На 9 март 1933 година българинът Георги Димитров е арестуван от полицията на Нациска Германия по обвинение, че е организирал подпалването на Райхстага. Световната общественост обявява политическия процес за “скалъпен” и в Лондон известни адвокати, журналисти и деятели на германската комунистическа партия организират контрапроцес, чиято основна цел е спасението на българина и разобличаване на фашиската идеология. Комунистът е оправдан по обвинение за палеж на германския парламент, но България отказва да го приеме като свой поданик. Георги Димитров заминава за СССР, където е посрещнат като герой от Йосиф Сталин. След края на Втората световна война комунистът се завръща в България и заема поста на висш държавнически функционер. Като председател на Българската комунистическа партия започва първите процеси на македонизация на българите от различни краища. След неочакваната му смърт през 1949 г. Георги Димитров е превърнат в символ на комунизма в България и Съветския Съюз. Култът към личността му преминава всички познати предели на популярност. В стотици градове по целия свят са издигнати негови паметници и мемориални плочи, а в София на площад “Княз Александър Батенберг“ е издигнат негов мазолей. На 21 август 1999 г. в българската столица отеква първият взрив по разрушаването на основата на българския комунизъм, управлявал България над половин век – мавзолеят на Вожда.

 Георги Димитров Михайлов е роден на 18 юни 1882 г. в село Ковачевци, близо до град Перник, в семейство на бежанци от Пиринския край. Когато е на 4 години родителите му, Димитър Тренчев и Парашкева Досева, се преселват в София. На 12 години започва работа в печатницата на Никола Пиперов, където се печата вестникът „Народни права“ на Либералната партия на тогавашния премиер Васил Радославов. През 1903 г. Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) се разцепва, като голяма част от функционерите й се преориентират към т. нар. “тесни социалисти” на Димитър Благоев, създателят на първата социалистическа партия на Балканите. Между тях е и бъдещият комунистически идеолог Георги Димитров. На 18 юни той оглавява Първата стачка на пернишките миньори, в която участват над хиляда работници. След 35 дни на активни стачни действия, българското правителство напълно удовлетворява исканията на работниците. Това донася изключителна популярност на Георги Димитров, който по време на стачката е арестуван. На 24 ноември 1913 г., на 31 години, Георги Димитров полага клетва за вярност към родината като най-младия народен представител на Царство България в ХVІ Обикновено народно събрание. По време на Първата световна война избягва мобилизацията заради депутатския си имунитет. На Солунския фронт обаче активният функционер на БРСДП води остра антивоенна агитация, заради която е осъден на 4 месеца строг затворнически режим. Година по-късно, на 29 май 1919 г., БРСДП официално се преименува на Българска комунистическа партия (БКП) и става част от обширната дейност на Коминтерна – обединението на комунистическите партии от целия свят. През декември същата година е сред основните организатори на Транспортната стачка, която бързо парализира държавата и довежда до всеобща политическа стачка – от 29 декември 1919г. до 3 януари 1920 г. Успехът на мисиите му, насочени срещу действащото управление, бързо го отвеждат до ръководни позиции в Коминтерна.

 След болшевизацията на БКП, през 1923 г. заедно с друг изтъкнат български комунист, Васил Коларов, подготвя поръчаното от Коминтерна Септемврийско възтание. След неговия разгром бяга в Югославия, а по-късно и в Австрия. Там е назначен на поста “ръководител на Западноевропейското бюро” на Коминтерна и още по-активно извършва "конспиративна дейност" в Швейцария и Германия. На 9 март 1933 г. Георги Димитров е арестуван заедно с българите Танев и Попов и е обвинен в саботаж срещу национал-социалистическото правителство на Адолф Хитлер. Поводът е подпалването на германския парламент, извършен от невменяемия бивш член на холандската компартия Лудвиг Ван дер Любе. Процесът предизвиква силно обществено негодувание в Европа и българите са оправдани по обвиненията, като се оказва, че по време на пожара Димитров е пътувал с влак от Мюнхен за Берлин. Това е последният процес в Германия, чийто съдии не са нацисти. Георги Димитров отказва правото си на служебен защитник и сам се защитава. Смелият му словесен сблъсък с известния политически деец на Третия райх Херман Гьоринг и красноречивата му защитна пледоария му спечелват международна известност.

 След съдебния процес в Лайпциг Георги Димитров се превръща в символ за международното комунистическо движение. Пред съда обвинените българи твърдят, че са съветски граждани и затова след изтичане на 9-месечна присъда за нелегално пребиваване с фалшиви паспорти се отправят към Москва, за да бъдат посрещнати с високи почести от самия Йосиф Сталин. По-късно, по негова заповед, Танев и Попов са изпратени в концлагери по подозрения, че са направили самопризнания по време на процеса. Танев умира в концлагер, а след 13 години в лагерите на смъртта Благой Попов се завръща тежко болен в България и написва спомените си. След смъртта му те са изнесени тайно от страната и са отпечатани в Париж през 1983 г. от издателство Пеев & Попов. В Съветския съюз Георги Димитров заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Комунистическия интернационал и оглавява поста от 1935 до 1943 г. В Москва ръководи Международния отдел на ЦК болшевишката партия и е депутат в съветския парламент между 1937- 1945 г. През 1946 г. се завръща в България и оглавява БКП. Под негово ръководство Партията започва масова македонизация на българите из различните краища, но особено активно в Благоевградско. Става дума за създаването на политическа и научна доктрина, която обосновава съществуването в миналото и настоящето на самостоятелна македонска нация, език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската. Днес тя е официална единствено в Бившата югославска република Македония БЮРМ, или както е прието в самата страна – Република Македония.

 През 1948 г. съветският вестник “Правда” публикува статия, в която Димитров е остро критикуван заради изказвания в полза на създаването на т.нар. Балканска федерация. Това е една обсъждана след края на ВСВ идея, която е предвиждала създаването на обща държава на всички южни славяни, между които българите и македонците. Нейн водач според плановете е трябвало да бъде хърватинът Тито, който малко след края на войната скъсва дипломатически връзки със СССР. Няколко месеца по-късно Геори Димитров заболява тежко и на 2 юли 1949 г. умира в санаториума “Балвиха” край Москва. Версиите за изкуственото му заразяване със смъртоносен вирус по поръчка на Сталин и до днес остават непотвърдени. След няколкодневен траур във всички комунистически държави по света Министерски съвет на Народна Република България взема решение за балсамиране на тялото му и построяване на мавзолей. Из цялата страна са издигнати многобройни негови паметници в цял ръст, на който с високо вдигното чело и стисната песница Вождът призовава идните поколения към комунистически труд и ги води към светли бъднини.

 На 17 юли 1990 г. Министерски съвет на Република България взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване в Централните софийски гробища. Решението е изпълнено още същата нощ. На 21 август 1999 г. под ръководството на вицепремиера Евгени Бакърджиев започва разрушаването на мавзолея на Георги Димитров. В късния следобед на 27 август 1999 г. последните отломки от мавзолея, пазил жив за поколенията духа на комуниста и всенародния водач Георги Димитров, са извозени и улиците са почистени от прахта.

Източник: www.btourism.com