+ Предложи публикация
12.11.2016

Красивите пещери на България

  Красотата на българската природа има много лица. Тя не се изчерпва с уникални скални феномени, величествени планини, красиви пейзажи и живописни местности. Голяма част от забележителните места са скрити под земята. Пещерите в България са много, но само част от тях са облагородени и достъпни за туристически посещения. Останалата част са привилегия само на опитни катерачи и спелеолози и изискват специална подготовка и екипировка. В много от българските пещери са открити следи от древни времена. Те са били обитавани от хора още от каменната ера, а някои, като пещерата Магурата носят белези на древни култури.

Пещерите на България

Деветашката пещера се намира на скалистия бряг на река Осъм, северно от село Деветаки. Тя е една от най-големите пещери в България. Входът й е с височина 35 метра и ширина 30 метра.

Деветашката пещера е суха, много просторна и добре защитена от силни въздушни течения. На тавана й има седем огромни отвора, наричани от местните Окната.

 

Пещера Снежанка, открита през 1961 г., се намира на 5 км от град Пещера. В нея могат да се видят едни от най-красивите ледникови форми в България.

Пещерата се състои от няколко зали. Във Вълшебната зала, която е изградена от снежнобял кристал, природата е създала фигурка, приличаща на приказната героиня Снежанка. Оттам идва и името на пещерата, която е труднодостъпна - до нея може да се стигне само по стръмна пътека.

Пещерата Леденика е разположена във Врачанския Балкан, в близост до Враца. Дължината й е 300 метра. По времето на османското робство, овчарите са използвали пещерата, за да съхраняват в нея овче мляко. Името Леденика носи заради ниската температура във вътрешността й - около 8 градуса, също така и заради ледените форми, които се образуват през зимата в залите. Пещерата има десет зали, а в най-голямата, наречена Концертна, се провеждат концерти заради акустиката й.
Пещерата Магура е една от най-големите пещери в България, а общата дължина на галериите е над 2.5 км. Намира се на около 18 км от Белоградчик, в Северозападна България, в близост до най-голямото по площ вътрешно езеро у нас - Рабишкото езеро. Поради идеалните за това условия - много близки до тези в областта Шампания във Франция - в едно от разклоненията на Магурата се произвежда пенливо вино.
Съева дупка е считана е за една от най-красивите пещери на България. Тя се намира на лесно достъпно място в Стара планина, близо до ловешкото село Брестница. В пещерата се срещат сталагмити, сталактити, сталактони, дендрити и хеликтити, като най-големият сталактит в нея има обиколка от 60 метра. Дълга е 205 метра и има средна температура 7-11 градуса. На около 70 метра под земята в пещерата тече река, за която се смята, че е на 3 млн. години.

Пещерата е наречена Бачо Киро на името на героя от Априлското въстание. Намира се на около 6 км югозападно от град Дряново.

Пещерата се състои от сложен лабиринт от галериите с обща дължина над 2400 метра. Първата зала на пещерата (Преддверието) е най-добре изследвана в археологическо отношение. По-нататък галерията извежда в Дъждовната зала. Следва залата Срутището, а по-нататък са Залата на самотния сталактон, Залата на езерата и Конгресната зала. Най-красива е Приемната зала.

Пещера Проходна (Божиите очи) е една от най-известните пещери в карстовия район край село Карлуково. Лесно достъпна е и е с най-дългия пещерен тунел в България - дълъг 365 метра. Тя е естествено осветена, тъй като в средната й зала, поради ерозията, таванът е прояден от просмукващите се води, като образува феномена Очите на Бога - две еднакви по големина дупки с формата на очи. Проходна е една от малкото пещери в Европа, където е подходящо и се практикуват пещерни бънджи скокове.

Дяволското гърло е пещера, близо до Триград, в Родопите. По вид е пропастна пещера, която се е формирала след пропадане на земни пластове. Името си носи от формата на изхода й, който наподобява дяволска глава. Основната й част представлява огромна зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканите. Тук зимува най-голямата колония на пещерен дългокрил прилеп. Една от легендите гласи, че именно в тази пещера Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси своята любима Евридика.
Ягодинската пещера е разположена в Родопите, близо до Триград. Дълга е над 10 километра и е разположена на три нива с постоянна температура от 6 градуса. Входът и изходът й са изкуствено прокопани тунели. Тук е открито древно жилище на майстори-грънчари. Пещерата е известна и се отличава със своите безброй сталагмити, сталактити, сталактони, пещерни перли и „леопардови кожи“, които представляват различно оцветени скални слоеве.
Пещерата Духлата е известна още с името Боснешката пещера. Тя се намира в югозападната част на Витоша. Духлата е считана за най-дългата пещера в България - 17 600 м и с дълбочина 53 м. Името и произхожда от звука, който се чува при преминаването на вятъра през входа на пещерата. Съставена е от многоетажна, лабиринтна система на 6 етажа, включващо лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови образувания.
Пещера Орлова чука се намира в Дунавската равнина, на територията на община Две могили. Открита е случайно през 1941 г. от овчар, който пасял стадото си там. Изградени са изкуствен тунел, който служи за вход и 124 стъпала. За туристите са осветени и достъпни над 3 км от пещерата. При археологически проучвания в пещерата са намерени скелети от пещерни мечки и доказателство, че е била обитавана от хора преди хиляди години.
Пещерата Ухловица се намира в близост до Смолян, в Родопите. Дължината и е приблизително 460 м, а средната температура е 11 градуса. Името и идва от птицата от семейство сови - улулица. Посещавана е приблизително от 3000 души годишно. В Ухловица се срещат коралити, като в края и се намира леденият Бял водопад.
Пещера Шаренка е пещера-музей, намираща се в мраморен масив в дълбок пролом, на около 2 км от град Мадан. Носи името на най-голямият квартал в Мадан - квартал Шаренка. Археолози са установили, че в пещерата е извършван рудодобив, била е обитавана още през бронзовата епоха (16-12 век пр. Хр.). В непосредствена близост до входа има изградена дървена беседка с чешма. В пещера Шаренка е възстановена експозиция от 10 восъчни фигури в естествен човешки ръст, огнище, оръдия на труда, както и съдове от бита.
Пещера Приказна се намира край град Котел. Дължината и е близо 5 000 м, което я поставя на седмо място сред най-дългите пещери в България. Входът на пещерата трудно може да бъде открит, тъй като не е обозначен с табели, за това тя не е посещавана доста често. Но хората успели да я посетят разказват, че с право си е заслужила името Приказна, тъй като вътре наистина било като в приказка.
Пещера Утроба е светилище, от времето на траките, в близост до село Илиница, на около 12 км от Кърджали в посока северозапад. Представлява допълнително оформен и изсечен от човешка ръка хоризонтален процеп в скала. Отвора на пещерата е висок 3 м и широк 2.5 м, а дълбочината на пещерата е приблизително 22 м. Издълбан е олтар, висок повече от метър, в дъното на пещерата.

Източник: www.pochivka.bg

Оценка 4.88 от 25 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ