко метра под земята надолу взех да съжалявам за решението подлъгано от детското любопитство. Алпийската стълба се въртеше в кръг и аз едва се сдържах да не повърна. Естествено долу ме чакаха „старите пещерни кучета“, където под тяхното крило се чувствувах сигурно. Щурайки се в залата на пропастта, която впоследствие нарекохме „гробницата“ успях под светлината на карбитките да зърна човешките черепи с безизразно гледащите ме очни дъна. Това беше и първата ми среща с „умрелите“, от която и до днес имам трайни спомени." Общо при извършените проучвания от Димитър Райчев, Димитър Събев, Славейко Джубров се предполага, че откритите кости принадлежат на 7 човека. Някои от тях са били екзекутирани пред входа на пропастта, а други са били хвърлени живи, което показва местоположението на човешките кости. На единият от черепите личеше 20 см пукнатина. От тук може да се твърди, че останалите в съзнанието на хората предания са верни и следователно разказите за родопските комити и Каракуската дупка, свързаните с нея трагични събития са достоверни.

Легенди свързани с пещерите и пропастите в Пампоровския и Роженския карст

 Името на пропастта Топчето е в резултат на легендата. След разделянето на България от несправедливия Берлински договор, голяма част от Родопите остава в пределите на Османската империя. Организира се метеж на английският офицер на турска служба Сенклер в Родопският регион с цел да дестабилизира международното положение. Единствено в този момент защитник на родопчани се явил капитан Петко войвода, който със своята дружина е водил редица боеве. При един от тези боеве воден на Рожен, той е използувал черешово топче, което впоследствие е било хвърлено в тази пропаст. Тази пропаст представлява  кладенец с дълбочина 26 м. В нея обаче нищо не беше открито, защото имаголямо количество хвърлени отпадъци от ставащите в тази местност среднородопски събори Рожен. Останала е само песента:

Пейни ми пейни Петкано
нис сая гора зелена,
тука е Петко войвода
не дава пиле да форкне,
кайно ли турчин да мине...

Село Забърдо - пещери

 През 1962 г. в района около с. Забърдо се проведе българо-полска експедиция. Обект на проучвания беше пропастта Челевещницата. В експедицията взеха участие проф. Ковалски от Полша, Димитър Райчев, Ясен Антов и много наши спелеолози. Според преданието, името на пещерата Челевещницата произхожда от думата „челевек“ (чиляк) и там са хвърлени хора. След падането на България под турско робство, Родопите е последната твърдина на българщината. По долината на р. Чая постепенно падат родопските крепости "Зареница" при с. Нареченски бани и "Калето" при с. Забърдо. Обсадена, крепостта Калето до последно се отбранява. След многократните предложения от страна на турците да се предадат защитниците, отчаяно една нощ те правят опит за пробив в обсадата. Една част от защитниците, успели да пробият обсадата се изтеглят от Забърдо в посока крепостите Беден и Девин. Друга част от защитниците, пленени са били хвърляни от турците в пропастта. При проникването на спелеоложкият екип в пропастта са открити човешки кости. Тук са открити още два меча, които впоследствие изследователите ги предават на съхранение в Пловдивският археологичен музей. Първоначално те се датират като славянски оръжия.

 По късно - през 1964 г. по време на IV международна пещерна експедиция бяха проведени повторни проучвания. В пропастта бяха открити върхове от пики и копия, принадлежности от конски амуниции, които също специалистите ги отнесоха към късното средновековие. Находките в момента се съхраняват в Музея по спелеология в гр. Чепеларе. През 1989 г. Георги Райчев също посещава пропастта, където открива човешки челюсти, които в момента се намират в музея в гр. Чепеларе. Според изследванията на оръжията през 2002 г. находките се отнасят към епохата на траките. Това определение е от директора на Пловдивският археологичен музей - ст. н.с. Костадин Кисьов, който от дълги години е правил археологически проучвания в околностите на гр. Чепеларе. Единият от мечовете е от трако - илирийски тип (т. нар. Ромфея), а другият е кръстат тип меч. Причината за попадането на хората, както и от конете би могло да се предполага, че местните тракийски племена са били в непрекъсната вражда и при някоя от тези междуособици, хората, заедно с въоръжението са били хвърлени там - акт на отмъщение. При по-детайлното изследване на находките от специалисти биха хвърлили нова светлина около разигралата се трагедия в пропастта „Челевещницата“ при с. Забърдо.

Пещера "Голямата кауна" - с. Забърдо

 Според преданието, при навлизането на турците и завземането на крепостта Калето, част от населението търси убежище в познатите им Родопски пещери - каквито са "Голямата Кауна", "Тьовната дупка" и "Сливова дупка". По знайни и незнайни причини, намерилите убежище хора в тези пещери се превръщат в техни гробници. Днес в тях ние  намираме човешки кости и фрагменти от керамични съдове. От пещерата "Голямата Кауна" е открита човешка челюст, фрагменти от череп и керамика. Според едни специалисти, част от откритата керамика се отнася към ранният енеолит, но според ст.н.с. Костадин Кисьов керамиката е тракийска. Това може би е така, което се потвърждава и от по-късно проведените наши изследвания върху крепостите в Средните Родопи. Крепостта Зареница край Нареченски бани е средновековна, докато крепостта при с. Забърдо е много по - ранна (тракийска). Това се доказва както от наличието на тракийска керамика, така и върху характера на строежа на крепостното съоръжение - суха зидария. Начина на строеж отлично кореспондира и върху изследваните тракийски крепости от съседни на с. Забърдо родопски селища. Като второ доказателство може да се приеме и разположените в близост до крепостите и пещерите могилни некрополи. Тук може също като факт може да се приеме, че местното население/траки и по-късно дошлите славяни и прабългари, или каквито и да е било поселения, са използували част от родопските пещери като временни убежища и жилища, по време на чужди нашествия, междуплеменни войни или болестни епидемии. Между впрочем, в полза на това твърдение говорят и редица находки, открити от родопските пещери.

"Чиляшката пещера" (Челевешницата) - с. Орехово

 Първи сведения за тази пещера срещаме в сп. „Родопски напредък“, където, Никола Хвойненски спирайки се върху историята на с. Орехово и Хвойна е описал тази легенда. Той свързва легендата с кържалийските нападения върху родопските села през време на османското владичество.

 Било смутно време. Кържалийски банди вилнеели и подлагали на огън и сеч много селища. Идвайки в околностите на с. Орехово една част от населението се разбягва по близките гори, а друга част се скрива в пещерата. Виждайки опразненото село, кърджалиите започнали да ги търсят. Един от кържалиите „хайтите“ се престорил на жена и започнал да вика: „Излизайте мари, хайтите са си отишли." Започнали хората да излизат от пещерата, хайтите ги притиснали и те били принудени отново да се скрият вътре. Тогава пред входа на пещерата кържалиите струпали слама и дърва и ги запалили. Гъстият дим прониквал в пещерата и хората са се задушили.

 Втората легенда за пещерата Челевещницата е, че при насилственото налагане на исляма часто от населението на Орехово се скрило в пещерата. Турците ги търсили дълго и безуспешно. Никой не смеел да се покаже навън от пещерата. Привършила храната и започнал жесток глад. Едно след друго умирали децата. Накрая една майка обезумяла от факта, че невръстната и рожба умира излязла от пещерата да търси гъби и диви плодове. Турците я забелязали и открили скритите в пещерата хора. Ореховци отказали да се предадат и потурчат. Турците затрупали входа на пещерата с дърва и слама и ги запалили. Навлизащият в пещерната галерия пушек решил съдбата на хората, които загинали мъченически.

 Достоверни данни през погледа на изследователите - през 1978 г. през април месец в околностите на с. Орехово, Павелско и Хвойна се провежда републиканска пещерна експедиция, ръководена от Петър Трантеев и Димитър Райчев. Един от обектите на проучване е пещерата „Челевещницата“. При извършването на проучванията се установява голямо количество човешки кости (бедрени кости, подбедрици, фрагменти от черепи, ребра и пр.) Освен това тавана и стените на пещерите са силно опушени. Този факт недвусмислено показва, за разигралата се трагедия от историческото минало на с. Орехово и за достоверността на легендата.

Пропастта "Челевещницата" - с. Павелско

 Легендата говори, че една жена от Павелско прибирайки се от Хвойна е била хваната и изнасилена от един циганин. Не могла да понесе безчестието, тя се хвърлила в пропастта. През погледа на изследователите беше констатирано наличието на един скелет на жена, хвърлен в пропастта. Черепа е открит от Димитър Райчев, Виктор Дублянски и Георги Райчев, които извършили спелеоложки проучвания през 1966 г. по време на VI международна пещерна експедиция проведена в Родопите.

Пропастта "Циганска дупка" - с. Павелско, местност "Пашалиица"

 Легендата разказва, че в тази пропаст е хвърлен един циганин, който се прочул със своя разбойнически нрав в околността. Вероятно това може би е имало връзка с легендата от Челевещницата, и този циганин е хвърлен в пропастта в знак на отмъщение. При няколкократните прониквания човешки кости не са открити.

"Кутелска яма" - с. Дряново

 Двама приятели открили заровено имане и решили на другият ден да си го поделят. Но те не знаели че очакващата ги сутрин ще ги направи врагове. На сутринта единият при подялбата на имането довел своя брат. Опекли чеверме, седнали да хапнат и да пийнат. Дошло време да делят парите, но двамата братя заклали приятеля си и го хвърлили в Кутелска яма, а парите си разделили. Така по този начин е загинал Салих Анкин от с. Дряново - жертва на алчността, а до днес е останала само легендата за бездънната и страховита Кутелска яма. Пропастта е проучвана от Димитър Райчев през 1963 г. по време на клубна пещерна експедиция в района на Лъки и Дряново, а по късно от Георги Райчев, Мартин Трантеев. Човешки кости не са открити. И да е имало такива, те са останали под пещерните наслаги и скални блокове, чието дъно е изпълнено на пропастта.

"Гунгалова яма" - с. Джурково

 Пропастта Гунгалова яма се намира недалеч от с. Джурково. Преданието, което е достигнало до нас е свързано с името на Гунгала - местен разбойник, който грабил и убивал наред. Веднъж, хора от местното население, които вдигнали ръце от грабежите му, устроили засада на Гунгала. Хванали го и го хвърлили в пропастта. Преданието гласи, че около пропастта никой не смеел да замръкне, тъй като в късна доба от пропастта се чували писъци и плач. Това се е дължало на „джинясването“ на Гунгала.

"Рада дупка" - с. Борово

 В подножието на „Кръстов връх“ се намира с. Борово. В неговите околности се намират много пещери, които през 1968 г. са обект на спелеоложки проучвания от спелеоклуб „Студенец“ гр. Чепеларе. Недалеч от селото се намира местността „Посту“ - име видоизменено от Апостол. Той е бил свещенник и е първият заселник в с. Борово. Живял е с жена му Рада и син на възраст около 16 години. При едно от нахлуванията на турците, една част от населението е избито, а друга част успява да избяга. Поп Апостол бил убит, а жена му Рада и синът му останали в Борово. Турците вземат сина на Рада и го закарват в Инстанбул да учи за ходжа. Годините минавали и от Инстанбул всяка година изпращали ходжи да налагат исляма. Попитан сина на Рада, къде желае да отиде, той без колебание отговорил, че желае да се върне в Борово. Връщайки се в с. Борово, майка му била още жива. Ходела на работа през деня със своите мъки и кахъри.

 Използвайки отсъствието на майка си синът ходел през деня в бащината къща и ядял от яденето оставено в долапите. Майката недоумявала от всичко това. Един ден той се открил на майка си. Рада познала сина си по белега на главата и заживяла с него. Обаче радостта и не била за дълго. Синът започнал да настоява майка му да приеме исляма - да се потурчи. Рада упорито отказвала, а той ставал все по настоятелен и заплашителен. Един ден Рада напуснала къщата и се скрила в тази малка пещера и живяла известно време, но синът тръгнал да я търси. Усетила опасността, тя била принудена да бяга. Според легендата тя се скрила в Бачковският манастир, а днес е останала легендата и името на пещерата.

"Вела дупка" - с. Борово

 Легендата за тази пещера също е свързана с размирните времена и нахлуването на турците. В местността около пещерата живял Велко кехая, който е имал стадо от 400 овце. При нахлуването на турците, той се скрил в тази пещера със стадото си, но впоследствие бил открит и убит, а стадото отвлечено.

"Чухал дупка" - с. Борово

 Легендата е свързана с древен манастир, намиращ се на Кръстов връх над с. Борово. Там живеели 300 монаси. При падането на Родопите под османско владичество, монасите били избити, обаче църковната утвар - кръстът, чашата за причастието и евангелието били скрити в тази пещера.

"Караджова дупка" - с. Борово

 Малка пещера развита в риолити, намираща се под Караджов камък. Преданието говори, че в тая пещера е била убежище на Караджа войвода от Яворово, откъдето отмъщавал на турците за сторените золуми.

"Пирковска пещера" - с. Добростан

 Преданието гласи, че в тази пещера са живеели зли духове, вампири. По цели нощи чакали да мине някой закъснял пътник, за да го яхнат и да го яздят цяла нощ по чукарите, докато умре. Ако случайно оживеел, изпивали му кръвта за да имат сили да се върнат обратно. Ето защо никой не смеел по мръкнало да мине покрай нея.

"Ахметьова дупка" - с. Добростан

 Живеел в Станимака Ахмед ага, който събирал беглика и джезието в околностите. Обикалял той с банда главорези из близките села. Хората били известявани от мухтарина на селото да приготвят дължимите данъци, отсядал в най- хубавите къщи, гощавали го с ракия и му пекли чевермета. Веднъж в с. Селище, при отсъствието на кмета опозорил братовото му момиче. Събрали се мъже от Добростан, Сливово и Селище, устроили засада в местността „Гогова падина“ и го бастисали. Труповете на убитите заптиета и на Ахмед ага били хвърлени в пропастта. Ахмед ага изчезнал безследно. Говори се че душата му „джинясала“. Един от участниците в убийството на Ахмед ага в пияно състояние открил истината за изчезването на Ахмед ага. Турците нападнали селата Сливово и Селище и ги опожарили. Говори се, че Добростан не е пострадало, защото никой от селото не участвувал в засадата.

Пещера "Хралупата" - с. Добростан

 Било време размирно. По пътя дебнели разбойници за да грабят. Тръгнал един терзия от с. Борово за Добростан. По пътя го хванали разбойници. Подложили го на мъчение за да каже къде му са парите. Ограбили са го и след това са го убили и са го скрили в пещерата“.

 През погледа на изследователите-спелеолози - Легендата действително е потвърдена, тъй като при една от експедициите между ребрата на един голям сталактон беше открит човешки череп, а между тях огниво с кремък и останки от джобен нож.

"Гоговата пещера" - с. Добростан

 Пещерата е била използвана за кошара. Преданието гласи, че тук е загинал трагично собственика на кошарата, поради неуважението към таласъмите.

"Хайдушката пещера" - с. Добростан

 Легендата се свързва, че пещерата е била убежище на хайдушка чета, която шетала из този край.

Легенди свързани с пещерите и пропастите в Триградския карстов район

Пещера "Ледницата" - с. Гела

 Красива и ненагледна била Алтън Маруда, птичките притихвали, когато запеела, а зверовете се укротявали от нейната красота. Веднъж от гората слезнал турчин юрук. Виждайки красивата Маруда, той я метнал на коня и запрепускал към Мугла. Но когато минавайки покрай пещерата, Маруда ловко измъкнала ножа и го забила в косматите му гърди. Турчинът рухнал на земята, а Маруда потънала тъмните коридори на ледената пещера под Карлък... Годеникът й Калин не останал спокоен по земята и много време търсил своята годеница. Викал я по гори и долове, но напразно. Дочул ехо от пещерата. Потънал и той в тъмните коридори, викал я, вървял все по навътре след ехото на Маруда, но напразно... Минало време. Хората станали по - смели и ги намерили - Калин под „големият праг“, а Маруда на прага на езерото...“

"Ягодинска пещера" (Имамова дупка) - с. Ягодина

 Една след друга падали крепостите в Родопите под ятагана на османският поробител. Последен защитавал горящата планина Гордьо войвода, който след падането на Беденската крепост се укрепил в крепостта Бабин град край Девин. След дълга и продължителна обсада на крепостта той успял да пробие обсадата и да се изтегли към непристъпните канари на Триградското ждрело. Ордите на Ибрахим паша го преследвали. При водослива на р. Триградска с р. Мугленска станало последното сражение между поробителите и планинците. Турският предводител Ибрахим паша бил убит, а Гордьо войвода бил ранен. Турският военачалник бил погребан в една пещера, а жена му Султание Айше построила джамия. Според преданието Гордьо войвода намерил подслон в Орловата пещера под вр. Св. Илия, където починал от раните. Съдбата на планинците била решена. Планината потънала в кръв и огън. Местното население се разбягало. Едни намерили приют във вековните родопски гори, а други потърсили подслон в многобройните пещери. Орисията не подминала населението на с. Ягодина. Една част потърсили спасение в Имамова дупка (Ягодинската пещера). Преданието гласи: Едно момиче, което се е скрило заедно с останалите жители в пещерата тръгнало до селото за храна. По пътя срещнала една бабичка, която през сълзи занареждала: „Връщай се чедо, селото е изгорено, много хора са избити. Върнало се момичето в пещерата. Турците обаче открили скривалището, зазидали галерията и ги погребали живи.

Легендата през погледа на изследователите

 При проведените няколко годишни археологически проучвания от членовете на пещерният клуб от Чепеларе, съвместно с Историческият музей - гр. Смолян се откриха находки датиращи от медно-каменната епоха, късният бронз и средновековието. В първият етаж от пещерата в най-тясната част бяха открити следи от зид. При обхождането на галерията, която е с дължина 1500 м, в дъното на пещерата бяха открити човешки кости. Открити бяха също славянско погребение вътре в пещерата на жена с дете, като гривните са типични за славяните. Освен това на 1300 м навътре в пещерата бяха открити две сребърни халки, оставени в една ниша. Какво ли са правили тези нещастници на такава дълбочина? Как ли са се придвижвали? Изглежда надеждата да оцелеят ги е карала да търсят изход от безизходицата. Действително, следите и находките говорят за разигралата се драма и трагедия. По всяка вероятност, тук може да са намерили подслон и последен дом планинците, които са имали средновековно селище в местноста "Попини лъки", за които говорят и откритите железни кръстове по време на археологическите сондажни проучвания проведени през 1965-1967 г. За Дяволското гърло при с. Триград преданието говори, че траките са хвърляли в пропастта умрелите вождове, заедно с любимите жени и много дарове за да умилостивят боговете.

По следите на легендите по горното течение на р. Арда

 Тръгне ли човек по горното поречие на р. Арда ще мине през с. Смилян, Кошница, Могилица. При с. Кошница на десният бряг на р. Арда тъмнее отвора на проходната пещера „Калето“. Над свода на пещерата от запад и на юг се виждат основите на крепостните стени. Тази крепост е строена от византийците и представлява една от многото крепости строени по долината на р. Арда с цел да се ограничат набезите на дошлите по това време славяни и българи. В последващите векове крепостта е включена в пределите на българското царство и била използвана като защитно съоръжение от местното население.

 След падането на България под османско владичество, крепостта е паднала в ръцете на турските завоеватели. Интересна е легендата за падането на крепостта. Турците след няколко месечна обсада не могли да я превземат. Тогава си послужили с хитрост. Напоили едно магаре със солена вода, след което го пуснали. По този начин магарето открило водопровода на крепостта, след което турците отрязали водата. По този начин, защитниците били принудени да се предадат, след което една част били избити, а друга откарани в робство. Продължавайки нагоре по течението на р. Арда се преминава водослива на Есенска река (Гарга дере). Високо в скалният венец е пещерата Ухловица, един истински родопски бисер. Днес пещерата е благоустроена за туристи. Интересна е легендата свързана с тази пещера. В пещерата живеел дяволът със своето семейство. Жената на дявола била бременна и дошло време да се ражда малкото дяволче. Отишъл дяволът в близката махала и повикал една бабичка да акушира. Родило се малкото дяволче. Дяволът рекъл на бабата. "Виж какво сега, нямам пари да ти платя, ами вземи тези въглени и ще ги занесеш в къщи. Дал дяволът въглените на бабата, която ги сложила в престилката. Престилката обаче била скъсана, и въглените един по един изпопадали по пътя. Останал един въглен, който бабата занесла в къщи. Като паднал въглена на земята, той тутакси се превърнал в злато. Върнала се бабата по обратният път да събира изпопадалите въглени, обаче дяволът я изпреварил и си ги е събрал. По този начин дяволът надхитрил бабата. Интересна е и другата легенда за пещерата „Голобоица“. Преданието гласи, че тук в пещерата поп Мартин и Вълчан войвода са скрили 7 товара със злато. На входа на пещерата имало една огромна змия, която е пазела съкровището. Който се опитвал да проникне и вземе съкровището, змията го убивала. Никой не смеел да влезе в пещерата.

 Безпорно, изучаването на легендите и свързаните с тях пещери представлява интерес за всеки изследовател. Освен легендите, от важно значение е изучаването както имената на пещерите, така и свързаните с тях местности, а това хвърля светлина както на действително станали исторически събития, така и върху културно историческото наследство на дадено селище или регион.

Автор: Георги Райчев, Спелеоклуб „Студенец“ - гр. Чепеларе

Източник: www.bulgarian-folklore.com