Учителите биват редовно поругавани и обвинявани за провала на цели поколения деца. Истината е, че мнозина са забравили, колко значима и отговорна е тяхната професия. Всеки един от бившите „другарю“ и „другарко“ са хора, които носят своите съдби и проблеми, но никога нямат право да застанат пред черната дъска неподготвени. Работата им изисква те да са винаги на ниво, да стоят дълго над учебниците след края на часовете, да обмислят как да представят следващия си урок, за да предизвикат интереса на възпитаниците и да предадат важна и полезна информация. Знанията им непрекъснато се налага да бъдат обогатявани, а учителите трябва да бъдат достатъчно гъвкави, да владеят езици, да са на „ти“ с модерните технологии. Летвата е високо вдигната за тях и не им е позволено да се препъват в нея, често им се налага да надскачат и собствените си възможности, за да могат да удовлетворят нуждите на учениците си. Българските учители са за пример в старанието си. Вероятно никой не се замисля, че да предаваш уменията си и наученото, е един особен вид талант, който не притежава всеки. Да си преподавател е признание за цял живот, или ти идва естествено да го практикуваш и да се усъвършенстваш, или просто не е твоята мисия.

 Учителите са изправени пред трудната задача, да помагат на родителите в полагането на основите по отношение на етиката и морала на младежите. В учебното заведение се осъществява първият старт в реалния живот, ето защо учителите са изправени пред едно сериозно предизвикателство – те осъзнават тежестта на задължението, което имат, но не винаги са в състояние да изкоренят вредните влияния, които са превзели обществото ни. Учителите имат за цел да провокират любопитството и будния дух на децата. И макар заплащането им да е повече от обидно в повечето случаи, те изпълняват своята специална роля. Дори и у нас те намират сили и съумяват да преодолеят препятствията пред тях, за да се погрижат за невинните личица, които стоят на чиновете срещу тях. В резултат на това обаче, те не винаги получават заслуженото уважение, а родителите често подценяват приноса им, дори става така, че ги нагрубяват или тормозят физически. Разбира се, че и за тази агресия има съответните причини и те са комплексни, включващи и липсата на професионализъм сред някои учители.

 Цялата система е сбъркана, след като тези, които желаят да се развиват като преподаватели стават все по-малко, и преследват по-добре платени длъжности, обикновено зад граница. Всъщност в България много по-голяма заплата получават шофьори, бармани и общи работници, чийто труд не е за подценяване, но не те прекарват деня си с вашите деца, не те се грижат за тяхното възпитание и израстване. Беше отдавна, когато да кажеш, че си учител, можеше да прозвучи гордо и не би имал никакви притеснения да го признаеш. А в днешно време хората, които упражняват тази професия, са много повече от духовни наставници за децата, чийто родители са вечно заети и пренебрегват тяхната емоционална интелигентност.

 Почти никой не обръща внимание на преживяванията, на душевните им терзания и крайностите, в които изпадат и които са характерни за специфичната им възраст. Учителите се налага да бъдат психолози, понякога семейни съветници и съвсем не е рядкост дори да заместват мама и тате, дарявайки с подкрепа малките. Всички тези странични занимания не влизат в „длъжностната им характеристика“, а и не би могло да бъдат извършвани, ако не идваха от сърцето и душата на учителите – те просто не могат да откажат да се справят в редицата извънредни ситуации и да заявят, че това не е тяхна работа. Нека поне им го признаем – учителите са супер хора, натоварени с една от най-важните задачи, изпълняват и много други и за всичко това получават минимално възнаграждение…

Източник: www.obrazovanieto.bg