Под понятието „начетен” ние по презумпция разбираме „умен”. Разбира се, за да бъде вярно това тъждество, трябва да се четат качествени книги, а не конвейрните четива. Затова лайф коучът Чед Грилс сравнява книгите с технологиите – за да бъдат полезни, те трябва да бъдат правилно използвани. Освен това той посочва седем навика, които незабележимо се изграждат в нас, когато четем много. Тези навици са доста необичайни, но за сметка на това ни правят по-добри.

 Най-полезното определение, което съм чувал за технологиите, е много просто: способност да правиш повече, изразходвайки по-малко усилия. Аз приемам книгите и четенето като технология. Ние имаме само един живот, но с помощта на книгите можем да получим мъдростта на хиляди човешки живота. Когато авторът пише, преписва и редактира, той превръща чуждите думи в една по-идеална версия на самите тях. Когато четете, вие прекарвате времето в медиативно състояние с мъдър човек в неговото идеално въплъщение.

 Книгите са най-недооценената технология в света. Откъде можем да сме сигурни, че те са толкова значими? Достатъчно е да проверим как най-лошите и най-добрите хора в световната история са се отнасяли към книгите. Най-лошите са се стремили да ги низвергнат, да ги забранят и да ги изгорят. Фактът, че книгите имат врагове, които искат да ги унищожат, говори за невероятната сила, която се крие в тях. Най-добрите хора са се възхищавали на книгите и не са се страхували да ги прославят.

Както и при всяка друга технология, ако използваме книгите без цел и намерение, те няма да ни отведат никъде. Но ако разбираме как да ги оценяваме правилно, да ги избираме и придобиваме (да ги купим, да ги обсъдим с приятели или в книжния клуб), книгите стават безценни. Ето седем чудесни навика, които се развиват благодарение на четенето на книги:

1. Книгите и четенето са най-добрите ноотропи.

 Извинявам се на всички любители на модафинила, но именно книгите са първите и главни ноотропи за мозъка. Рано или късно действието на ноотропите изчезва, но постоянното четене развива вашия ум, оказвайки върху него въздействие през целия ни живот. Страничните ефекти от книгите са изследвани през столетията, а как стои въпросът със съвременните ноотропи? Някак си не съвсем. Когато свикнеш да приемаш такива ноотропи като книгите (информация, мъдрост и т. н.) чрез метод като постоянното четене, ефектът постоянно ще расте.

„Четете 500 страници всеки ден. Така работят знанията. Те се изграждат като сложни проценти. Всеки може да прави това, но аз ви гарантирам, че далеч не всеки ще го направи.” – Уорън Бъфет.

2. Книгите и четенето развиват вашата ментална операционна система.

 Най-добрите книги се пишат, когато авторът изпада в състояние на поток. Той транслира своята мъдрост, муза или проникновение при минимално его. Когато в хитро сплетените слова читателят търси мъдростта и изпада в свое собствено състояние на потока, възниква и магията.

 Аз не знам как работи това, но след всяка прочетена книга разумът ми се чувства по-израснал. Програмирането на собствения разум чрез съзнателното изпадане в състояние на потока на друг мъдър човек е нещо много мощно. Когато повишаваме своята ментална операционна система, нашите основни приложения (разговор, писане и общуване) работят по-бързо и по-леко.

3. Книгите и четенето позволяват да се упражняваме в изкуството да прекраваме времето си самостоятелно и в спокойствие.

 Ерик Хофър е бил силно разстроен от нещо, когато е казал: „Сами със себе си ние сме в лоша компания”. Възможно е така да е в началото, но ние можем да го променим. Трябва усилено да се потрудим, за да станем добра компания за самите себе си. Но ако четем, правим паузи за обмисляне на прочетеното и постоянно се самоусъвършенстваме, можем да постигнем много. Четейки, ние тренираме и програмираме своя разум за вероятно най-голямото предизвикателство на днешното време:

„Всички проблеми на човечеството произлизат от неспособността ни да стоим вкъщи тихо, при пълна самота.” – Блез Паскал.

4. Книгите и четенето ни вдъхновяват за постигането на житейски опит.

 С всичко в живота ни се налага да правим компромиси, но да се чете много  от най-добрите книги никога не е опасно (стига четенето да не е бягство от реалността). Стремежът към мъдрост, изглежда, е единственото ни желание, което можем да удовлетворим, без да рискуваме да прекалим. Прочитайки достатъчно много, ние се зареждаме с добри идеи и със смелост да излезем от вкъщи и да изследваме света. Заредили се с достатъчна доза мъдрост, ние получаваме вдъхновените да предприемем ново пътешествие и дори да извършим нещо героично.

Стремежът да се изгледа целия сезон на някой сериал понякога ни кара да „забием”, но потапянето в света на книгите стимулира желанието ни да се върнем в света около нас. Обединявайки мъдростта на книгите с житейския опит в пълния с предизвикателства живот, ние винаги печелим.

5. Книгите и четенето са медитативна практика, в рамките на която ние свикваме да възприемаме мислите на мъдрия човек.

 Колкото повече четем и колкото повече време прекарваме с книга в ръка, толкова повече упражняваме нашата осъзнатост и медитираме. Четенето ни помага да тренираме търпението си, спокойствието и способността да се потапяме в едно единствено нещо за дълъг период от времето.

6. Книгите и четенето ни позволяват стратегически да се изолираме от токсичното общество.

„Вменяемостта в тази култура изисква определено количество отчуждаване” – Терънс Маккена.

 В съвременния социум книгите и четенето са последните приемливи причини да останеш сам. Ако ви е необходимо да си починете от хората, няма по-добра изолация от книгата. Книгите ни помагат да се откъснем от тълпата.

7. Книгите и четенето са транспортно средство за безопасна доставка на истината.

„Разбира се, сигурен съм, че ще изпълня задачата си като писател при всякакви обстоятелства – след смъртта даже по-успешно и по-неопровержимо, отколкото през живота си. Никой не може да прегради пътя към истината, и за да я отстоявам, аз съм готов да приема дори и смъртта. Но възможно ли е повтарящите се уроци да ни научат най-накрая да не спираме перото на писателя, докато той е жив? Това никога няма да облагороди нашата история” – Александър Солженицин.

 През цялата човешка история книгите са давали на художниците, майсторите и философите средство за транспортиране на истината. Какво имам предвид – В света е пълно с хора, които мразят да мислят. Когато чуят мъдрост, те реагират без да включват мозъка си и дори могат да атакуват човека, който им е донесъл истината. Мнозина в човешкото общество не харесват идеята за постигане на истината или за разработване на евристиката и идеите за това как е устроен светът. Както е предполагал Щраус, най-великите тайни често са скрити в историята.

 Повечето креативни хора знаят, че това е така и че единственият способ да доставиш истината, преживявайки атаката, това е да я заключиш в книгата. Колкото по-интерес е разказът или притчата, толкова повече читатели ще възприемат новите идеи. А доколкото книгата може да бъде продавана, тези идеи притежават способността да преживяват атаките, а авторът на книгата може да получи някакво възнаграждение за своите идеи. Това е голяма крачка напред за хората. Ако погледнем в историята – тези, които са карали другите да мислят, най-често са били изкупителни жертви, били са демонизирани или преследвани. Но книгата е дала на потенциалните изгнаници инструмент, чрез който могат да вложат своите идеи и дори да ги разпространяват, без да се страхуват, че ще бъдат нападнати.

 Развитието на света е изменил начина, по който преследваме носителите на истината. В миналото към тях са се прилагали страшни мъчения (убивали ги с камъни, разпъвали ги), днес те могат да бъдат съдени, „натролени” в социалните мрежи или оклеветени. Книгите може и да са действително напредничава технология, но те все още имат ограничение. Те не работят дотогава, докато не ги вземем, за да ги прочетем. Те са безполезни, докато не си купим една и не започнем да я четем и не намерим книга, която да си струва да прочетем отново.

 Технологиите не могат да наситят нашия живот – това е подвластно единствено на самите нас. Щом вземем най-идеалната технология, като книгите например и когато ги използваме за добро, ние изграждаме навици, които изпълват нашия живот, въодушевяват хората около нас, а понякога ни разкриват и тайни, необходими за създаване на нов тип технологии.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.sci-hit.com