Веднъж при Майстора дошъл млад човек и казал:

- Дойдох при теб, защото се чувствам така жалък и никому ненужен, че дори не ми се живее. Всички казват, че съм неудачник, некадърник и идиот. Моля те, Майсторе, помогни ми!

Майсторът, хвърляйки бегъл поглед на юношата, припряно отговорил:

- Извинявай, но сега съм много зает и не мога да ти помогна. Нужно е бързо да приключа с едно много важно дело - и след като помислил малко добавил. – Но ако се съгласиш да ми помогнеш за моята работа, то аз с удоволствие бих ти помогнал по твоя въпрос.

- С... с удоволствие, Майсторе – продумал младежът, мислейки си с тъга в сърцето, че за пореден път го били оставили на втори план.

- Добре – казал Майсторът и свалил от лявото си кутре неголям пръстен с красив камък. – Вземи коня и отиди до площада на пазара. Трябва спешно да продам този пръстен, за да върна един дълг. Постарай се да получиш за него повече пари, но в никакъв случай не се съгласявай на цена по-малка от една златна монета! Препускай и се върни колкото се може по-скоро!

 Младежът грабнал пръстена, скочил на коня и препуснал. Пристигайки на пазарния площад, той започнал да предлага пръстена на търговците и в началото те с интерес разглеждали стоката му. Но когато чуели за цената от една златна монета, те веднага губели всякакъв интерес към пръстена. Някои открито се смеели в лицето на младежа, други просто му обръщали гръб и само един стар търговец любезно  му обяснил, че една златна монета е прекалено висока цена за такъв пръстен и че за него могат да се плати една медна монета, или в краен случай - сребърна. Чувайки думите на стареца, младият човек силно се разстроил; той помнел заръката на Майстора в никакъв случай да не слиза под цена от едина златна монета. След като пребродил целия пазар и предложил пръстена на всички най-видни търговци, юношата отново оседлал коня и се върнал обратно. Силно разстроен от неуспеха си, той влязъл при Майстора.

- Майсторе, не успях да изпълня твоето поръчение – с тъга казал той. – В най-добрия случай можех да получа за пръстена няколко сребърни монети, но нали ти искаше от мен да не се съгласявам на цена по-малка от една златна монета! А пръстенът не струва толкова.

- Току-що произнесе много важни слова, синко! – отговорил Майстора. – Преди да се опиташ да продадеш един пръстен, не би било лошо да установиш неговата истинска стойност! А кой може да направи това по-добре от бижутера? Хайде, отиди при бижутера и го попитал колко би ни предложил за пръстена. Само че, каквото и да ти отговори, не продавай пръстена, а се върни при мен.

Юношата отново яхнал коня и се отправил към бижутера. Бижутерът дълго разглеждал пръстена с лупа, после го претеглил на малки везни и накрая казал на юношата:

- Предай на Майстора, че сега не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети. Но ако той ми даде време, ще купя пръстена за седемдесет, с оглед на спешността на сделката.

- Седемдесет монети?! – юношата се засмял радостно, поблагодарил на бижутера и с възможно най-голямата скорост запрепускал обратно.

- Седни тук – казал Майстора, след като изслушал развълнувания разказ на младия човек. – И знай, синко, че всъщност ти си този пръстен. Скъпоценен и неповторим! И да те оцени може само истински експерт. Тогава защо ходиш по пазара, очаквайки, че първият срещнат ще даде правилната оценка за теб?

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.fit4brain.com