“История славяноболгарская” е просветление за народа ни. Тя го сглобява създа ва го отново, възстановява паметта му. Той има история и “става народ”, както го е казал великият Вазов. Но затова трябва време, трябват будители, трябват и мъченици. Писаното слово трябва да се разнесе по българските краища. От килиите трябва да се стигне до гимназиите, от училищата – до библиотеките, театрите, до новобългарската просвета и култура като верую на народа, като негов пътеводител към свободата и към собствената национална държава. Това е тежък кръст, мъчен път, по силите само на големи личности, на светли умове, на глави, “готови да се отделят от плещите си”

 След османското завоевание образованието в българските земи запада. Старите просветни центрове били унищожени. Една част от образованите българи била избита, друга - поробена или насилствено депортирана, трета емигрирала в Сърбия, Влашко, Украйна. Едва към средата на XV век, книжовността започнала постепенно да се съживява. В отделни манастири под формата на килийни училища се възобновила и организираната просветна дейност.

 Килийните училища били вид начално училище в българските земи през епохата на османското владичество. Първоначално възникват при черкви, манастири и метоси. Учителите били предимно монаси и свещеници, по-рядко грамотни занаятчии или търговци. Обучението се водело на гръцки, църковно-славянски или и на двата езика. В тези училища българчетата се учели на четмо, писмо и най-елементарни познания по аритметика, псалтир, църковно пеене. Понякога обучението се комбинирало и с изучаването на определен занаят.

Уникални снимки от 24 май отпреди век

 Килийното образование имало елементарен и религиозен характер. Но това не означава, че до появата на първите модерни училища просветното дело в българските земи е било в плен на църковната догматика. В условията на османското владичество християнското възпитание играело огромна роля за поддържане на народностното самосъзнание на българите. Същевременно при липсата на каквито и да било други културно-просветни институции килиите осигурявали онзи минимум от знания, без който общественият просперитет на българите би бил немислим.

 През XVIII век килиите получили още по-широко разпространение и към средата на столетието на територията на днешна България функционирали над 100 килийни училища, сред които по-известните били в София, Котел, Самоков, в Етрополския, Троянския и Рилския манастир. Според подготовката на самите учители децата започнали да изучават и малко история, остроумни четива, книжовни произведения като “Стематография” на Христофор Жефарович, Паисиевата история, писмовници, граматически трудове от руски, сръбски и гръцки произход. За новите тенденции в развитието на килийното училище може да се  съди и по засиления интерес на общините към учебното дело; по нарастващата социална роля на даскалското съсловие; по появата на първите български буквари.

 Започва да се заражда занаятчийската класа, на която и се налага да общува не само в пределите на България, но и извън нея. За да развие своята търговска дейност и да предлага своята стока на българина му се налага да пише в търговските си тефтери, да говори чужд език със съседите си. Тази негова потребност води до нов вид училище, което е различно от килийното - появяват се елино-българските училища.

 По своя характер елино-българските училища са светски, т.к. в тях се преподавали математика, философия, природознание. Обучението в тях се извършвало на гръцки език, но за разлика от чисто гръцките училища в тях е включено и изучаването на български език. Твърде спорен е въпросът кога се открива първото елино-българско училище в българските земи. Според някои изследователи това е станало през 1810 г. в Сливен. Други автори пък свързват началото на елино-българското училище с откритото от даскал Антон през 1812 г. в Котел училище. Даскал Антон е възпитаник на лицея “Св. Сава” в Букурещ и след завръщането си в Котел открива училището. Повечето от специалистите обаче приемат, че първото елино-българско училище е открито през 1815 г. от Емануил Васкидович. По-късно такива училища били създадени в Сливен от Иван Селимински, в Самоков от Неофит Рилски през 1826г., в Силистра през 1828 г. от Константин Фотинов и др. Най-популярни били училищата на Райно Попович и елино-българските училища в Свищов, в които преподавали Емануил Васкидович и Христаки Павлович.

Елино-българските училища се явявали преходна форма от килийното образование към новобългарската просвета. Само за десетина години възпитаниците на тези училища започнали да играят съществена роля в духовната обнова на българското общество. Една част продължила образованието си в чужбина, друга поела по пътя на учителстването и вляла живителна струя в реформиращата се българска просвета.

 През 20-те години на XIX век възникнало и се развило мощно движение за национална просвета, което  обхващало всички райони на страната. Това движение се ръководело от общините и от създаващите се училищни настоятелства. В изграждането на модерно светско училище се включила и емигрантската буржоазия, като особена активност проявили българските търговци от Одеса и Букурещ. В продължение на десетилетия те предоставяли значителни суми за строителството на училищни сгради, за закупуване на учебници и учебни помагала, за стипендии за чужбина на по-способните ученици.

 Първите прояви на организирано просветно движение се свързват с елино-българските училища. Но истински размах движението придобило едва през 30-те години на XIX век. Изключителна роля за това изиграл подготвеният от Петър Берон през 1824 година, “Буквар с различни поучения”. В предговора към него авторът формулирал няколко нови педагогически идеи, които очертали насоките за  развитие на новобългарската просвета за десетилетия напред. Петър Берон поставил акцент върху светския характер на образованието, демократизирането на българското училище и необходимостта от прилагане на Белланкастърския (взаимоучителния) метод. Този метод, наречен по името на двамата си създатели (Бел и Ланкастър), разпространяващ се в Западна и Средна Европа от началото на XIX век, позволявал на учителя с помощта на по-напредналите ученици да обучават едновременно до 100 деца. За ония години, когато учителите били малко, а парите за просвета не достигали, взаимоучителният метод правел светското образование достъпно за повече български деца.

Метаморфозите на учителската професия

 За значението на “Рибния буквар”, както още бил популярен учебникът на Петър Берон, може да се съди по обстоятелството, че до Освобождението той бил преиздаден шест пъти. На говорим български език “Рибния буквар” отварял прозорец към привлекателния и непознат свят на историята и географията, на зоологията и физиката. Десетина години след като  Петър Берон отпечатал своя буквар, по инициативата на богати и патриотично настроени търговци в Габрово било организирано първото взаимно училище. То е открито от Неофит Рилски на 2 януари 1835 г. Обучението във взаимното училище продължава 2 години и се извършва на говорим български език. Учениците изучават граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.

 През октомври 1840 Анастасия Димитрова открива в родния си град (Плевен) първото българско светско девическо училище, което се издържало от епископ Агапий. В училището тя преподавала църковно-славянски книги. Ученичките се занимавали със сериозни неща (как да се държат в обществото, маниери, обноски, френски). Възпитаничките и усвоявали и гръцки. През 1845 г. при Анастасия Димитрова учат около 90 момичета от Плевен, Ловеч, Троян, Търново, Враца и др., някои откриват училища в родните си градове - Свищов, Враца, Ловеч.

 Следващата по-висока степен в развитието на новобългарското училище били класните училища. Първото класно училище е открито през 1846 г. от Найден Геров в Копривщица. За разлика от взаимните училища, в класните се увеличават изучаваните предмети, а обучението продължава от две до четири години. Най-известните класни училища се откриват в Пловдив, Търново, Елена, Свищов и др. Тези училища са известни и под името “даскалоливници”, т.к. голяма част от техните възпитаници ставали учители. По подобие на елинските класни училища Найден Геров открива в Копривщица първото народно класно училище през 1846 г., което поставя началото на народните класни училища у нас. Последователно се откриват народните класни училища в градовете: Шумен, Пловдив, Славен, Ямбол и други.

	Първото килийно училище в Шумен е открито към църквата “Св. Възнесение”, което в началото на XIX век се превръща в общоградско килийно училище. Учители в него са светски лица. То просъществува няколко десетилетия. Mеждувременно в Шyмен, където, освен общоградското, има и частни килийни училища в домовете на учителите, около 30-те години възниква и второ килийно училище.
	Първото българско училище в Кюстендил е построено през 1820 г в непосредствена близост до черквата "Успение Богородично". То е било килийно училище. Помещавало се е в едностайна сграда, а издръжката е давана от църковните приходи. Учебното съдържание имало религиозен характер, преподавало се на български език и се изучавали четене, писане и църковно пеене. То функционира до 1849 г когато в църковния двор е построена новата сграда на взаимното училище, а старото килийно училище е съборено.
	Това е една от къщите увековечени от Любен Каравелов в произведението му „Българи от старо време”. И до ден днешен тя е запазила своя облик и дух. В този дом Геро Мушек открива първото килийно училище. През 1823 г. в многодетното му семейство се ражда Найден Геров, голям български общественик, политик, учител и писател. Той открива в Копривщица първото българско класно училище, списвал е статии, филологични изследвания, превеждал е песни и басни.
	В Боженци се намират няколко стари църкви с историческо значение, много къщи, превърнати в музей, Старото школо и Килийното училище, което е запазило автентичния си вид. Тук посетителите могат да изпишат своето име с гъши перо, както са го правили едно време. В килийното училище има пресъздадена класна стая точно във вида, в който е била през 19 век. Днес това е една от най-интересните и посещавани сгради в селото.
	Килийното училище в село Гумощник се намира в двора на църквата "Свети Николай Летни". Създадено е 1829 г и е единственото оцеляло килийно училище в Ловешка област. Училището е действало повече от 100 г и като светско училище. В една от стаите на килийното училище e направена възстановка на класна стая от онова време. Показани са чинове с пясък, плочки с тесни и широки редове от едната страна и квадратчета за смятане от другата, ученически пособия от това време. Сред експонатите е читанката от 1896 г.
	През 1841 г. Анастасия Димитрова открива в Плевен първото девическо училище в България. Тя става първата българска светска учителка от епохата на Възраждането. Откриването и развитието на училището е възможно благодарение на моралната и финансова подкрепа на врачанския епископ Агапий и майка му – Евгения. Анастасия Димитрова посвещава целия си живот на делото за просвещаване и културно издигане на българската жена по онова време.
	Във възрожденска Елена преди близо два века местните чорбаджии развързват кесиите си, за да бъде създадено първото класно училище в България – Даскалоливницата. Еленските еснафи и чорбаджии били будни хора, осъзнаващи нуждата от образование и по-висока култура, за да бъдат кесиите им по-пълни от търговията им по Европата. Така те откликват на съгражданина си Иван Момчилов, за да бъде построено през 1843 г. в Елена първото класно училище в България
	Радиното училище в Сопот е построено през 1850 г и е сред първите девически училища в страната ни. Основано е като взаимно, а по - късно прераства в класно. От името на Рада Госпожина - една от главните героини в "Под игото", идва и името му. Незабравим в романа е раздела "Радини вълнения", където се проследява годишният изпит на възпитаничките на младата учителка. Сградата на девическото училище била опожарена по време на Руско – турската война, но скоро след това е възстановена.
	Сградата на Взаимното училище в Златоград е построена с дарения и доброволен труд на граждани през 1852 г. То се явява и първото светско училище в Южна България. В него могат да се видят запазени до днес класна, учителска и битова стая на учителя, може да се потопите в просветителския дух и атмосфера на Възраждането. В реставрираната сграда на Взаимното училище е изложена и постоянна експозиция Просветно дело в Средните Родопи.
	През 1846 г. Найден Геров се завръща в родната Копривщица и отваря първото българско класно училище „Св. св. Кирил и Методий“, в което се изучават светски науки – български език и граматика, френски, гръцки език, история, землеописание, аритметика, физика и пеене. След значително разширение и подобрение, извършено през 1857 г., копривщенското класно училище става едно от най-добре уредените в страната.
	В началото на ХІХ век Димитраки Хаджитошев е най-авторитетният първенец не само на Враца, а и на голяма част от Северозападна България. Участва активно в общинските дела и в управлението на града. Става епитроп на Врачанската епископия и ктитор на Рилския манастир, Хилендарския, Зографския. Особени заслуги има за подпомагането на просветата и здравеопазването, като инициира откриването през 1822 г. на първото светско училище във Враца.
	Априловската гимназия е основана от Васил Априлов и е първото училище, което въвежда така наречената „взаимноучителна метода“. В рамките на следващите години се основават още дванадесет такива училища в други български селища. Първият учител и уредник е Неофит Рилски, който в годината преди да поеме преподаването написва и превежда някои основни помагала и изучава прилагането на новия метод.