Шитата дантела кене води началото си от изтока. Разпространява се по цялото Средиземноморие. Намира приложение в облеклото на българи, арменци, турци, гърци, албанци. Все още се работи в отделни райони на Турция, докато в Гърция, България, останалите страни от региона, тази техника е позабравена. Заради това, шитата  дантела е по-известна като “турска” дантела. Характерно за турската, гръцката и арменската шита дантела е, че се работи с единичен възел, а на много места се прави в посока от дясно на ляво. Българката има съществен принос в развитието на техниката за изработка на тази дантелата, налагайки двоен възел. В стремежа си към красота и обогатяване на отделните елементи, двойният възел прави крайното изделие много по-разнолико, с богата орнаментика. Двойният възел се работи с копринен конец и с много повече навивки – 10, 15, а посоката на ушиване е от ляво на дясно.

 Шитата дантела кене е една от най-изящните дантели, създадена от ръцете на българските жени. Тя се изработва с обикновена игла за шиене и конец върху парче плат, върху предварително изплетена основа на една кука или още по-уникалната технология – върху основа от конски косми. Разпространена е в цяла България, като в различните региони е известна с различни имена – „кене“, „зарафлъци“, „кукла“ и др. Също така се различава в начините на изработка, в орнаментиката, в размера и в използваните материали. 

 Кенето се работи с единичен и двоен възел. Единичния възел се използва за съединителни шевове и изработка на салфетки и мильота.  Получават се красиви фигурки изобразяващи елементи от българската флора и фауна. Българката умело окичва с тях пазви, огърлиета, кърпи, забрадки, спално и лично бельо. Всяка майсторка украсява дантелата според собствените си фантазия и умения – с разноцветни конци се бродират допълнително върху мрежичката растителни и геометрични орнаменти, а на края завършва с мъниста. Често в кенето се вграждат и по-плътни елементи, изплетени на 1 кука. За Пловдив и Копривщица са характерни малки дантели, плътни и стегнати, изработени с копринен конец, в повечето случаи върху конски косъм. Шедьовър в шитата дантела са копривщенските дантели. Коприненият конец позволява използването на 10-15 навивки за един възел. По този начин се получават форми, различни от масово срещаните, които стоят упорито и нямат нужда от колосване. Допълнителна здравина им придава вплетеният в тях конски косъм. Копривщенската шита дантела е с уникален колорит, много прецизно изпълнена, изящна и фина. Такова майсторство в днешни дни не може да се намери.

  Самоковската шита дантела се работи с двоен възел. За този регион – Ихтиман, Костенец -  са характерни ажурните бодове, с доста въздух между тях, за разлика от копривщенските и пловдивските дантели. Шие се върху предварително изплетена на една кука „стълбичка” с памучен конец. С нея се украсяват поли и ръкави на женски ризи (кошули), невестини престилки (фути), а съвсем семпли дантели има дори върху ръкави на мъжки ризи. В Трън и Перник шитата дантела кене също е разпространена. Освен лентите, които са изработвани на метраж за украса на чаршафи и поли, и където кенето се работи на редове, се срещат и кръгли орнаменти, около 5-6 см, свързани помежду си до образуване на лента. В този район дантелата освен, че се използна за украса на поли и ръкави на ризи, изработена с цветни конци се пришива върху полите на трънските литаци. В Кюстендилския край дантелата се среща и в двете разновидности – рехава, подобна на самоковската и ихтиманската, направена с памучен конец и гъста, подобна на копривщенската, с копринен конец. Много известен орнамент от този край е “хорцето”. Кенето е най-фината дантела. Причината е, че конеца върви само от един кат. При калоферската дантела конците вървят винаги по двойки и най-тънкият елемент се получава от пресукването на 2 конеца. В плетенето на една кука – най-тънката част, синджира се състои от натрупването на 3 ката конци. Шитата дантела е разпространена почти във всички райони на България под една или друга форма, както и с различни наименования. Отличителните белези на Самоковската шита дантела са, че тя се работи с двоен възел и обикновено с нея са изработвани ръкави за женски долни ризи – кошули. Характерно за нея е, че има повече въздух между отделните “бримки” или “мрежички”. Завършва се по два начина – с мъниста, или оплит на една кука, в който също се вграждат мъниста.

 Музеят на Самоковската шевица и дантела се намира в Доспевската къща в Самоков – в дома на зографите Димитър Христович, сина му Станислав Доспевски и брат му Захари, в старата част на Самоков, съвсем близо до женския метох "Покров Богородичен". Тук можете да видите как се прави самоковска шита дантела, совалкова дантела и типичната за региона бродерия. Корените на дантелите и шевиците в Самоков датират много преди освобождението, а след него в града ни пристигат да живеят две млади австрийки станали самоковски снахи. Първоначално обучават своите съседки в сложното изкуство по изработването на фината и богата на орнаменти брюкселска дантела, а последствие организират звено за ръкоделие. Самоковската шевица се отличава със своите художествени качества, богатството на оригинални форми и багри. В народните носии от този край шевиците се разполагат най-вече върху женската долна риза, наричана още "кошуля". На ръкавите е отделяно специално внимание, като шевиците им са напълно оформени самостоятелни композиции. В мъжката носия обект на везмото е също ризата, но по-пестеливо. Обикновено със  самоковска "шиена дантела" са изработвани ръкави за женски долни ризи – кошули. Характерно за нея е, че има повече въздух между отделните "бримки" или "мрежички". Всяка майсторка украсява дантелата си според собствената си фантазия и умения – с разноцветни конци се бродират допълнително върху мрежичката растителни и геометрични орнаменти, а на края завършва с мъниста или оплит на една кука, в който също се вграждат мъниста. В съвременния бит тази дантела би могла да се използва за украса на блузи, рокли, шалове и каквото още фантазията Ви сътвори.

Източник: www.sedianka.org