По-малко от месец след като в Арена Армеец черешовото топче гръмна за старта на образователната реформа, от екипа на Меглена Кунева обявиха първите реални параметри на реформата. Ако сте се надявали МОН да обяви най-после приоритети като за 21 век или финансиране за подобряване на материалната база, значи сте прекалени оптимисти.

 Въпросът за учебното съдържание го приключихме с осигуреното изучаване на "История Славянобългарска". Материалните въпроси бяха уредени с обещанието, че ще се работи за намирането на начин за увеличаването на учителските заплати с 10%. Стратегиите с приоритети от началото на прехода са просто за отбиване на номера и имитиране на дейност - нещо като петилетките за 4 години. Така обобщена обаче реформата не си заслужава и вечеринка в кварталното читалище, затова от МОН се решиха на огромна стъпка напред в родното образование. Когато обаче си на ръба на пропастта, стъпката напред не е добра новина.

 Огромната, мащабна и уникална реформа, съобщена от зам.-министър Диян Стаматов е... намаляване на междучасието на 5 минути.

 Само на човек, който никога не е стъпвал в учебно заведение, може да му хрумне подобна глупост. А от професионалистите в МОН се очаква, че са били там дори 2 пъти - в ролята на ученици и в тази на учители или директори. В нормалния свят посоката е следната: превръщането на училището във втори дом. С места за отдих и почивка - паркове и градини например. С училищни кафене и заведение за хранене, с място за работа - голяма библиотека. С помещения, които стимулират допълнителни занимания - спорт, слушане на музика. Тъй като учениците прекарват голямата част от деня в училище, е логично обстановката да създава условия за приятна работа и да стимулира груповите занимания. Времето между часовете понякога достига и до 1 час - достатъчно време за извършване на всички жизненонеобходими дейности и оставя възможност дори за бърз преговор на урока точно преди часа.

 България, както винаги, върви в обратна посока. Дори да пренебрегнем факта, че за 5 минути учениците нямат време нито за ходене на тоалетна, нито за закуска, още по-малко за преговор, подготвяната промяна е абсурдна. Ако грижата за децата не е в прерогативите на МОН, то какво да кажем за учителите? Как се очаква преподавателят да отпочине между два часа, да смени дневника, да попълни материалната книга и да се подготви за следващия час? Така учителите претупват задълженията си, учениците пък не им обръщат особено внимание, защото никой не може да превключи от химия на математика и от физика на английски за 5 минути. Така резултатът е "Те ни лъжат, че говорят, ние ги заблуждваме, че ги слушаме" и матурите се превръщат в гонене на котка и мишка.

Учителската професия, която е сред най-трудните, се превръща в непоносима, а учениците излизат от училище неграмотни и неподготвени за живота.

 Пари за обновяване на материалната база няма, библиотеката на много места е с големината на класна стая, по няколко училища учат в една сграда, а заведението за хранене е кварталната лавка с вафли от другата страна на булеварда. Парк или градина с пейки и зелени площи е научна фантастика, а възможностите за спортуване са заменени от задължителни часове, което просто прави спорта поредното нещо за избягване. От години вървим към намаляване - на броя часове по учебен предмет, на времетраенето на часовете, сега на междучасията.

 До няколко години очаквайте вариант часовете да са по 30 минути и слети един с друг, та по-бързо да се отървем от ученика и да го изпратим вкъщи. В МОН могат да са спокойни, желанието на учениците е същото. Колкото по-малко прекарват в отблъскващата сграда, наричана училище, толкова по-добре. А колкото по-зле става образованието, толкова повече ще го реформираме. И колкото повече го реформираме, толкова по-зле ще става. И така до следващия събор за следващата реформа с други хора, на друго място.

Източник: www.webcafe.bg