Лев Толстой – „Хората се гордеят с чистата си съвест единствено, защото имат къса памет”

  През първата брачна нощ със София, 34-годишният Толстой заставил 18-годишната си съпруга да прочете на глас страниците от неговия дневник, където подробно бил описал любовните си приключения с различни жени. сред които и крепостни селянки. „Без никакви тайни” – такова било веруюто на писателя за съпружеския живот. Вместо кръст, Лев Николаевич носел на гърдите си портрет на френския просветител Жан-Жак Русо. Години след като написал, най- прославените си романи „Война и мир” и „Ана Каренина”, Толстой се отнасял скептично към първия и откровено съжалявал за втория. Той споделил в писмо до близкия си приятел Афанасий Фет, колко е радостен, че никога вече няма да пише такива многословни боклуци.

Анри Матис – „Винаги има цветя за тези, които искат да ги видят”

  През 1961 г., Нюйоркският музей за съвременно изкуство представя изложба с последните творби на Матис. В продължение на 47 дни, никой, дори синът на художника не забелязва, че една от картините е окачена неправилно. Нелогичното отражение на нарисуваната лодка в рисунката Le Bateau прави впечатление на една брокерка, а срамът от допуснатата грешка е измит с няколко оставки на служителите в МОМА. Матис страдал от депресия и безсъние, понякога ридаел насън и се събуждал с вопли и стенания. Внезапно и без всякаква причина у него се зародил страха да не ослепее. Затова се научил да свири на цигулка – в случай, че загуби зрението си, щял да се прехранва като уличен музикант.

Чарлз Дикенс – „Около горяща свещ винаги се въртят мушици и буболечки, но нима за това е виновна свеща?”

  Чарлз Дикенс спял с глава на север. Нещо повече – той винаги сядал с лице към север, когато пишел творбите си. Бил любител на хипнозата, наричана по негово време мезмеризъм. Едно от любимите му развлечения било да ходи в парижката морга и да разглежда неразпознатите от роднини тела.

Едвард Мунк – „В моето изкуство се опитах да си обясня смисъла на живота. Опитвах и да помогна на останалите, да открият смисъла на своя”

  Мунк е едва 5-годишен, когато майка му умира от туберкулоза, а малко след това губи и голямата си сестра. Това време слага отпечатък върху творчеството на художника, а смъртта често присъства в картините му, изпълнени с драматични настроения. Неговата картина „Викът” (The Scream, 1895) е най-скъпоструващото произведение на изкуството, продадено на открит аукцион. Цената – 120 млн. долара. В дневника си Мунк споделя, че решил да нарисува картината по време на разходка с приятели, когато видял червения залез и чул „великия вик на природата”. „Слънцето залязваше, небето стана кървавочервено. Обзе ме тъга. Смъртно уморен, стоях на фона на тъмната синева. Фиордът и градът бяха пронизани от езиците на пламъци...” Мунк бил обсебен от своята работа и наричал тази страст опиянение и болка – болка, с която не желае да се разделя и опиянение, в което иска да съществува.

Пол Гоген – „За да постигнеш нещо ново, трябва да се върнеш към изворите”

  Художникът е роден в Париж, но Перу е мястото на неговото детство. Там се ражда и любовта му към екзотиката и красотата на тропиците. Гоген често сменял техники и материали, обичал и дърворезбата. Нерядко имал материални затруднения и нямал възможност да си купи бои. тогава разчитал на ножа и дървото. Портите на дома си на Маркизките острови той украсил с резбовани панели. През 1889 г. Гоген започнал задълбочено да изучава Библията, а после нарисувал четири платна, в които изобразил себе си като Христос.

Източник: www.webstage.bg