Възпитанието е процесът, в който възрастните общуват и се грижат за своите деца. Чрез наблюдение, дисциплина, емоционална близост, контрол и изисквания, родителите възпитават децата си и ги подготвят за живота в обществото. За израстването на човека като личност влияят не само връзката дете - родител, но и различните системи в едно семейство. Това са отношенията между родителите, отношенията на братята и сестрите и тези на семейството с другите, външни хора.

 Колко важно е възпитанието на децата за тяхното бъдещо развитие? Това е въпрос, който вълнува, както всички родители, така и много изследователи. Отговорът, който стотиците изследвания сочат е: „много важно“. Родителите влияят на техните деца по много начини. Отношенията, средата, които те избират за своите деца, начина, по който ги възпитават и др.

 В нашето общество структурата на семейството е изключително разнообразна. Семейства с един родител, деца на разведени родители, деца, отгледани от баба и дядо, доведени родители и т.н. Изследванията, обаче, показват, че структурата и броя на родителите не са определящи поведението и личността фактори. Те, разбира се, могат да повлияят посоката, която децата ще изберат, но има и други фактори, които в комбинация или поотделно оказват своето влияние върху изграждането на личността. Такива фактори могат да бъдат отношенията на родителя / родителите и детето, социалният статус, средата, в която детето израства и др. Подходите, чрез които изследователите разглеждат възпитанието и неговите ефекти, са два. Стиловете на възпитание и връзката родител – дете.

 През 1973 Диана Баумринд разпознава 3 основни вида на родителски стилове. Авторитетен, авторитарен и отстъпчив. Тя достига до това заключение след наблюдение и анализ на отношенията между децата и родителите им, както вкъщи, така и в детската градина. Показателите, по които родителите са били оценени са контролът, който те налагат върху децата си; изискванията за по-голяма зрелост и прецизност при извършването на определени задачи, изслушването и разговорите с детето и неговото обгрижването.

Авторитетен стил. Родителите, поддържащи този стил на възпитание, поставят правила и следят за тяхното спазване. Те, обаче, обясняват и дискутират с децата си смисъла на тези правила, изслушват ги и ги разбират. Авторитетните родители са строги, но справедливи, оказващи по-скоро подкрепа, отколкото наказания. Те изискват от децата си да отстояват позицията си, да са социално отговорни и самостоятелни, давайки им условията и подкрепата, от които те имат нужда, за да го постигнат.

Авторитарен стил. Тези родители установяват правила, които трябва да се спазват на всяка цена. Неизпълнението води до наказания. Те не обясняват и не дискутират методите си и правилата. „Ти трябва да направиш това, защото аз ти казвам!“.

Отстъпчив стил. Обратното на авторитарния стил. Тези родители рядко имат изисквания към децата си и рядко ги дисциплинират. Те избягват конфликти и често отстъпват пред капризите на децата си. Не очакват от тях зряло поведение. Отношенията на децата с този вид родители наподобяват по-скоро приятелски, отколкото отношения между родител и дете.

Пасивен/неучастващ - разширените изследвания в областта на възпитанието и ефектите от него, изваждат наяве и още един, четвърти стил на родителстване. Този стил се характеризира с незначителни изисквания, липсваща комуникация и отговорност. Тези родители са обикновено неучастващи и незапознати с живота и случващото се с техните деца. Те често неглижират нуждите на децата си.

Всеки родител може да се разпознае в някой от тези профили. Основният въпрос, обаче, е какво точно е значението и дългосрочните ефекти от тези подходи за възпитание. Отговорът на този въпрос е базиран на стотици изследвания, проведени от Баумринд и други изследователи, които са проследили, както стиловете на възпитание на различните семейства, така и поведението и развитието на децата във времето.

- Децата на авторитетните родители са предимно щастливи, способни и успешни;
- Децата, които са били възпитавани от авторитарни родители са често покорни и стриктни. Те имат по-ниска социална компетентност, по-ниско самочувствие и често са по-нещастни;
- Отстъпчивият стил на възпитание обикновено резултира в поведение на нисък самоконтрол. Тези деца често са недоволни от живота си, имат по-слаби резултати в училище и имат проблеми със спазването на правила не само вкъщи, но и извън дома;
- Децата, чиито родители са били неучастни в тяхното възпитание имат най-негативна прогноза за развитие. На тях често им липсва самоконтрол, имат ниско самочувствие и са по-некомпетентни от техните връстници.

 Друг показател, който е считан за определящ за развитието и бъдещето на децата е отношенията родител - дете. Тук се взима под внимание връзката между детето и фигурата на привързаност (по-често майката). Въпреки че тези отношения представляват само частица от целия пъзел, те се смятат за важен и основен фактор. Връзката родител - дете се свързва пряко с постиженията, агресията и моралното развитие на децата. Разбира се, бащите имат своето влияние върху развитието на децата. Докато майките са по-често отговорни за емоционалните аспекти на развитие, то бащите имат съществено влияние върху когнитивното и социално развитие. Щастливите бракове, от своя страна, са считани за предиктор за добро развитие на децата.

Дисциплина.

 Това е един от най-често засяганите проблеми. Как е правилно да дисциплинираме децата си? За и против физическото наказание? Тези въпроси интересуват психолозите и родителите еднакво силно. Изследвания показват, че физическите наказания (дори съвсем леките шляпвания по бузите), водят единствено до подчинение от страх. Когато страхът намалее и силите се изравнят, децата често престават да спазват родителските правила. Често, физическите наказания пораждат агресия у децата и те отвръщат на връстниците си с физическа агресия. Физическите наказания се свързват с насилието в училище. Като алтернатива на физическото наказание е най-добре да обясняваме на децата действията си и да ги насърчаваме да спазват правилата. Децата, възпитавани по този начин, показват много по-добра социална компетентност.

Родителски контрол и участие.

 Родителският контрол е друг основен аспект от връзката дете - родител и възпитанието. Наблюдението и участието на родителите в живота на децата - приятелите, средата и заниманията, играят важна роля в поведението на детето. Липсата на наблюдение и контрол, например, се свързват с асоциални прояви на поведение. Осъществяването на този контрол, обаче, трябва да бъде адекватен, в нормални граници и участието на детето. Насилственото налагане на определени правила, които детето не разбира и не приема, не води до положителни резултати. Времето, което родителите трябва добре да организират и контролират, е това след училище/детска градина и вечерите. Децата, оставени без надзор във времето след училище, често се замесват във вандализъм, кражби и асоциално поведение.

Работата на родителите.

 Дори и външен за семейството, това е един съществен фактор. Много често родителите се прибират от работа заедно с проблемите от нея, което несъмнено се отразява и на другите членове на семейството. Така, например, родители, които са много натоварени на работното си място, често, полагат по-малко грижи и внимание за семейството си. Продължителното неучастие в развитието на детето води до неблагоприятни резултати. Приходите на семейството са друг фактор, оказващ влияние върху развитието на детето и още по-голямо влияние върху родителите.

Социо - икономическият статус е свързан с нивото на образование и приходите в семейството.

 Той е и определящ за средата (квартала, съседите, приятелите), избраното училище, заниманията след училище, здравето и качеството на храната. Всички тези фактори имат значително въздействие върху детското развитие. Ако приемем, обаче, че едно дете, което има по-малко възможности в резултат на нисък социално - икономически статус, но от друга страна разполага със здрави социални взаимоотношения и силни културни връзки, можем да кажем, че то се намира в благоприятен за неговото развитие баланс. Т.е. липсата или недостигът в една област могат да бъдат успешно компенсирани при наличието на друга силна страна. И това, разбира се, ако липсите или негативите не са в екстремни граници.

 Влиянието на индивидуалните характеристики на родителите. Те са следствие от възпитанието, средата, образованието, работата и психическото здраве на родителите. Те от своя страна, също се намират в определен период на тяхното развитие, което води до характерните за него приоритети и поведение. От друга страна, темпераментът, или личностните характеристики, с които ние идваме на този свят, несъмнено взаимодейства с този на родителите. Така например, „по-трудните“ деца предизвикват по-чести конфликти и стрес в отношенията с родителя, отколкото децата с „по-лесен“ характер.

 През последните години се появяват все повече обучения (трейнинги) за родители. В тези курсове, родителите научават повече за това какво е успешно родителстване, научават различни стратегии за справяне с проблемите и могат по-добре да разберат децата си. Изследванията показват, че децата, чийто родители са участвали в такива семинари или курсове (или с други думи, имат желание да се усъвършенстват като родители и признават, че не знаят всичко), имат по-благоприятно бъдещо развитие, отколкото родители, които не са участвали в такива обучения (или не се стремят да подобрят комуникацията и разбирането към детето си).

 Родителите от своя страна, често, се оплитат от многобройните източници на информация и противоречията сред тях. Така, във форумите се среща, редовно, въпросът „за и против детските градини“. Тук, разбира се, е от значение нивото на обслужване и персонала на детските градини. Въпреки това условие, децата, които са ходили на детска градина се справят по-добре в училище, имат по-добри социални умения и са по-уверени. Обучението в детската градина спомага за успешното развитие на децата. Това е заключението на изследванията, следящи развитието на децата в дългосрочен план.

Източници:

O'Keeffe, A. T. (2002). Parenting. In N. Salkind (Ed.), Child Development (pp. 295-299). New York, NY: Macmillan Reference USA
Maccoby, E. E., & Martin, J. A. (1983). Socialization in the context of the family: Parent–child interaction. In P. H. Mussen & E. M. Hetherington, Handbook of child psychology: Vol. 4. Socialization, personality, and social development (4th ed.). New York: Wiley.
Сиймън, Дж. & Кенрик, Д. (1994). Развитие на бебето и детето. В Сиймън, Дж. & Кенрик, Д.(2ро изд.), Психология (392 - 393). София; НБУ

Източник: www.detskorazvitie.bg