Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната Бронзова епоха, намираща се северно от село Гърло, област Перник (България). Обектът представлява подземна сводеста зала, изградена над кладенец, към който води стълбище. Окривателката му, проф. Митова-Джонова го свързва с ранна фаза на културата, която по-късно изгражда постройките „нураги“ запазени на оостров Сардиния. Забележителното сходство с покрития кладенец в Балао дава основание за датирането към ХІІ-Х век пр Хр. Културно-исторческите интерпретации на градежа остават в голяма степен хипотетични поради несистематичните научни изследвания. За популяризирането на храм-кладенецът след 2004 г. се грижи инж. Любомир Цонев – като един от инициаторите на проекта „Балкански мегалити“.

 Открит е при разкопки през 1972 г. от научен екип работещ под ръководството на проф. д-р Димитрина Митова-Джонова в местността Пусто Гърло западно от пролома Клисура образуван от Красавската река, на северния дял на Гребен планина (част от Плано-завалската верига), под връх Кула при село Гърло.

 Според проф. Джонова храм-кладенецът при село Гърло е единственият сакрален градеж, аналогичен и синхронен на протосардинския кладенец Куккуру от Сетимо сан Пиетро, Сардиния. Подобно на същия сардински сакрален градеж, Гърленският храм-кладенец е бил елемент от сакрален комплекс. Западно от кладенеца по склона до към края на 1960-те години е съществувало каменно корито, изградено от четири каменни блока, наподобяващо долмен. На скалния масив над кладенеца според данни на местните жители от село Гърло са били изписани рисунки. На около 700 – 800 m северозападно се е намирала местността Русалимските гробища, където са били издигнати менхири.

 По време на теренното проучване през 1972 г., което проф. Джонова осъществява по северозападния склон на връх Кула, тя отбелязва че по целия склон се наблюдават разсипи, аналогични на строителния материал ползван за изграждането на кладенеца. Обстоятелството, че този камък се намира по-високо над градежа, категорично разкрива наличието на друго, аналогично синхронно строителство. Вероятно тези градежи са били разрушени още през Античността, защото на източната страна на връх кула през този период е изградена крепост (кастел). Храм-кладенецът е останал незасегнат, защото е почти изцяло изграден под земята и изваждането на строителния материал би било трудно и опасно.

 Подземният храм-кладенец е изграден в малка котловина, която е била осеяна с много извори през праисторическите времена. Южната част от храм-кладенеца е вкопана в земята. Коридор (dromos/δρόμος) с дължина 7 м, с тринадесет каменни стъпала отвежда в кръгла сводеста (θολωτός) зала – толос, в чийто център над извора е изграден кладенец с дълбочина 5 m. Кръглата зала има полусферично куполно покритие с опейон в центъра. Дромосът (коридорът) е покрит с фалшив свод и е изграден посредством т.нар. „циклопична техника“. Над конзолно издадените стени на дромоса, над западната му част, пред входа на толоса е изградено стъпаловидно, мегалитно покритие. В стените на дромоса има по една ниша. Първата покривна плоча на тавана на коридора-стълбище почва от нивото на земята. После коридорът-стълбище слиза под земята и в центъра таванът е най-дълбоко под земята. Зидът на купола се издига до нивото на земята, където завършва с кръгъл светъл отвор опеон.

 Особен научен интерес представлява строителната техника застъпена при изграждането на храма. При входа на толоса и при покритието му са застъпени арка и полусферичен купол, изградени на натисков принцип (като може да се предполага, че това е най-ранното им изграждане на Балканския полуостров и в Континентална Европа, ако датировката предложена от проф. Джонова бъде потвърдена).

 При разглеждане на коридора-стълбище се установява следния преход – в горния край, при входа коридорът има трапецовидно сечение, като покритието е осъществено с огромни плочи от мегалитен тип (като при похлупаци на долмените), които понасят тежестта на огъване. При слизане надолу тежестта върху тавана на коридора нараства, съответно ширината на тавана, респ. дължината на мегалитните плочи, намалява. В долния край тежестта е максимална, но там коридорът вече има триъгълно сечение, покритието вече не е плоско, плочесто, а е осъществено по техниката на каменния клин, чиято устойчивост се дължи на тесния ключов камък в центъра. Така по протежение на стълбището формата на напречното му сечение и конструкцията на покритието му се изменят постепенно, за да поеме растящата тежест от все по-дебелия слой суха каменна зидария, покриваща съоръжението. Покритието започва с мегалитно, плоско покритие и завършва с клиновидно покритие. Сложната конструктивна задача по изграждането на кладенеца е решена само със средствата на суха каменна зидария.

 Стъпалата, такива, каквито са е във днешния си вид са променени от реставраторите и не отговарят на първоначално изградените в древността каменни стъпала, вкл. завоят от 90°.(На обекта липсва указателна табела, обозначаваща както самия храм, така и реконструкциите, направени по древното съоръжение от реставраторите). Ширината на стъпалата е варирала между 0,23 и 0,56 м, а височината им – между 0,13 и 0,24 м. Западната част на толоса (подът във вътрешната част на храма) е разбита от иманяри.

 Според проф. Митова-Джонова храм-кладенецът (макар и да има съвсем друго предназначение), повтаря прастария план на неолитната жилищна и култова архитектура от Месопотамия, която постепенно след самия край на Бронзовата епоха, започва да прониква все повече на северозапад, обхваща островна и континентална Гърция (Древна Елада) и в един сравнително ранен период – XIV – XII век пр. Хр. – достига до Горнострумските райони в пределите на Древна Тракия (днешните български земи). Като архитектурен вид и строителна техника храмът-кладенец при село Гърло стои най-близко до микенските строителни традиции. Като култово съдържание обаче е израз на преклонение към подпочвените води. Мегалитното съоръжение има паралели както на изток от Балканите в Палестина, така и на запад – в една неочаквана буквална аналогия при протосардинската мегалитна култура нураги.

 Култовият градеж край село Гърло се разглежда и като част от проблема за произхода на куполните строежи в Тракия, който е твърде дискусионен и заплетен. Анализирайки куполните постройки в Микена, изграждани до към XIII век пр. Хр., тези в Тесалия, разпространени до VII в., гробницитв в Етрурия и Кария, които се появяват, когато тесалийските изчезват, още Богдан Филов предлага тракийските куполни сгради да се смятат за ренесанс на микенските в една по-късна епоха, когато общественото развитие диктувало нуждата от тях. Това мнение се потвърждава именно от откритието на храм-кладенеца, който е вкопан в естествен хълм. Не е изключено подобни градежи да бъдат открити вбъдеще, които да изпълнят поне част от времето между XII и V век пр. Хр. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че с куполовидно покритие са повечето от скалните гробници и е съвсем вероятно чрез съществуването им да е предаван споменът и да е запазен смисълът на микенската традиция, където куполът наподобява небесния свод и изграждането ми е свързано с микенската и тракийската представа за строежа на света.