Д-р Теофана Гайдарова е доцент в Катедрата по български език на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Курсовете, които води, научните  интереси, занимания и публикации са в областта на съвременния български език, езиковата култура, теорията на книжовните езици и др. Доц. Гайдарова е председател на комисията по български език на приемните изпити в ПУ.

 - Доц. Гайдарова, какви са впечатленията Ви от представянето на кандидати-студентите на изпитите по български език в тазгодишната приемна кампания в ПУ „Паисий Хилендарски”?

- Повтаря се картината от миналата година - на предварителния изпит имаше много малък процент двойки, доста голям брой отлични и преобладаващи много добри оценки. А на редовния - по-голям процент двойки, преобладаващи четворки и само 15 шестици. Обяснявам си това с факта, че който се е явил на предварителен изпит и го е издържал отлично, се е записал вече в избраната специалност. Тези, които са получили много добър, са преценили, че няма смисъл да се явяват отново, защото такъв резултат ще им стигне за класиране. Практиката показва, че добре подготвените идват на предварителната сесия.

- Грамотен ли е кандидат-студентът?

-А грамотен ли е зрелостникът? Спомнете си резултатите от зрелостния изпит по български език! Колкото грамотен е зрелостникът, толкова грамотен е и кандидат-студентът. Има хора с много добри умения за писане, които са овладели правописните и пунктуационните норми. Но има и много зле подготвени, за които дори е необяснимо как са положили успешно матурата.

- Кои са най-големите недоразумения тази година?

- Първа и втора задача на нашия кандидатстудентски изпит са свързани с правописа и в тях трябва да се подчертаят верните думи или да се поправят правописните грешки. Наблюдават се много сериозни пропуски, свързани с правописа на гласните а, ъ; е, и; о, у, с употребата на звучните и беззвучните съгласни, както и на и и й. Допускат се и грешки при членуването на имената, употребата на падежните форми при местоименията и на бройната форма и т.н.

 За жалост и речникът на някои зрелостници е твърде беден. Те не знаят значението на популярни думи, които би трябвало да са им известни. Често беше сгрешена думата асимилаторска, написана е асемелаторска или асемилаторска. Съществителното име прагматичност беше написано като прегматичност, прегмътичност, прагметичност. Прилагателното име парвенюшките срещнахме по безброй начини. Най-масовият случай е първенюшките. Но имаше и „смешни” варианти: първоюнашките, първоюношеските, първенишките, първенешките. Антипод системно се среща като антипот, а изконна - като исконна. Пребивава пък по-често беше изписано като прибивава. Срещат се и грешки, които издават големи образователни дефицити: убединение (вместо обединение), самудоволство (вместо самодоволство), ваубще (вместо въобще), наща (вместо нашата), цялокупно (вместо целокупно). И пунктуацията не е добре овладяна от доста кандидат-студенти.

- Обикновено бързаме да обвиним интернет - заради съкращенията, липсата на запетаи и главни букви. Само това ли е причината, на какво не може да научи училището?

- В системата на преподаването и на усвояването на българския език от 1 до 12 клас има нещо дълбоко сгрешено. Плахо се надявам, че новият закон с новите учебни програми ще поправи това. Много малко са часовете за упражнения, малко диктовки се правят след 4 клас, децата не пишат достатъчно. И не четат.

- Веднъж потърсих романа „Вино от глухарчета” от Рей Бредбъри и библиотекарката ми отговори: „Нямаме такъв учебник”. Не всеки трябва да чете жанра, но не е ли редно поне да е чувал? Ако това е нивото на възрастните, и то работещи в такъв сектор, какво да искаме от децата?

- За съжаление е така. Затова не бива да ни учудва състоянието на децата. Те са това, което ние сме ги направили.

- Пропуските могат ли да се наваксат във висшето училище?

- Изучаването на правописа и пунктуацията не е първостепенна задача на преподаването в университета. Предполага се, че съвременната книжовна норма е овладяна в средното училище. Предполага се също, че съвременният български език като система е прилично овладян. Но за жалост не е съвсем така. На студентите от Педагогическия факултет например трябва да преподаваме съвременен български език само за 45 лекционни часа и още толкова упражнения.

 Идвайки при нас, те нямат почти никакви познания за системата на българския език. Често в началото на учебната година правя анкета. Питам ги какво според тях изучават науките, свързани с езика, а именно фонетиката, лексикологията, морфологията, синтаксисът. Всички те са изучавани в училище, но отговорите на първокурсниците най-често показват незнание. 

- Това не е ли страшно, утре тези хора ще са учителите на децата?

- Така е. С моите колеги сме принудени да започнем с тези студенти от самото начало, а не да надграждаме. За една година те трябва да усвоят съвременния български език (фонетика, лексикология, морфология, синтаксис) и да получат системни и задълбочени знания за българската граматика, защото до 4. клас се преподават доста сериозни неща.

- Каква е надеждата за системата, ако учителите  са толкова неподготвени?

- За щастие, имаме и мотивирани студенти, които осъзнават своето незнание и с голям интерес учат и наваксват пропуснатото. Отдавна с колегите ми се борим да се увеличат часовете по съвременен български език в педагогическите специалности. Навремето в педагогическите училища съвременен български език се е изучавал от първия до последния ден.

 Необходимо е и да се трансформират учебните програми в начален и в среден курс, както и да се напишат по-добри учебници, даващи възможност за получаване на системни познания. Сега системата на обучение по български език е на принципа на разширяващата се спирала - всяка година се учи по малко лингвистика на текста, синтаксис, морфология, лексикология и фонетика. И после ежегодно се надгражда с разширяване на знанията. Така се получават несистемни познания, което се доказва и от резултатите на изхода на средното образование. 

- Каква е ролята на средата - това, което се лее от телевизията, табелите по улицата?

- В първа задача на тазгодишния тест имахме думата лавки, която системно е грешена заради начина, по който е изписана на обектите от едноименната верига. Преди имаше едно предаване „Какафония”. Да, втората буква А там беше изписана накриво. Обаче в резултат на това и до днес тази дума все още битува като какафония, а не като какофония. Все още продават айран, а според правописния речник от 2002 г. е айрян. Често грешката заживява в съзнанието и после се възприема като нещо правилно.

Изводите в есето: Който слуша чалга, е кифла или мутра

 Ако съдя по есетата на тема „Дали музиката, която слушаме, отразява нашата душевност”, кандидат-студентите познават музиката, разбират я, слушат различни стилове. За мен беше откритие, че всички обявяват чалгата за пошла, независимо че сигурно я слушат поне по малко, ходейки по дискотеки. Но са с ясното съзнание, че е с примитивни послания. Имаше, разбира се, и посредствени разсъждения, че когато си тъжен, слушаш тъжна музика, а когато си весел - весела. 

 Направи ми впечатление, че доста млади хора правят характеристика на личността според предпочитаната музика. Хората, които слушат чалга, са определяни като кифли или мутри, а слушащите техно, метъл и др. подобни са описвани като агресивни. Кандидат-студентите пишат, че класическата музика успокоява и бременните жени трябва да слушат такива произведения за правилното развитие на децата. Имаше неуместни изрази от рода на „в този път на мисли” (вместо „в този ред на мисли”) или пък „Музиката е навсякъде около нас, тя е като обеца на ухото ни”. Разбира се, прочетохме и много добри текстове.

Източник: www.marica.bg