Хаосът в родословното дърво в Хабсбургското семейство и крахът на тази знаменита династия илюстрира един от най-известните случаи на кралско кръвосмешение в цялата медицинска история.

 Корените на Хабсбургската родова линия могат да се проследят до епохата на Средновековието. Тя разширява своето влияние през началото на 20-ти век. Някои от най-известните имена в европейската история са свързани с това семейство: Мария Антоанета е от фамилията на Хабусбургите. Част от нея е и ерцхерцог Франц Фердинанд - благородникът, чиято смърт предизвиква избухването на Първата световна война. Хабсбургската династия достига своя апогей през 16-и 17-ти век. Тъй като испанската и австрийската линия в рода Хабсбург доминират в Европа, благородниците вземат решение да запазят позициите си, съхранявайки кръвните си линии чисти. Така братовчеди, както и чичовци и лели сключват, изгодни бракове помежду си.

 Хабсбургските кръвосмесителни бракове събират родовите кръвни линии по начин, който отключва забележителни физически и психически заболявания. Те, в крайна сметка, водят до безплодие в следващите поколения. Объркана и очарователна, Хабсбургската династия постепенно преминава в забвение.

Всичко започва през 13 век

 Основаването на Хабсбургската империя се приписва на Рудолф I, който през 1273 г. става крал на Германия. Той е член на Хабсбургското семейство, което е създадено още през 11-ти век. С избирането си за крал (да, той е избран за цар), монархът обединява обширните германски земи под своето лидерство. Територията под негов контрол продължава допълнително да се увеличава през 1276 г., когато той завзема Австрия. През 1281 г. Рудолф I преотстъпва австрийската си собственост на своя син - Албърт. От този момент Австрия и Хабсбургската фамилия се свързват. Семейството добавя Бохемия и Унгария към уголемяващата се империя и продължава да придобива нови земи и власт както чрез военни действия, така и чрез умела дипломация.

Брачните съюзи се оказват ключа към царския растеж

 Когато Максимилиан I, син на Свещения римски император Фредерик III, се жени за Мария Валоа-Бургундска, дъщерята на френския крал Шарл Дръзки през 1477 г., Хабсбургите разширяват европейското си влияние изключително много. Бракът е довел до появата на Максимилиан, който по-късно става император на Свещената Римска империя, придобивайки контрол над Холандия, Люксембург и части от Франция. По-късно Максимилиан I се жени повторно за миланската принцеса Бианка-Мария Сфорца (след смъртта на Мария).

 Кончината на Мария причинява различни проблеми на Максимилиан - той трябва да се сражава, за да запази контрола над Холандия, който той "печели" чрез брака си с нея. Императорът също така се мъчи да запази контрола си над Унгария - и в крайна сметка го прави. Въпреки това, с неговата смърт през 1518 г., империята губи земите си в Швейцария. Най-големият принос на Максимилан в династията на Хабсбургите вероятно е осигуряването на изгодния брак на сина си Филип с Хуана Кастилска, станала печално известна като Хуана Лудата. Тя е дъщеря на Фердинанд и Изабела Испанска и разполага с много пари, земи и престиж. Огромните земи и кралските семейства, асимилирани от Хабсбургите, довеждат директно до културата на кръвосмешенията, които в крайна сметка унищожават благородническото семейство.

Филип Австрийски и Хуана Кастилска подпечатват испанско-австрийската сделка

 Синът на Максимилиан - Филип се жени за Хуана от Кастилия през 1496 г. Като дъщеря на Изабела I Кастилска и крал Фердинанд Арагонски от Испания, Хуана носи многобройни позитиви и огромен престиж на династията на Хабсбургите. Когато принцесата наследява Кастилия (след смъртта на майка й през 1504 г.) баща й управлява като регент.

 До 1506 г. Филип активно се бори за контрол. Той преговаря с Фердинанд, за да преотстъпи напълно Кастилия на Хуана. Изказвайки претенции и притесненията си от влошаващото се душевно здраве на съпругата си, Филип се възползва от властта на Кастилия, свързвайки с наследник испанските и австрийските домове с този на Хабсбургите. Що се отнася до психическото здраве на Хуана, според част от "Журнала на хуманистичната психиатрия", кралицата, осъзнавайки, че мнозина вярват в лудостта й, тя пише писмо, "отричайки лудостта" си, заявявайки, че тя просто има нерадостно "наследство", дадено от майка й. Остава неясно дали кралицата действително страда от психични заболявания или е просто политическа марионетка. Хуана е плод на брак между втори братовчеди, който може би е допринесъл за всяко психическо разстройство, за което се твърди, че има.

Историците предполагат, че Хуана може да е страдала от депресия или биполярно разстройство, но не е изключено това да е преувеличено от съпруга и баща й, които го правят за собствена изгода. Филип е живял само няколко месеца, след като е обявил, че Хуана не е компетентна да се разпорежда с короната. След смъртта си Фердинанд отново поема контрола, а Хуана е затворена, което може да е причина за влошаване на психичното й здраве. След смъртта на Фердинанд през 1517 г. синът на Хуана става следващия Свещен римски император - Карл V и наследява Кастилия и други испански владения.

 Братовчедите, които сключват брак помежду си вече не са новост, но когато кралят се жени за неговата племенница – играта загрубява.

 В началото на 16-ти век Хабсбургските бракове създават нова династия, която обхваща по-голямата част от Западна Европа. В допълнение - Шарл I Испански става Свещен Римски император, сестра му Изабелa е омъжена в Дания и брат му - Фердинанд, който по-късно става Свещен Римски император, се жени за Анна от Бохемия и Унгария. Предвид масовия обхват на Хабсбургската династия първите опасения за запазването на властта и трудностите при организирането на браковете не закъсняват. Дъщерята на Карл V – Мария Испанска - се омъжва за братовчед си Максимилиан (син на Фердинанд и Анна) през 1548 г. Синът му Филип се жени за Анна Австрийска (дъщеря на Мария и Максимилиан), която е негова племенница. Съхраняването на чистите кръвни линии е идеално за династичните сили, макар че тези бракове постепенно започват да стават все по-близкородствени.

 В Средновековието вече няма нищо нередно в това братовчедите да се женят помежду си – това не е нито новост, нито скандал. През 12-и век Елинор от Аквитания се омъжва за четвъртия си братовчед - Луи VII Френски - преди да сключи брак с Анри II. Луи VII се жени за втората си братовчедка Констанс. Хенри VIII се жени за няколко роднини, а Изабела Испанска и Фердинанд са втори братовчеди. Колкото повече Хабсбурги се женят помежду си, толкова повече кръвосмешенията в кралската фамилия се увеличават. Филип III Испански и Маргарита Австрийска (които са потомци на два брака между племенници и чичовци) имат две деца, също сключили брак с роднини. Дъщеря им Мария Анна Испанска се омъжва за Свещения Римски император Фердинанд III през 1631 г. Техният син Филип IV се жени за дъщерята, родена от брака на неговата сестра - Мариана Австрийска (тя пък му е и племенница, и братовчедка). Най-известният Хабсбург, роден от инцест, е Карл II Испански. Той е продукт на гореспоменатия брак. Роден е през 1661 г. Една от бабите му е и леля, а другата – му се пада и прабаба. Всички негови прабаби и дядовци произлизат от една и съща семейна двойка – тази на Филип I и Хуана Кастилска.

 С раждането на Карл II Хабсбургските линии на Испания и Австрия вече са толкова преплетени, че генетичната катастрофа е пред кралските порти. Карл ІІ страда от стерилитет, има толкова голям език, че едва успява да говори. Монархът има така издадена долна челюст, че тя не може да се срещне с горната при сдъвкването на храната. Той не може да се разхожда, докато не пораства почти изцяло. В този момент кралят се бори с толкова сериозни проблеми, че на практика Чарлз II е последният владетел на Хабсбургска Испания. Макар австрийската линия на рода да продължава развитието си - това е началото на края за Хабсбургското многовековно династично господство.

 Австрийските Хабсбурги контролират императорската титла от 10 век до началото на 19-ти век. Дори след като Карлос V Испански се отказа от титлата си през 1556 г., връзките между испанските и австрийските Хабсбурги остават солидни.

 Хабсбургското господство над титлата "Свещен Римски император" говори за огромния обхват на семейството, постигнат чрез бракосъчетания и инцест. За да се демонстрира разрастването на хабсбургската власт ще ви представим елеменарен пример - Свещеният Римски император Карл VI притежава следните титли, постигнати чрез векове на бракосъчетания и кръвосмешение: Крал на Германия, Крал на Бохемия, Крал на Унгария, Крал Хърватия, Ерцхерцог на Австрия, Крал на Неапол, Крал на Сицилия, Крал на Сардиния, Херцог на Люксембург, Херцог на Тешен, Херцог на Парма и Пиаченца, Граф на Фландрия.

Фамилията запада - тя страда от висока детска смъртност и безплодие

 Според генетично проучване от 2009 г., публикувано в мултидисциплинарното списание "PLOS One": "От 1527 г. до 1661 г., когато са родени Филип II и Шарл II, испанските кралски семейства имат 34 деца. От тях 10 деца (това са цели 29,4%) загиват преди 1-годишна възраст. Други 17 (или 50,0%) от тези малчугани са починали преди десетата си годишнина."

 Авторите на проучването – Алварес, Себайос и Кинтейро твърдят, че високата смъртност сред децата в семейството на Хабсбургите, е резултат от браковете по сметка и инцестите. Коефициентът на инбридинг, както го наричат, допълнително нараства с течение на времето. Освен това, много малко "прясна кръв" навлиза в семейната линия, което, логично, води до сериозни здравословни проблеми при отделните индивиди. Алварес, Себайос и Кинтейро проверяват и как стои въпроса с раждаемостта. Откриват, че "в осемте семейства има 51 бременности. От тях - 5 завършват със спонтанни аборта и мъртвородени деца, с 6 неонатални смъртни случая, с 14 смъртни случаи между 1 и 10 години. Едва 26 деца преживяват над 10-годишна възраст".

 Карл ІІ бележи върха на Хабсбургския инбридинг. Той се отразява на приемствеността в семейната линия. Родителите му Филип IV и Мариана Австрийска, имат пет деца. От тях само две доживяват зряла възраст. По времето, когато Чарлз е роден през 1661 г., той е единственото оцеляло кралско дете. Карл II е женен два пъти, но и при двата си брака двойките не са успели да създадат поколение.
Много от Хабсбургите губят ума си

 Хабсбургските бракове стават причина за все повече медицински проблеми с течение на времето. Например - спекулациите за Хуана Лудата и нейното душевно състояние може и да са свързани с факта, че родителите й са братовчеди. Тази действителност започва да се прокрадва в доста ранен етап в Хабсбургската история. В края на краищата, с Карл II, Хабсбургите създават (в средата на 17-и век) първия "имбецил". По време на хронологичното проследяване на кралския род има спекулации за това кои владетели са страдали от психични заболявания, съсредоточавайки се върху Свещения Римски император Рудолф II. Роден през 1552 г. (внук на Хуана Лудата), той страда от епизоди на депресия, сериозно възпрепятстващи неговата политическа власт. Той е принуден да предаде властта на брат си и да запази титлата си само по име.

Физическите деформации са предадени и обострени

 Хабсбургите стават известни с някои отличителни свои физически характеристики. Хабсбургската челюст, срастната напълно с горната устна, както и Хабсбургската брадичка, се проявява често в линията до 17-ти век. Когато се ражда Шарл II, се казва, че той има толкова голям език, който непрекъснато излиза от устата му, а долната му челюст изпъква толкова силно, че захапката му не може да се затваря, за да дъвче. Деформираната глава, характеризираща хабсбургските владетели, включва и несъразмерен нос, и увиснали клепачи. Интересното е, че според едно генетично изследване, Хабсбургите са една от малкото фамилии в историята, демонстриращи (Менделовото) наследство на тези лицеви характеристики и унаследяването им. Дори и със съвременните познания, генетиците не са напълно сигурни как се е случило това.

Хабсбургската челюст е (леко) изразена в испанските семейства дори през 21-ви век

 Прогенията, съвременното медицинско определение, излюстриращо емлематичната Хабсбургска челюст, присъства на лика на монетите, изобразяващи вида на Хабсбургите от векове. Дори през 21-ви век има останки от тази лицева деформация сред немалко европейци

 Проучване, публикувано през 1988 г., показва, че всеки три поколения семейства в Испания демонстрират едни и същи лицеви деформации (различно изразени, разбира се), които са равномерно разпределени за всяко поколение, също както при Хабсбургите. Изследването отбелязва, че проучваните фамилии: "носят удивителна прилика с членовете на Хабсбургското семейство и характерната за него долна челюст". Въпреки това, изследваните хора не показват никакви признаци на психичните проблеми, поразили поколения Хабсбурги.

Източник: www.framar.bg