Оценките на външното оценяване след 7-ми клас отпадат. Окончателно. Въвежда се точкова система. Реформата е твърде сериозна, за да я оставим без анализ. Още повече че в края на миналата седмица тя предизвика медиен шум и твърде фриволно тълкуване от страна на журналистите. Спекулациите се фокусираха върху тезата, че тази система би позволила на абсолютни калпазани (с потресаващ минимум от точки) да се класират в профилирани гимназии. Наложи се заместник-министър Стаматов лично да опровергава тези внушения.

 Кратки пояснения за неосведомените по темата. На външното оценяване след 7-ми клас през учебната 2016-2017-та година ще се оценяват с точкова система от минимум 0 и максимум 100 точки. Всяко задание в изпитната работа ще носи определен брой точки. Така всяко дете ще получи по-реална оценка. Например при старата система на оценяване постиженията се приравняваха към 5 цели единици (от слаб 2 до отличен 6). Постиженията между две цели единици с доста голяма степен на условност и не винаги справедливо се приравняваха към по-горната или по-долната оценка. При точковата система постиженията ще бъдат коректни до точка и така всеки ученик ще получи по-справедлива оценка за труда и по-добри шансове за коректно класиране. Допълнителен аргумент за промяната е фактът, че от следващата година 7-ми клас е последен за основната образователна степен и показаният резултат трябва да разпредели всяко дете към някакво училище, в което то да продължи. Като предимство си струва да се отбележи и възможността, да бъдат закрити значително по-малък брой паралелки. Така представени аргументите не звучат лошо, но нека видим и другата страна на монетата.

 Убедено мое мнение е, че мисията на училището е да създава у всяко дете грамотност – четивна, писмена, функционална, културна, компютърна и пр. В този смисъл качествено образование е това, което осигурява грамотност на все по-голям брой деца и снижава почти до маргинални стойности процентите на неграмотните. Съгласно новия образователен закон, в начална училищна степен (I-IV клас) децата не повтарят класа, т.е. ограмотени или неограмотени, те задължително продължават нагоре. Санкция за успеваемостта на зле работещите ученици няма. Няма и ефективни инструменти, с които те да бъдат подтикнати към по-голямо усърдие. Така всяко дете продължава в 5-ти клас, независимо от постиженията си в началната степен. Малко вероятно е в следващите класове изоставащите ученици да получат строга санкция и да бъдат задържани повторно в един и същи клас, за да работят допълнително върху неусвоените знания и умения. Притиснати между демографска криза и стандарт за издръжка на ученик, много училища и респективно учители подхождат снизходително към ниските резултати на част от учениците и позволяват тяхното преминаване в горен клас. Тази практика е най-категорична в средищните и защитени училища, много от които събират предимно деца от малцинствен произход. Очевидно има реална възможност деца с много ниска степен на грамотност да достигнат 7-ми клас.

 Доскоро националното външно оценяване след този клас бе своеобразен филтър, който задържаше децата с недостатъчна степен на грамотност. Новата точкова система променя коренно ситуацията, защото тя ще отпрати слабите ученици в гимназии с по-нисък обществен авторитет и вероятно в най-слабо желани специалности. Но пътят към горната степен да образование е открит. Излиза, че препятствията, които трябва да преодолее един слабо грамотен ученик, са твърде ниски. За да не звучи като неоснователно внушение, прилагам пример: През последните две години четири ловешки училища постигат на външното оценяване по български език и литература оценки в диапазона слаб 2.52 – слаб 2.98. В тях учат близо 400 ученици. Лесно можем да пресметнем, че слаби резултати имат между 53 и 60%. Не мисля, че е оправдание фактът, че в учебните заведения учат изключително деца от малцинствата. Може да се досетите, че резултатите по математика са още по-ниски. Е, следващата година никой няма да разбере за слабите оценки, а всеки от тези очевидно неграмотни ученици ще продължи да учи в някое гимназиално училище, стига да иска разбира се. Какво точно ще надгражда върху въпиещата неграмотност, с която е достигнал основно образование?

 Да, точковата система ще донесе повече справедливост и спокойствие за кандидатстващите след 7-ми клас, но ще маскира намаляващите резултати, респективно снижаващото се ниво на грамотност и качество в образованието. Няма лошо да мерим резултатите в точки, но повече се нуждаем от конкретни мерки за повишаване качеството от родното образование и грамотността на българчетата. Това трябва да бъде стратегическа цел, а тя някак си ми убягва в повечето от вече декларираните реформи.

Автор: Иво Райнов, учител

Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com