Спомняте ли си онези моменти, в които ни водеха на групички за преглед в зъболекарските кабинети? Това безспорно бяха едни от най-ужасяващите мигове в нашия иначе безгрижен детски живот. Налагаше ни се да изтърпим цялата плеада за Чук и Пук, за това колко е вредно да се ядат бонбони и колко са полезни млякото и зеленчуците… След това идваше и най-страшното – една лоша леличка вадеше едни още по-лоши инструменти и ужасът започваше…

Чичо доктор

 Тези чичковци бяха по-опасни и от Торбалан, Баба Яга и Кумчо Вълчо взети заедно. Те бяха в състояние да ни „излекуват” на мига, щом мама изречеше думите: „Няма страшно, моето момче! Сега чичо доктор ще извади една игла и само леко ще те боцне… не се притеснявай, няма да боли.” Убедени сме, че точно в тези сюблимни моменти са се родили и най-големите таланти в българското кино, които и с най-ужасната гнойна ангина могат да изиграят най-здравия и ведър човек на света.

 Ваксини на децата се поставяха в класните стаи. Идваха сестрите с поднос спринцовки, памук и шешенце спирт. Ние навивахме ръкавите на престилката и се нареждахме в редичка пред черната дъска да си чакаме реда, като на заколение. Нямаше ги майките ни да ни успокоят, а ние не биваше да плачем. Помня, как Минка се начишка от ужас и я изпратиха да си смени дрехите.

Родителските срещи

 Едва ли имаше някой от нас, който да не потръпва от ужас при споменаването на тези две думички (мен и до днес ме побиват тръпки). Родителските срещи бяха регулярни „привиквания“ на родителите от класния ръководител, на които се обсъждаха дейността на ученика в училище, неговите оценки (прочитаха ги пред всички), поведение, участие в дейностите на класа, събиране на пари за разни инициативи и прочее. Най-често те се провеждаха в петък, след последният час (което беше много подло, отчитайки това, че често ни проваляха съботата и неделята). Най-неприятните обаче бяха извънредните, особено ако повод за това беше някой „преслушал“. Родителските срещи бяха съпровождани от следните естествени детски прояви:

- проява на разсеяност по отношение на такъв факт;
- необясними разболявания на голяма част от класа;
-опити за подслушвания на вратата по време на провеждането и треперене вкъщи – на спокойствие

 Да се скрие родителска среща не беше невъзможно, но беше много трудно. А пък и ефектът бе отрицателен – след това мама и татко се срещаха специално с класния, и ако е имало шанс той да е пропуснал нещо, то… За родителската среща трябваше да информираш, но учителите не се доверяваха само на това – повечето известяваха родителите лично или чрез друг родител. Някои от нас избираха подхода „днес ми е много зле“, но за съжаление това рядко минаваше. Ако имаш за какво да ти се карат, ще ти се карат! За разлика от по-късни времена родителите (родителя) не можеха да не ходят на срещата. За това трябваше да има наистина някаква оправдателна причина и да изпратят някой роднина или познат да ги замести. Ние, естествено, предпочитахме заместниците. Баба ми ме е спасявала поне десет пъти. Да живеят бабите-спасителки!

Следобедното спане и кварцовите лампи в детската градина

 Това безспорно е едно от най-големите недоразумения в нашето детство. Кой за Бога кипящ от енергия и сили малчуган ще легне да спи с удоволствие в разгара на деня? И веднага се сещаме за култовата реплика от „С деца на море” – „Имам да спя още 10 минути и идвам.” Дааа, хич, ама хич не обичахме да си губим времето с толкова безсмислени неща като следобедната дрямка. Нея са я измислили възрастните, защото са ни завиждали, че не могат вече да си играят като нас.

 За кварцовите лампи, скоито ни облъчваха ни беше обяснено, че това е нещо като изкуствено слънце, за да си набавяме витамин D през зимата. Против рахит. Беше ни интересно, а и всички искахме да носим такива очила. Понякога очилата не достигаха и част от децата трябваше да стоим със затворени очи. Всички искахме да се паднем да сме с очила. Бяха цветни.

 Та, със сигурност има още доста неприятни спомени от нашето детство, но тези като че ли бяха някак общи. Иначе ние още настръхваме от миризмата на канела… и мисълта за мляко с ориз!

Източник: www.socbg.com