В навечерието на първия учебен ден валят поздравителни адреси. Помпозни, клиширани, по задължение. Разбира се не всички .Има и искрени, но са рядкост. Най-досадните са писани от хора, които са забравили или никога не са опитвали истинския дух на училището. Изтърканите думи за благородството на професията, за възрожденския ентусиазъм, за големите сърца, за ценността на учителите и трудностите на техния делник. Прожекторите са включени и училището се къпе в медийна светлина. Герои за един ден и една новинарска вечер. Гръмки думи и щедри обещания. Администраторите ще отчетат грижата за образованието в хиляди нови гардеробчета и няколко преработени наредби за благото на претоварения с бумащина учител, финансистите ще говорят за нови заплати, кметовете за ремонтирани сгради и дворове, журналистите ще повтарят до втръсване броя на новоприетите първолаци и недостигащи учители…

 Първият учебен ден е нещо съвсем различно. Топлина в първите думи към уплашените първолаци. Обич, заредена в усмивките, с които посрещаме завърналите се деца. Надежда, бликаща от очите на тези, които за последен път влизат в класните стаи. Благодарност в разнежващия жест на бившите, дошли при своите доскорошни наставници.

 Учителите сме обръгнали на обещания, наслушали сме се на кухи думи и лицемерни признания. Празникът е лъскав, но е кратък. Делникът е дълъг и тежък. Въпреки всичко истинските учители се завръщат с усмивка и радост. Не се зареждат от думи и медийна суета. Любовта е енергията, която ни кара да се връщаме нахъсани, независимо от трудностите, експериментите, недомислиците, дори обидете, които трябва да преодоляваме или преглъщаме ежедневно. Не съм видял учител, който не обича. Който не може, той не се задържа дълго в класната стая. Всички, които се връщаме сме хора влюбени в децата. Нека да признаем, че всеки от нас поне веднъж е искал да си тръгне огорчен, но споделената любов с децата, здраво стиснала ръката, ни е карала да оставаме. Година след година, обещание след обещание. Ушите ни отдавна са хванали мазоли, но сърцата ни са все тъй нежни.

 Тъжно е, че откриването на учебната година се превръща в ден за ритуално уважение към учителя. Еднократно и по протокол. Фанфарите ще стихнат с края на ритуала. Прожекторите ще угаснат и уважението ще загуби много от напомпания си патос. За нас, учителите, откриването на годината не е рекламен фойерверк, а възпламеняване. Ден, в който палим искрата на знанието в душите, отключваме сърцата за да раздават и посрещат обич, отваряме обятията си за болките и радостите на децата, събуждаме надеждите и вдъхновяваме мечтите. Със същия пламък ще горим и утре, и следващия ден, до края на поредното пътуване, в което ще зареждаме с доброта съзнанието, ще градим характери, ще откриваме личности, ще създаваме човеци, ще пишем бъдеще. Ще преживяваме всеки успех, ще се усмихваме с всяка радост, ще тъгуваме с всяка сълза, ще се разчувстваме от детската обич, ще се просълзяваме от всяка проява на благодарност. Истинското уважение – неформално, недекларирано, недокументирано, неизлъчено. Искрено и сърдечно.

 Учителят не е герой за едно слово, една статия или един телевизионен репортаж. Учителят е герой на делника. Защото отваря очи, измисля мечти, променя съдби, осмисля животи. Колкото и да е неудобно или премълчавано всичко в тази държава започва с учителя, който ни е научил да четем и пишем, да смятаме и решаваме сложни задачи, да мислим и търсим идеи, да опитваме и откриваме, да виждаме и изкачваме върхове, да искаме без да се страхуваме, да успяваме и да бъдем себе си. Призванието на учителят е да мести историята и да въздига държавата. Прогресът е нашето признание! Не петминутното слово, страничката поздравителен адрес или тридесетте секунди телевизионен репортаж.

 Успешен старт и ползотворно година, колеги! Нека бъдем обичащи и всеотдайни учители, да намерим смелостта за да останем себе си! Да учим децата на знания и човещина! Нека нашият подарък бъдат истинските хора, които ще оставим след себе си!

Автор: Иво Райнов, учител 

Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com