Синьовежд момот е вид птица от семейство Momotidae. Среща се в тропическите райони на Южна Америка. Произходът й обаче може да бъде проследен чак до Швейцария. Има меко и ярко оперение, благодарение на което се крие от хищниците в гъстите дъждовни гори.

Какапо (буквално "папагал на нощта") е застрашен, като през юли 2010 са преброени малко повече от 100 птици. Какапо остава изолиран от останалия свят преди около 75-80 млн. години, когато Нова Зеландия се отделя от суперконтинента Гондвана. Популацията му преди европейската инвазия била доста голяма. Котки, плъхове и порове атакували острова заедно с новите заселници и започнали да ловуват какапо, който не познавал тези врагове.

Като всички обитататели на Нова Зеландия и какапо е част от фолклора и легендариума на маорите. В миналото красивите му и меки пера са използвани от местните аборигени за направата на наметки.

Сега популациите му са изчезнали и се размножава само на един-единствен защитен остров в Нова Зеландия по програма за опазване на вида.

Птицата Квецал се среща в Мексико и Гватемала. Някога е била свещена птица на маите и ацтеките. Те вярвали, че квецалът е бог на въздуха.

Квецалът е от семейство Trogonidae, обитатели на тропическите гори в Централна и Южна Америка. Имат размери на малка врана, яркозелени са отгоре, а коремът е червен. Най-впечатляващ е блестящият кверцал, Pbaromacbrus mocinno, при който покривните пера на опашката са ярко преливащозелени, а опашката е около 60 см. Квецалът се крие под короната на дърветата и атакува внезапно прелитащи насекоми. Събират плодове от дърветата. Гнездят в дупките на дърветата и снасят две до четири бледи яйца.

Земеродното рибарче (Alcedo atthis) е дребна птица от семейство Земеродни рибарчета. Среща се и в България.

Горната страна на главата на мъжкия е тъмнозелена с напречни сини ивици. „Бузите“ са ръждиви, а зад тях има бяло петно. Гърбът, кръстът и опашката са сини. 

Крилата са тъмнозелени със сини капковидни петна. Гръбната страна на женската е със зеленикав оттенък, коремната страна е по-светла, а долната половина на клюна или само основата му е червена. Младите екземпляри имат по-светло оперение без метален блясък и перата по гърдите са с кафяв оттенък.

Птижата лети ниско над водата, като маха бързо с крила и издава тънък писклив звук. Често стои кацнало неподвижно на клонче, надвесено ниско над водата или по камъните. Храни се с малки рибки, които лови по водната повърхност, водни насекоми и техните ларви, мекотели и дребни земноводни.

Шлемоносната птица носорог (Rhinoplax vigil) е вид птица от семейство Птици носорози (Bucerotidae), единствен представител на род Rhinoplax.

Освен рядко срещани, те са и мишена на нелегалната търговия с диви животни. Шлемовете на птицата носорог са силно търсени в Азия, където от тях изработват мъниста, медальони и сложни произведения на изкуството. Отчитайки опасното ниво на бракониерстването им, консервационният им статус наскоро беше променен от почти застрашени на критично застрашени, като само едно ниво ги дели от изчезването им в дивата природа. Друга заплаха за тези необичайни същества е мащабното изсичане на горите, което свива техните местообитания и ограничава възможността им да гнездят.

Хоацин (Opisthocomus hoazin) е удивителна тропическа птица, живееща във влажните зони на делтата Амазонка и Ориноко, Южна Америка. Това е единственият представител на семейство гоацинови, които се отнасят към отряд Kukushkoobraznyh.

Хоацините първо са били описани от немския зоолог Филип Людвиг Statius Мюлер през 1776 г. И до сега се водят множество дискусии за това към какъв отряд се отнася тази птица.

Съвременните хоацини напомнят на малък фазан, тяхната средна дължина не превишава 65 см, а теглото се колебае от 700-900 гр. Тези птици се отличават с дълга шия и непропорционално малка глава. Кожата на лицевата част има син оттенък и не е покрита с пера. Отгоре главата е покрита с ярко-оранжев гребен, напомнящ на шипове. Цялата красота на опашката може да се види, когато птицата разпери крила. Интересно е, че в Южна Америка хоацина често е наричан “воняща птица”, защото неговите изпражнения имат много силна миризма, благодарение на особен ензим, отделян в червата.

Индийският жабоуст се среща се в Индия и Шри Ланка. Има страхотни камуфлажни умения. Нарича се жабоуст, тъй като разполага с широка уста и се храни с насекоми, малки животни и жаби.

Представителите от семейство Райски птици са разпространени в района на източна Индонезия, Папуа-Нова Гвинея и северна Австралия. Нова Гвинея и околните острови са дом на 34 вида. 

Райските птици са най-известни с богатото на багри оперение при мъжките индивиди. Червени, жълти, зелени, сини цветове, всевъзможни комбинации и нюанси, красят перата на повечето представители от това семейство. Половият диморфизъм  е ясно изразен. В сравнение с пищната перушина партньорите си, женските имат кафеникаво оперение, което им помага да останат незабелязани по време на мътенето и отглеждането на потомството.

Райските птици винаги са били почитани от населението на Нова Гвинея. Те са герои от митовете и тотеми-закрилници на клановете. Най-красивите пера кичели главите на мъжете при церемонии, влизали в чеиза на жените. Днес птиците продължават да са част от културата на местното население, гордо красят знамена и дори присъстват в банкнотите на Папуа Нова Гвинея и Индонезия.

Мандаринката е птица от разред Гъскоподобни, семейство Патицови (Anatidae). Названието на вида идва от административна длъжност в средновековен Китай, чиито изпълнители се обличали пищно и многоцветно. Мандаринката е сред най-дребните представители на разред Гъскоподобни. Тежи между 400 и 700 грама. Интересна особеност е, че мандаринките не крякат, а свистят и шиптят. 

Мандаринката е повсевместно разпространена в Европа и Азия, но е с много ниска плътност на популацията.

При мандаринката силно изразен е половият диморфизъм. Мъжката е красиво оцветена за разлика от женската, която е почти незабележима с маскировъчното си кафеникаво оперение. Гнезди като правило в дупки на дърветата на височина от порядъка на десетина метра. Женската снася от 5 до 10 бели яйца, които мъти в продължение на 28 – 30 дни. Малките са изключително издръжливи и подвижни, плуват отлично, при заплаха се гмуркат и задържат успешно под водата. Хранят се много и практически с всичко, което могат да открият във водата и много бързо се развиват.