Град Каварна е разположен в южната част на приморска Добруджа, която е преобладаващо равнинна и в геоложко отношение представлява плоско наслоена земя с почти хоризонтално разположени пластове. Каварненският залив е сравнително спокоен и при най-силни бури. От северните ветрове го пази нос Калиакра и Зеления нос, а от западните — Чиракман.

 Каварна е наследник на тракийското селище Бизоне, чиито най-ранни находки датират от края на VI в. пр. Хр. По-късно бива заселен и от гърци и става една от многото гръцки колонии по Черноморието. През I в. пр. Хр. градът пострадал от силно земетресение, което го погълнало почти изцяло. Възстановен е и включен в пределите на Римската империя, а по-късно и на Византия. Днес следи от старото селище могат да се намерят по високите и по ниските части на околността. След основаването на българската държава на Балканския полуостров името на града неколкократно се променя. Наричат го Карвуна, Карбона, Карнава и най-накрая Каварна. През средновековието бива опустошен от нашествие на татари. По-късно е възстановен от болярина Балик и става самостоятелно княжество под името Карвунска хора. През 1393 г. е завладян от османските турци.

 Траките са оставили своята материална и духовна култура по тези места. Те заселват платото на нос Чиракман и долините в подножието му. Техният поминък е свързан с лова и риболова, за което свидетелстват многобройните предмети, открити от археолозите. Траките наричат своето селище Бизоне – мъжко тракийско име, което е първият предшественик на днешна Каварна. Веществените доказателства за техния бит, умения и култура и до сега се таят в надгробните могили – общо 370 в района на Каварна. Траките са вярвали в съществуването на задгробния живот и погребвали своите мъртъвци с всичко необходимо за отвъдния свят – съдове, накити, някои от домашните животни, дори и любимата жена, убивана за случая. От Чиракман във фонда на музея се пазят хромели – ръчни мелници за стриване на зърното, костени шила и игли. Близостта на морето и удобният залив на Каварна са създали благоприятни предпоставки за развитието на корабоплаването и осъществяването на търговски контакти със средиземноморския и черноморския регион. От дълбока древност Чиракман e естествен ориентир за плаващите в този район морски съдове. Според ономастиката думата „Чиракман“ е от старотюркски произход и означава „светилник“, „факел“.

 В V в. пр. Хр. гръцките търговци обръщат внимание и на тракийското селище Бизоне. Започнала оживена търговия на местните тракийски племена с гръцките метрополии. Внасяни били вино, зехтин, накити, керамични съдове и др. качествени стоки. Траките предлагали восък, мед и др. стоки. Така постепенно в Бизоне се установяват гръцки колонизатори, които превръщат града в своя колония.

 През втората половина на 1 в пр. Хр., вследствие на голямо земетресение голяма част от града, намиращ се на платото на Чиракман - откъм челната страна на носа, се откъсва и потъва в морето. За това трагично събитие научаваме от елинските географи Страбон и Помпоний Мела. Римляните бързо осъзнават удобното стратегическо местоположение на разрушения Бизоне и го застрояват отново в характерния за тях стил със здрави и масивни постройки и крепостни стени. В залива срещу долината построили удобно пристанище с вълнолом за военни и търговски цели. Въпреки изградената отбранителна система през 6 в. след Хр. тук се установяват славяните и прабългарите, които образуват своя държава през 681 г. Славяните преименуват селището от Бизоне в Карвуна и изграждат на платото Чиракман старобългарско селище, което става център на областта Добруджа – основната част от първоначалната територия на създадената през 681 г. от хан Аспарух българска държава. Една от впечатляващите находки от този период се нарича Кованлъка и е местност на 3 км от село Топола, в която е разкрит голям грънчарски център. Тя е представлявана от кани с трилистно устие, ведра с един и два отвора за окачване, паници, чаши, гърнета. След завладяването на България от Византия и незаинтересоваността на централната власт от тези земи, те нерядко биват нападани от узи , кумани и печенеги.

 През периода на Второто българско царство (12-14 в.) Карвуна отново възвръща своето величие – строят се сгради, пристанищни съоръжения, складове и църкви. Населението на града се увеличава и през 14 в. Карвуна става център на Добруджанското деспотство с владетел Балик.

 През периода на османското нашествие на Балканите Карвуна не прави изключение и попада под ударите на османците. В края на 14 в. Добротица премества своята столица от Карвуна в Калиакра, която е далеч по-добре укрепена и удобна за защита. Символ на трагизма на завоеванието става легендата за четиридесетте девойки, хвърлили се от скала на Калиакра, за да спасят своята чест. Християнското българско население се премества в Каварна - в района по-навътре от морския бряг. Името на града Каварна се среща от началото на XIV в. до ср. на XV в. в множество морски и портоланни карти. Въпреки тежките времена, животът в малкото крайморско градче не спира развитието си. През 1869 г. се открива българско училище и църква в гр. Каварна. В самото начало свещеник и учител е рилският монах Евстратий. Първото българско училище се е намирало в етнографската къща в Каварна.

 Една от най-героичните страници в историята на Каварна е през юли 1877 г., когато градът е нападнат от черкези и башибозуци, прогонени от руските войски, нахлули в Северна Добруджа. Новината за идването на руските войски окуражава каварненци, които решават да се съпротивляват. Начело на защитата застава Андрей Василев – Амирата. На 17 ден /21 юли 1877 г./ съпротивата била сломена и черкезите нахлуват в града, избивайки 100 души. За спасяването на останалите без защита жители на града принос има началника на балчишкия телеграф Еранос Ераносян, който е разкрит и убит от башибозука. След многовековното робство на 4 февруари 1878 г. оцелелите като по чудо жители на град Каварна посрещнали руските освободители. С това събитие приключва периода на османското владичество и започва периодът на новата българска история и възобновената българска държавност.

 Междусъюзническата война се оказва с катастрофални резултати за България и по силата на Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. Южна Добруджа е присъединена към Румъния. През 1916 г. по време на Първата световна война, когато българските войски отново освобождават Добруджа, румънските войски отвличат част от населението и ограбват жестоко земята на каварненци. През 1923 г. е основана нелегална Вътрешна добруджанска революционна организация /ВДРО/ начело с Дочо Михайлов. Тя си поставя за цел да организира въоръжена борба в Южна Добруджа, възприемайки четническата тактика. По-късно в организацията вземат връх елементи, които прокарват политика на кървав терор сред населението. Затова през септември 1925 г. се създава нова организация, очистена от четническата тактика, носеща името Добруджанска революционна организация /ДРО/. През 1928 г. се създава нелегален районен комитет на ДРО в Каварна.

 Районът на Каварна разполага с уникален природен потенциал. Освен красивата природа, негови достояния са и редица земни блага. В околността бликат множество минерални извори, чиято вода е подходяща за пиене и се бутилира. В земните недра има запаси на черни каменни въглища, природен газ и др. Каварненският край може да се похвали и с богато разнообразие на флората и фауната.

 Характерна за тези земи е степната растителност, сред която се срещат някои редки защитени видове, вписани в Червената книга на България. Такива могат да се видят в защитените територии: нос Калиакра, природо-археологически резерват „Яйлата“ (широколистен божур), местността „Болата“ и др. Животинският свят, освен с типичните за района морски видове, е представен и с голямо разнообразие на пернати. Разновидните птичи популации в местностите: „Икантълъка“, „Болата“, „Яйлата“ и „Долината на авлигите“ привличат туристи от цял свят, което от своя страна предопределя развитието на орнитоложки туризъм.

 С оглед на географското положение и природни дадености, приоритетно място в местната икономика заемат селското стопанство, туризмът, леката и хранително–вкусовата промишленост. Съществуват идеални условия за развитие на природосъобразно животновъдство и земеделие. Наред с традиционното зърнопроизводство, през последните години се разработва лозарството и овощарството. Стратегическо място в каварненската икономика заема промишленото култивиране на миди и изграждането на вятърни електроцентрали. Част от стопанският поток на Каварна се обслужва от градското пристанище, чийто капацитет позволява акостиране на пътнически и търговски плавателни съдове от среден тип. Прекрасната природа в съчетание с богата материална база (Морска зона – Каварна, м. „Икантълъка“, в.с. „Русалка“), която се разраства с всяка изминала година, благоприятстват за развитието на морски и ваканционен туризъм. Околните села Топола, Бужурец, Българево и Камен бряг предлагат добри условия за селски туризъм, а намиращите се на територията на общината много културно-исторически и християнски паметници пък допринасят за упражняването на културен и поклоннически туризъм.

Източник: www.kavarna.bg