И една вечер  – при това не кога да е, а точно на Бъдни вечер, старият Скрудж усърдно прелистваше тежките си счетоводни книги. Навън времето беше хладно и унило, навсякъде се бе се спуснала гъста мъгла, а Скрудж слушаше как минувачите сновяха насам-натам по улицата, тропайки шумно по тротоара, духайки в шепите си и удряйки се по бедрата, за да се стоплят. Часовникът на градската кула току-що оповести, че е настъпил третият час, но навън вече се смрачаваше, а в този ден още от сутринта всичко, дори и огънчетата на свещите, стоплили прозорците на дюкяните, озаряваха с багрите си тъмната завеса на мъглата – така плътна, че на човек му се сруваше, че може да я пипне с ръка.

 Мъглата се промъкваше през всяка пукнатина, завираше се с във всяка заключена ключалка и дори къщите отсреща в онзи тесен двор, които сред гъстата мръсно-сива пелена едва-едва се виждаха, изглеждаха като призраци. Хвърлейки поглед през пелените от мъгла, които се спускаха все по-ниско и по-ниско и скриваха всички предмети, човек можеше да се помисли, че самата Природа си е построила пивоварна някъде наблизо и сега си прави бира за празника.

 Скрудж държеше вратата на кантората си леко открехната, за да може да надзирава своя помощник, който в своята тъмна малка стаичка, по-скоро килерче, преписваше скучни счетоводни книжа. И ако в камината на Скрудж въглищата бяха малко, то в тази на помощника му те бяха още по-малко – сякаш там тлееше едно-единствено въгленче. Ни той нямаше как да подхвърли малко въглища в жарта, защото Скрудж държеше щайгата с въглища в своята стая и щом се появеше с лопатата си там, господарят веднага започваше да изказва своите опасения, че ще се наложи да се раздели със своя помощник. Затова, омотал плътно врата си с бял вълнен шал, той се опитваше да стопли измръзналите си ръце на пламъка на свещта, но понеже и свещта едва-едва мъждукаше, помощникът и с нея не успяваше да постигне желането си да се постопли.

 -Весели празници, вуйчо! Желая ви празнично настроение! – разнесе се неочаквано жизнерадостен глас. Той принадлежеше на племенника на Скрудж. Младият човек така устремно се бе втурнал в кантората, че Скрудж не бе успял да вдигне поглед от книжата, а той вече стоеше край бюрото му.
- Глупости! – изръмжа Скрудж. - Измислици!

 Племенникът така се бе разгорещил от бодрата си разходка по снежните улици навън, че от него пламтеше жар като от печка. Бузите му се бяха зачервили, очите светеха, а от устата му излизаше пара.

- Коледните празници ли са измислици, вуйчо? – попита учуден племенникът. – Наистина, не ви разбирам.
- Чуйте го само! – отвърна Скрудж. – Да се повеселим на Коледа! А ти по какъв повод искаш да се веселиш? Какви основания за веселие имаш? Или на теб ти се струва, че все още не си достатъчно беден?
- В такъв случай - весело отвърна младежът, - на какво основание ти си изпаднал в такова мрачно настроение, вуйчо? Какви причини имаш да си намръщен? Или на теб ти се струва, че все още не си достатъчно богат?

 Скрудж не успя да намери подходящ отговор на това и само повтори своето „глупости!”, последвано отново от „измислици!”
- Не се сърдите, вуйчо!
- А какво искаш да направя? – сопна се Скрудж. – След като съм принуден да живея сред такива безделници като теб? Весела Коледа! Весела Коледа! Върви по дяволите с тази твоя Коледа! Какво е Коледа за такива като теб? Коледа означава, че е дошло време за плащане на сметките, а парите не растат по дърветата. Време е да се направи ежегодния баланс, а ти месец след месец нямаш никакви приходи, само разходи и макар че към възрастта ти се е прибавила цяла една единица, към капитала ти не се е прибавило дори едно пени!

 Ако зависеше от мен – продължаваше да негодува Скрудж, - такъв глупак като теб, който тича и вика „Весела Коледа! Весела Коледа!”, жив ще го сваря, с пълнежа за коледния сладкиш и ще забода стрък от коледната елха на гроба му!
- Вуйчо! – примоли му се младежът.
- Племеннико! – сряза го Скрудж. – Посрещай твоята Коледа както намериш за добре, а мен ме остави да я посрещам както аз си знам.
- Да посрещаш! – възкликна племенникът. – Та вие не я посрещате никак!
- Тогава не ми пречи да забравя за нея. Голяма полза имаше ти от тази Коледа!  И още по-голяма полза ще имаш за в бъдеще!
- Малко ли хубави неща има на този свят, от които не съм имал никаква пряка полза – отговори племенникът. – Да вземем например дори самите коледни празници. И въпреки всичко, освен благоговението, което изпиташ пред тази свещена думичка, и благочестивите спомени, които са неразривно свързани с нея, аз винаги съм чакал коледните дни като най-хубавите през годината.
 Това са дни на радост – дни за милосърдие, за доброта, за прошка. Това са единствените дни в календара, когато хората сякаш по някакво неписано правило разкриват сърцата си един пред друг и виждат в своите близки, дори и онези от тях, които са бедни и безимотни, хора като тях самите, а не някакви същества от друга порода, на които подобава да вървят по различни пътища. И все пак, Вуйчо, макар че си прав, че Коледа досега нито веднъж не ми е донесла дори и петак в джоба, аз вярвам, че Рождество Христово ми носи добро и ще продължава да ми носи добро, и да живее Рождество Христово!


Откъс от повестта "Коледна песен" на Чарлз Дикенс

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев