Колко е хубаво, че пак е Коледа! Колко прекрасно е, че отново ще се съберем всички заедно и ще забравим за болките и проблемите си, които постоянно съпътстват живота ни! Наистина... Коледа е един невероятен празник и винаги в сърцата ни е желанието да сторим добро и да направим близките си хора щастливи. Така е било преди години, така ще е и тази година.

 Името Коледа идва от римското “calende”. С “календе” римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони “календе” в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", та нали за празника се коли прасе. В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа. Сутринта всички празнично облечени ходели на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи. На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки. Коледа се празнува три дни. На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име. Според народното вярване, от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани "мръсни", "погани", "караконджовски". През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли. Жените не перели, не тъчели, не предели. Народът ги нарича още "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. През "мръсните" дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обред.

 За историята на този свят празник може да търсим корени още в езическите традиции, когато хората забелязали, че в края на декември денят отново става по-голям. До празника Къпало (22 липен/юни – лятно слънцестоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало; тогава денят е най-голям в цялата година. От Къпало насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 коловоз/септември) го наричат Хърс – слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа (зимно слънцестоене – 22 студен/декември) старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.

 Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия – тогава се викат гости. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището. Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти – земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала. Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия – всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден.

 Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора, за да прогони злите духове от къщата и задължително се гори малкото кандило до иконата, което допринася за уюта и атмосферата. Там до иконата всички казват на глас молитвата и... после, разбира се ....Наздраве!!! – с греяна по стара българска традиция ракия. Най-възрастният разчупва погачата над главата на най-малкия и колкото трохички има по главата му – толкова деца трябва да се родят през годината. Първото парче от погачата се оставя на Богородица и там стои цялата нощ, а на сутринта се дава на някое домашно животно, за да е плодотворна следващата година. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място – за мъртвите - починал близък или роднина. През нощта софрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Посред нощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Те са момчета от осем до дванадесет годишна възраст. Това ходене се нарича "коледуване". Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците.

 А от кухнята се носят... коледни аромати. Те всяка година са такива, каквито са били и на трапезите на нашите баби и дядовци. В малката питка се поставят късмети, които са паричка, червен конец, дрянова клечка, пръчица, копче, стафида, хартийка, сгъната като малка книжка, ако ще има гости се слагат и други късмети, които се наричат на момента, за да има за всеки. Всяка година до трапезата се донася и слама, защото навремето хората са сядали на сламена трапеза и децата са се претъркулвали по нея, преди да бъде подредена, за да бъде полегнала на една страна и многото пшеница, която ще се народи през годината. Всеки трябва да опита от всички ястия, за да е сит през цялата година и после се започва играта с орехи. Всеки разчупва по един орех и ако орехът му е здрав и хубав, то такъв ще е и той. За играта всеки получава определен брой орехи, които крие в шепите си и другите познават колко е скрил. Победител е този, който събере орехите на всички. Затова, колкото повече хора има край трапезата – толкова по-весело! А масата винаги остава неразтребена до сутринта... когато всички намират подаръците си край елхата. И не е важно какви са, а да ги има и да са от все сърце!

 Независимо от това от къде идва празникът, най-красивото в него е самата традиция, която се предава от поколение на поколение и прави празника специален за всички в семейството. Най-прекрасната вечер от Коледните празници е Бъдни вечер – святата нощ преди Коледа. През деня на празника в къщи най-празнично настроение създава самата подготовка. Цялата коледна украса на къщата, и разбира се, елхата. Преди да я украсим, всеки приготвя сам коледна играчка, която да закачи. И най-красивата играчка е на най-видното място като признание за нейния автор. Различни лампички и гирлянди светват из цялата къща, а елховите клонки и венецът на вратата допълват празничната обстановка. През цялото време специално подбрани коледни песни създават настроение на всички.

  Най-истинското на празника е да се събере цялото семейство и малки и големи, защото това създава атмосферата и в това е същината – да си кажем и покажем, че се обичаме! Защото не е ли това най-святото чувство, не е ли в това магията на празника?! А за тази магия сме нужни ние и нашите чувства и прекрасното усещане да бъдем добри. Да раздаваш добрина и да получаваш удовлетворение от това, че си направил някой щастлив, че си го накарал да се усмихне и да почувства в сърцето си топлината на Коледния пламък. А това всеки може да го направи, всеки, без да са нужни средства! Така че, направете Коледата си вълшебна и топла!

Източник: www.az-jenata.bg