„...За Бога, Петя, пак закъснявам заради теб, писна ми вече от мотането ти! Веднага се обувай и тръгвай, толкова си бавна!“ Петя е едва на четири години и едва ли вината е само нейна, но вие сте тази, която пак загубихте контрол. А преди две седмици си обещахте, че никога повече няма да избухвате пред детето. Истината е, че всеки родител го прави, в това отношение безгрешни няма - на всеки се е случвало да излезе извън овладяното си, добре възпитано Аз, пълно с добри намерения.

 Причините за избухването могат да бъдат различни, но най-често са свързани с разхвърляната стая, дрехи и играчки, бавенето при приготвяне за излизане, детските капризи...каквито и да са причините, гневът едва ли може да бъде оправдан, ако си дадем сметка, че ние сме тези, които дирижираме времето и задълженията им, а те често се оказват пришпорени, без да имат особена вина. Добрата новина е, че гневните избухвания няма да навредят на детската психика, освен ако не се повтаря наистина често и не ескалират с времето. Ако изблиците на гняв станат твърде чести и бурни, могат да се отразят на детето, създавайки у него чувство за вина, за малоценност, ниско самочувствие и подтисната агресия.

“Психолози и педагози твърдят, че ако понякога ни се случи да избухнем пред детето, но случаите са единични и изолирани, това дори би могло да има възпитателен ефект върху малкия човек, стига ние да извлечем положителното от тази ситуация.”

 Грешките имат свойството да сближават хората - това важи и за конфигурацията дете-родител. Виждайки, че мама и татко също допускат грешки, детето се научава, че няма нищо фатално в това понякога да сгрешиш. Осъзнава, че дори да се скараш с някого, това не означава, че не се обичате и цените. Важно е и родителят да постъпи адекватно в момент, в който осъзнае, че си е изпуснал нервите пред детето. Ако и вие почувствате, че сте прекалили, най-правилното нещо, което можете да направите, е да кажете на детето: „Съжалявам!“.Тази думичка има далеч по-голяма сила от думата „Извинявай“, защото показва осъзнатата грешка и показва на детето, че дори и мама може да постъпи глупаво.

 Детското съзнание е достатъчно гъвкаво, за да разбере и приеме моментите на слабост в родителите си, но ако те станат ежедневие, това може да доведе до сериозна пукнатина в отношенията ви. Не си позволявайте, съжаляващи за изблика на яд, да плачете пред детето и да го молите за извинение - това автоматично ще рефлектира върху вас и вашия авторитет, а показаната вина ще му позволи да ви манипулира. За малчуганите е от особена важност да усещат сигурност и стабилност в родителите си, така че сцената с крещяща мама, която после плаче и моли за прошка, не е най-добрият модел на поведение. Обяснете на детето ситуацията през вашите очи, след като сте се успокоили всички, а когато имате време направете заедно разбор на събитията и му обяснете за какво точно съжалявате. Нека то е наясно защо се е стигнало до тази ситуация и да разбере източника на гнева ви. По този начин ще му бъде ясно, че вие не се гневите на него самото, а на конкретно негово или ваше действие в даден момент, което не ви е харесало, на цялата ситуация. Тъй като не е препоръчително непрекъснато да стискате зъби и да отсъпвате пред желанията на детето, в момент в който и вие и то сте спокойни и не бързате за никъде, ясно му обяснете какво точно искате от него и защо, например, сутрин не може да си играе колкото иска.

 Постарайте се заедно да направите нещата такива, че да не се стига до ситуации на гняв от ваша страна. Не възлагайте твърде много задачи на детето. Ако то не може да се справи само с тоалета си сутрин, помогнете му. Приготвяйте заедно дрешките от вечерта, за да не се стига до моменти с тръшкане за точно определена блузка, която е в коша с мръсно пране, нерви от ваша страна и да се получи омагьосан кръг. Предвиждайте достатъчно време за всичко, което отнема на детето време - обуване на чорапи, връзване на обувки, ресане на косата. В същото време не вършете това вместо него "за по-бързо". То трябва да познава задълженията си и те да бъдат добре и трайно разпределени между вас. Опитайте да следвате стриктно правилата, които сте поставили пред детето и не се отклонявайте от тях, за да не го обърквате. Ако днес позволите нещо, което по принцип сте забранили, не се учудвайте, че детето ще се опита и утре да пристъпи правилата - тогава няма как да го вините и да оправдавате това, че сте загубили контрол заради нещо, което уж сте уточнили вече. Ако все пак усещате надигащия се гняв, пробвайте със златното правило - броенето до 10 с дълбоко дишане и се питайте през това време - "Ще помогне ли това, че викам, какво ще промени." Понякога се отнасяме с непознати по-любезно, отколкото със собствените си деца, а последствията определено са далеч по-трайни за тях, отколкото за нас.

Източник: www.hera.bg