Кукерите се появяват в различно време в различните краища на България. В Банско идват на Нова година, в Пернишко - към края на януари, а на други места в България кукерите се появяват и традиционно се свързват със Сирни Заговезни.

 Кукерите са се появявали в чест на настъпващата Нова Година по време на Сирни Заговезни, т.е. в началото не на календарната, а на земеделска година, свързано с разораването на нивите. Обичаят Кукерство символизира заминаването на зимата и възвръщането на новия живот с настъпването на топлите дни и е един от най-древните по нашите земи, води началото си от преди 6000 години. По времето на траките се отбелязва в дните на древния гръцки бог на виното и веселието Дионис. В древните времена поклонниците на Дионис се наричат сатири и силени, първообрази на по-късно появилите се кукери. Сатирите се изобразяват като брадати мъже с дълги животински уши и кози крака. Звънът и шумът, които създават кукерите, имат също своето обяснение и идва от шума от удрянето на щитовете и мечовете на критските курети. Това са пазителите на малкия Зевс /бащата на бог Дионис/. Куретите танцуват бойни танци, с които е трябвало да заглушат плача на новородения Зевс и да отклонят вниманието на Кронос, известен с това, че изяжда децата си.

 Самата дума „кукери” също е с тракийски произход и означава „високи, маскирани хора”. Повечето участници в кукерските игри носят високи шапки (понякога над 2 метра). Коренът на думата кукер „кук” и по-древната й форма „каук” означава „височина, кривина, високо място”. От „каук” идва обяснението на името на планината Кавказ. Подобна дума има и в литовския език „каукарас” означава „връх на планина”. Кукерите са известни с различни имена – мечкари, старци, кукове, бабугери, песяци. Обличат се със смесица от женски и мъжки дрехи и носят страховити маски. В Източна България основно са облечени в булчински и младоженски костюми, а в останалите части на страната обличат дрехи от кози, овчи или сърнешки кожи. Окачват по себе си хлопки и звънци, носят тояги, за да прогонят злите сили и така посрещат пролетта, символизираща плодородието и благоденствието.

 В обичая могат да участват само мъже, ергени. Основните действащи лица са Момък (Дядо), Невеста (Баба), Цар и останалите кукери. Само Царят е мъж в зряла възраст, който вече е създал семейство, има деца и имот. Той се вози в каруца, а след нея кукерите влачат и рало, с което ритуално орат земята. В каруцата има и крина със зърно, което Царят символично засява. Събират се в центъра на селото, откъдето тръгват да обикалят къщите с наричания за плодородие и здраве. Домакините даряват „гостите” с вино, храна, а те целуват ръка на стопанина.  След като обиколи селото, дружината се връща на мегдана, където разиграва своя старинен обред. Най-напред кукерите тичат в различни посоки, като дрънчат колкото може по-силно със звънците. Вярва се, че колкото по-шумни са, толкова по-сигурно е, че ще прогонят злите сили и духове. Там ги чака и Невестата, която започва уж да подрежда покъщнина, но всъщност само я разтуря. Момъкът ритуално „опложда” Невестата в суматохата, за да се зароди и новото начало, а кукерите дават на Царя три залъка хляб. Двама от кукерите се впрягат в ралото, а един „орач” ги подкарва обредно. След тях Царят сее зърно от крината, а цялата група ги следва, като скача и размахва саби. Царят благославя за плодородие, един от кукерите ритуално го убива, а останалите се събират над него и го "възкресяват". Невестата „ражда” дете, новото начало е вече на бял свят, земеделската година може да започне и веселбата продължава с народни хора. Накрая всички се събират на богата гощавка от дарената им от хората храна.

 Изработването на кукерските маски е своеобразно изкуство. Повечето от тях са с дървена конструкция. Върху маската се залепят разноцветни конци, парченца платове, огледала и други елементи. Маската трябва да е грозна и страшна, за да се „изплаши” злото. Най-древните маски са във вид на овен, козел и бик. Някои маски са с две лица. От едната страна лицето е добродушно - чип нос, усмихнато лице. От другата страна носът е голям и гърбав, а лицето зловещо. Така се показват доброто и злото, които паралелно съществуват в света. Не по-маловажни от материята са цветовете на украсата. Основният цвят е червеният – символ на плодородието и възраждащата се природа, слънцето и огъня. В българската символика червеният цвят „гони” злите сили и духове. Другият преобладаващ цвят е белият. Бялото е символ на водата, светлината и чистотата.

 Кукерските игри са разпространени не само в България, но и в някои други страни - Румъния, Сърбия, Гърция, Македония, Молдова, Словения, Хърватска. В Италия също се провеждат подобни карнавали на „мамутонес”, подобие на нашите кукери. Те носят дървени черни маски, звънци на кръста и дебели кожуси. В Кантабрия, Испания се празнува т. нар. "Киханера", подобие на кукерските игри. Отбелязва се през първата неделя от новата година. Във всички тези краища по света маскираните хора носят късмет, плодородие и благоденствие. Вярва се, че колкото повече „удари” получиш от маскираните кукери, толкова по-надалеч ще стои злото от теб. Затова хората масово се събират и ги посрещат с почести и лакомства.

Източник: www.hera.bg