+ Предложи публикация
25.12.2019

Коледната магия на „Лешникотрошачката”

  Историята на омагьосаната лешникотрошачка-принц и малко момиче не спира да вдъхновява и вълнува поколения наред в дните около Коледа и не само. Дали е заради интригуващия начин, по който приказката на Хофман е написана, дали е заради олекотената като възприемане, но не и като стойност, интерпретация на Александър Дюма-баща или е заради гениалния балет на Пьотр Чайковски... кой може да каже, когато магията е толкова силна.

  В края на XIX век името на Пьотър Илич Чайковски се радва на невероятна популярност по целия свят. Известността на руския композитор е била не по-малка от тази  на „Бийтълс” в края на XX век. И благодарение на неговата популярност особено силно започва да се цени и руския балет. Пьотър Илич има голям принос за развитието на това сценично изкуство. Неговото „Лебедово езеро” е била новаторска постановка, а следващите му творби – „Спящата красавица” и „Лешникотрошачката” издигат балета на Руската империя но ново качествено ниво.

  „Лешникотрошачката” е особено любима и популярна именно заради това, че бележи края на цяла епоха в творчеството на великия композитор и по своята същност се явява, не само върхът на музикалната му кариера, но и квинтесенцията на разбирането на твореца за живота. В началото на XIX век Чайковски все още вярва в любовта и верността; вярва, че щастието е възможно, а животът е прекрасен. На Чайковски били предложено да напише две произведения, състоящи се само от един акт – опера и балет. Идеята силно вдъхновила композитора и така се раждат „Йоланта” и „Лешникотрошачката”. Чайковски нагажда музиката си (ако може така да се каже) към възможностите на хореографията. Но той просто не е могъл да измени на себе си и балетът се получава твърде „симфоничен”. Съвместяването на музиката и танца се оказала достатъчно сложна задача. Това дори накарало първоначалният хореограф на постановката да се откаже от постановката и затова той бива заменен с друг.

 Премиерата на „Йоланта” и „Лешникотрошачката”  се състои на 6 декември 1892 г. в Маринския театър в Санкт Петербург. Двата спектакъла се играят в една и съща вечер и техните създатели се вълнували изключително много. Успехът на представленията се превръща в истинската награда за техните усилия. Балетът „Лешникотрошачката” обаче нямал все още своя завършен рисунък. Следвайки модата на годините, той се усъвършенства все повече и повече, но музиката на Чайковски с лекота бива вписвана в новите сценични идеи. А може би тези нови идеи с лекота се вписват в музиката, повлияни от нейната неподвластна на времето гениалност. Създателите на балета са склонни да приемат по-скоро втората гледна точка. И действително – дори в наше време творбата на Чайковски все още не е изчерпалао своите възможности. И на човек му се струва, че не едно следващо поколение балетмайстори ще съпреживява, ще страда и ще се възторгва благодарение на гениалната партитура на „Лешникотрошачката”.

 Интересни факти за великия композитор

- Чайковски е композирал общо десет опери, две от които сам унищожава и от тях до наши дни са оценили само отделни фрагменти. Операта „Воевода” е била играна само в Болшой театър, а „Уинда” не е представяна пред публика нито веднъж.
- Композиторът притежавал широк кръгозор и страст към познанието; в библиотеката му е имало 1239 книги. Освен художествени произведения, в нея е имало трудове по зоология, астрономия, медицина и философия. През целия си живот Чайковски събира хербарий и някои от тях са се запазили в неговата библиотека.
- На 19-годишна възраст Пьотър Илич е започнал държавна служба в Министерството на правосъдието, но признавайки пред себе си, че не може да се занимава с такъв род работа, постъпва като студент в консерваторията на Санкт Петербург, с което неимоверно силно огорчава родителите си. Семейството му е било крайно разстроено, че той заменя юриспруденцията с „флейта”.
- Чайковски бил влюбен в оперната певица Дезира Арто, която отговорила с взаимност на чувствата му. Връзката им достига дотам, че двамата се уговарят да се оженят, но през 1869 г. Дезира тръгва на турне, по време на което се жени за певец от трупата и. В периода на страстното си увлечение композиторът създава известната си пиеса за фортепиано – Романс №5, в която той изразява най-съкровените си чувства към Дезире. След 18 години Чайковски случайно среща Дезире в Германия. Той продължил да си общува с нея, великодушно прощавайки обидите на миналото.


  - Чайковски страстно обичал музиката на Моцарт. Известен е случай, когато великият писател Лев Толстой е плакал, слушайки музиката на Чайковски.
  - Композиторът често изпадал в парично затруднение. Веднъж дори му се наложило да се обърне за помощ към руския император Александър III. Той подал писмо с молба за заем от три хиляди сребърни рубли. Незабавно последвало отговор: на композитора му била отпусната поисканата сума, но не като заем, а като безвъзмездна помощ.
  - През 1875 г. Московската дирекция на императорските театри моли Чайковски да напише музика за балета „Лебедово езеро”. Композиторът се съгласява, а по-късно признава кое го е накарало да направи това – най-напред паричният проблем, който винаги стоял пред него; и на следващото място това, че дотогава никога не бил писал музика за балет. Неговото „Лебедово езеро” било оценено като провал и става популярно едва след смъртта му.
- Голяма част от времето си Чайковски прекарвал в пътувания. Той живеел в чужбина, дирижирал и композирал музика. Но той така и не могъл да разбере хората, които напускат родината си в търсене на по-комфортен живот в други държави.

  Историята на безсмъртния балет "Лешникотрошачката"

 Приказката на Хофман излиза през 1816 г. в томче с други приказки под името "Лешникотрошачката и Царя на мишките" (Nussknacker und Mauseköniges) и от излизането си е поставена под съмнение, доколко е подходяща за деца. Хофман е всепризнат майстор в жанра "литературна приказка" и всички елементи са налице: вплитане на магическо с реализъм и конкретика, водещ историята разказвач, ясно откроени образи, за които имаме някаква информация. Но това, което прави приказката толкова интересна и спорна, е смяната на перспективата при разказа, вплитането на история в историята, смущаващата смяна на настроението - има моменти, в които красноречието на Хофман опиянява, магията е жива и мистериозна, но в други приказката звучи страшно, заплашително и ужасяващо.

 Забележителното при приказките на Хофман, което ясно личи и тук, е, че той уважава своята аудитория и дори приказката да е подчертано адресирана към децата, тя няма назидателен, инфантилен тон, който повечето разказвачи държат на децата. Напротив, подобно на Хауф, Андерсен, Такъри, той приема децата за равностойни, предизвиква ги интелектуално и му харесва да ги сплашва, образно казано, и обърква, защото знае, че те обичат това. Ето защо "Лешникотрошачката и Царя на мишките" може да се чете с еднакво удоволствие и интерес и от деца, малки и пораснали, и от родители. И понеже действието на приказката се развива в дните от Коледа до Богоявление - какво по-хубаво семейно четиво за това време на годината!

 Приказката започва живот неубедително из Европа с различните преводи. Най-известният е на Александър Дюма-баща - "История на лешникотрошачката" (Histoire d’un casse-noisette) през 1845 г., като той прави по-скоро адаптация, отколкото превод в точния смисъл на думата. Мари става Клара и се променят имена на топоними, реалии (хусарите стават гренадири), но и на сюжета. Незначително, но всъщност така променя и целият тон и внушение. Адаптацията става много популярна и добива славата на "истинска приказка". От неговата адаптация, а не от Хофмановата приказка, следва и най-популярният английски превод.

 Когато след успеха на "Спящата красавица" Чайковски се съгласява да започне композиране на балета "Лешникотрошачката", той го прави, имайки в главата си немската приказка, на която е голям почитател заради нейната по-мрачна мистериозност. Писането на музиката се оказва мъчение за композитора - той трудно работи с хореографа Петипа, налагат се пътувания и умира сестра му. В края на всичко, след отсрочки и компромиси, балетът "Лешникотрошачката" дебютира в Мариинския театър на Санкт Петербург - на 18 декември 1892 с оригиналната хореография на Мариус Петипа, която остава канон за балета и досега. В либретото на балета липсва приказката за твърдия лешник, Мари остава Клара и са включени танцови дуети на куклите на Клара, някои от които много екзотични и революционни като хореографски елементи за балетното изкуство.

Превод и обработка за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Оценка 4.84 от 32 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ