Наричат латинския „мъртъв език”, но мъдростта, изразявана чрез него още от времето на Римската империя, остава актуална и потребна и до днес. Предлагаме ви една кратка компилация от латински сентенции, с чиято помощ ще изпъкнете във всяка една ситуация.
Съмнението е половината от мъдростта. - Incertus animus dimidium sapientiae est.
Който спори с пиян, воюва с неприсъстващ. - Absentem laedit, qui cum ebrio litigat.
Угаждането създава приятели, а истината – врагове. - Obsequium, amicos verita odium parit.
Какъвто човекът, такава и речта му. - Qualis vir, talis et oratio.
Никой чрез леност не е станал безсмъртен. - Nemo ignavia immortalis factus est.
Важи какъв си, а не за какъв се смяташ. - Quid ipse sis, non quid habearis interest.
Най-тежък е гневът на честния човек. - Gravissima est probi hominis iracundia.
Умният разбира и от малко. - Sapienti sat.
Който живее само за себе си, другите с право считат за умрял. - Qui sibi modo vivit, merito aliis est mortuus.
Предупреден значи въоръжен. - Praemonitus Praemunitus.
Приятелството, което е приключило, дори не е започвало. - Quae desiit amicitia, ne cipit quidem.
Между устата и залъка много неща могат да се случат. - Inter os et offam multa accidere possunt.
Ласкателството е кърмачка на пороците. - Adulatio vitiorum altrix.
Бездната бездна зове (една грешка повлича друга). - Abyssus abyssum invocat.
Повечето хора са добри от страх, а не от добродетел. - Plerique metu boni, non innocentia.
Да е влюбен и да е мъдър не е дадено и на Бог. - Amare et sapere vix deo conceditur.
Човек, който не знае да мълчи, не знае да говори. - Homo, qui tacere nescit, nescit dicere.
Източник: www.obekti.bg