1. Държавните зрелостни изпити по чл. 24, ал. 3 и 4 от Закона за народната просвета за придобиване на средно образование се полагат от учениците, успешно завършили XII клас.

2. Държавните зрелостни изпити се провеждат в две сесии: 

         1. През май - юни;
         2. През август - септември.

3. Изпитните работи от държавните зрелостни изпити са анонимни. 

4. Учениците, завършили успешно XII клас, полагат държавните зрелостни изпити на територията на областта, в която са завършили успешно последния гимназиален клас.

5. Държавните зрелостни изпити се оценяват от национални комисии за оценяване по всеки учебен предмет или цикъл от учебни предмети. В състава на комисиите се включват учители и представители на висшите училища. 

6. Оценяването се извършва в съответствие с изискванията за оценяване в учебно-изпитните програми и правилата. 

7. Всяка изпитна работа се проверява и оценява индивидуално от двама оценители - членове на съответната национална комисия за оценяване. 

8. Оценката от държавния зрелостен изпит за всяка изпитна работа се формира като средноаритметична от индивидуалните оценки на двамата оценители с точност до 0,01. Оценката от държавния зрелостен изпит е окончателна. 

9. Когато получената оценка по първия предмет (БЕЛ) е слаб (2), зрелостникът може да се яви отново на съответния държавен зрелостен изпит през втората сесия. Когато на  държавния зрелостен изпит по втория предмет, получената оценка е слаб (2), зрелостникът може да се яви отново на този изпит, като на следващата изпитна сесия има право да избере същия или друг учебен предмет от посочените в чл. 24, ал. 3 на Закона за народната просвета. 

10. Зрелостникът подава заявление за допускане до държавни зрелостни изпити и получава служебни бележки за подадено заявление за допускане до държавни зрелостни изпити и за кандидат, допуснат до държавни зрелостни изпити. 

11. Зрелостникът е длъжен да се яви в определеното училище с документ за самоличност и служебната бележка за допускане до държавни зрелостни изпити не по-късно от 30 минути преди началото на държавния зрелостен изпит. 

12. В зависимост от учебния предмет или цикъла от учебни предмети, по който полага държавен зрелостен изпит, зрелостникът носи: линия, пергел, триъгълник, черен химикал, молив, гума и непрограмируем калкулатор, ако е разрешено в учебно-изпитната програма, а зрелостниците с нарушено зрение и брайлова машина, преносим компютър с брайлов дисплей, брайлови прибори за чертане, техническо средство за уголемяване на шрифта при работа с компютър и оптични средства;  

Класация на 100-те най-добри училища в България

13. Зрелостникът изслушва инструктаж за задълженията си по време на държавния зрелостен изпит, както и за изискванията за анонимност на изпитната работа.  

14. Зрелостникът получава от квестора:  

•  Изпитния материал;
• Изпитен комплект и/или листове за белова и чернова, където е необходимо;
• Голям плик за изпитната работа и малък плик за идентификационна бланка по образец, утвърден със заповед на министъра на образованието и науката, която се попълва собственоръчно;  

15. Зрелостниците със специални образователни потребности, които не могат да положат писмен изпит, полагат устни държавни зрелостни изпити след представяне на медицински документ от районна експертна лекарска консултативна комисия. 

16. Учебно-изпитната програма за държавния зрелостен изпит по български език и литература обхваща учебното съдържание, изучавано в часовете за задължителна подготовка съгласно учебния план. 

17. Учебно-изпитните програми за втория държавен зрелостен изпит обхващат учебното съдържание, изучавано в часовете за задължителна подготовка от учебния план съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. 

18. Учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити, които ученикът може да положи по свое желание, обхващат учебното съдържание, предвидено за изучаване в часовете за задължителната общообразователна подготовка.

19. Държавният зрелостен изпит по български език и литература ще се проведе на 21.05.2018 г. Начало - 08.00 ч.

20. Втори задължителен държавен изпит ще се проведе на 23.05.2018 г. Начало - 08.00 ч.

21. Държавните зрелостни изпити по друг допълнителен предмет по желание на ученика ще се проведат в периода от 29. май до 01. юни 2018 г.

22. Сесия август-септември:

       1. БЕЛ - 28.08.2018 г.
       2. Втори предмет - 29.08.2018 г.
       3. Предмет по желание - в периода 30.08 - 05.09.2018 г.

I. Вид и времетраене на изпита
Изпитът е писмен, анонимен и е с продължителност 3 (три) астрономически часа.

II. Формат на изпита
Равнището на компетентностите на зрелостниците се проверява чрез:

1. Въпроси със структуриран отговор.

2. Задачи за създаване на текст.

Държавният зрелостен изпит включва три компонента:

1. Решаване на 46 тестови задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен. Езиковите компетентности се проверяват с 26 задачи. Литературните компетентности се проверяват с 20 задачи.

2. Създаване на текст по зададени параметри - CV (curriculum vitae), заявление (молба), конспект, резюме.

3. Създаване на текст, в който се интерпретира фрагмент от художествена творба според посоченото учебно съдържание.

III. Учебно съдържание
1. Български език

• Текстът и социокултурният контекст;
• Текстът в публичното общуване. Сфери на научната, медийната, гражданската, институционалната и художествената комуникация;
• Функции на езиковите средства за изграждане на текста;
• Отношения между езиковите единици от различните езикови равнища (фонетично, граматично, лексикално) - системни езикови правила;
• Правописни и пунктуационни норми- конвенционални езикови правила;
• Задължителност и избор на езикови средства в текста съобразно стиловите норми в различните сфери на общуване;
• Задължителност и избор на структура и на композиция на текста с оглед сферата на общуване;
• Извличане на информация от текста. Тематично и смислово членене на текста (конспектиране и резюмиране);
• Създаване на интерпретативно съчинение;
• Текстове документи, необходими за социалната реализация на зрелостниците при продължаване на образованието или при постъпване на работа - CV (curriculum vitae); заявление (молба).

2. Литература

2.1. Автори и произведения:

Христо Ботев - поезия: „Майце си“, „Елегия“, „До моето първо либе“, „На прощаване“, „Хаджи Димитър“, „Моята молитва“, „Обесването на Васил Левски“.

Иван Вазов - поезия: „Българският език“; „Епопея на забравените“ - „Левски“, „Паисий“, „Кочо“, „Опълченците на Шипка“; разказът „Дядо Йоцо гледа“; повестта „Чичовци“; романът „Под игото“.

Алеко Константинов - фейлетонът „Разни хора, разни идеали“; книгата „Бай Ганьо“.

Пенчо Славейков - поезия: „Cis moll“, „Ни лъх не дъхва над полени“, „Спи езерото; белостволи буки“, „Самотен гроб в самотен кът“; поемата „Ралица“.

Пейо Яворов - поезия: „Градушка“, „Заточеници“, „Ще бъдеш в бяло“, „Две хубави очи“, „Сенки“, „Две души“.

Елин Пелин - разкази: „Ветрената мелница“, „Косачи“, „На оня свят“, „Чорба от греховете на отец Никодим“,  „Занемелите камбани“; повестта „Гераците“.

Димчо Дебелянов - поезия: „Черна песен“, „Пловдив“, „Да се завърнеш...“, „Помниш ли, помниш ли...“, „Спи градът“, „Сиротна песен“.

Христо Смирненски - поезия: „Ний“, „Юноша“, „Старият музикант“, „Цветарка“, „Зимни вечери“.

Гео Милев - поемата „Септември“.

Атанас Далчев - поезия: „Прозорец“, „Болница“, „Стаята“, „Къщата“, „Повест“, „Книгите“.

Елисавета Багряна - поезия: „Кукувица“, „Стихии“, „Бретан“, „Ръцете“.

Йордан Йовков - разкази: сб. „Песента на колелетата“ - „Песента на колелетата“, „Последна радост“; сб. „Старопланински легенди“ - „Шибил“, „Кошута“, „Индже“; сб. „Вечери в Антимовския хан“ - „Албена“, „Другоселец“; сб. „Женско сърце“ - „Серафим“.

Никола Вапцаров - поезия: „Вяра“,„Писмо“ („Ти помниш ли...“), „История“, „Завод“, „Кино“.

Димитър Димов - романът „Тютюн“.

Димитър Талев - романът „Железният светилник“.

2.2. Литературнотеоретични понятия:

• Жанр, роман, повест, разказ, фейлетон, сатира, ода, елегия, балада, поема, сонет, лирическа миниатюра;
• Заглавие, мото;
• Литературен герой, лирически „аз“, повествовател;
• Художествено време и пространство;
• Композиция, сюжет, експозиция, завръзка, кулминация, развръзка, епилог, поанта;
• Антитеза, контраст, епитет, художествено сравнение, метафора, метонимия, хипербола, литота, алегория, гротеска, оксиморон, парадокс;
• Символ, фолклор, литература.

IV. Оценявани компетентности
4.1. Езикови компетентности:

• Владее и умее да прилага граматичната норма на съвременния български книжовен език;
• Владее и умее да прилага правописната норма на съвременния български книжовен език;
• Владее и умее да прилага пунктуационната норма на съвременния български книжовен език;
• Владее и умее да прилага лексикалната норма на съвременния български книжовен език;
• Владее и умее да прилага стилистичната норма на съвременния български книжовен език;
• Умее да извлича информация от текст и да я обработва в съответствие с поставената задача;
• Умее да подбира и съчетава езикови средства в съответствие с поставената задача;
• Умее да възприема смисли от текстове, функциониращи в комуникативната практика;
• Умее да изгражда цялостен и завършен текст, като се съобразява с поставената задача.

4.2. Литературни компетентности:

• Разбира условния характер на художествената литература;
• Познава посочените автори и творби и свързаните с тях факти от българската литературна история;
• Познава посочените литературнотеоретични понятия;
• Притежава знания за строежа и функционирането на художествената творба;
• Интерпретира художествения смисъл от конкретен литературен текст.

V. Система за оценяване

 Критериите за оценка на писмените работи се основават на ДОИ за учебно съдържание по български език и литература. Цифровата оценка се оформя по шестобална система и представя степента на овладяване на съответните компетентности. Оценяването на писмените работи се извършва по точкова система. За всеки верен отговор на въпрос от теста се присъжда 1 (една) точка. Точка не се присъжда за грешен отговор, за повече от един отговор или за липсващ отговор. Задачата за създаване на текст по зададени параметри се оценява с 0 до 4 точки в зависимост от проявените оценявани компетентности. Задачата за създаване на текст, в който се интерпретира фрагмент от художествена творба, се оценява с 0 до10 точки в зависимост от проявените оценявани компетентности. Максималният брой точки е 60. Държавният зрелостен изпит по български език и литература е положен успешно, ако полученият бал е равен на или по-голям от 25% от максималния възможен, т.е. от 60 точки.

Учебно-изпитна програма за зрелостен изпит по български език и литература (второ равнище)

1.Формат на зрелостния изпит

 Изпитът е писмен с продължителност пет астрономически часа. На кандидатите се раздава текстът, върху който трябва да се работи. Жанрът на писмената работа е интерпретативно съчинение върху конкретен литературен текст. По решение на  висшите училища резултатът от матурата може да получи статут на приемен изпит. Изборът на изпитния жанр се основава на ДОИ за учебно съдържание по български език и литература.

 Изборът на учебно съдържание се основава на Учебните програми по български език и литература в частта за задължителна подготовка. Оценяват се компетентности, предвидени от ДОИ за учебно съдържание по български език и литература. Цифровата оценка представя степента на овладяване на съответните компетентности. Критериите за оценка на писмените работи се основават на ДОИ за учебно съдържание по български език и литература.

Интерпретативно съчинение

 Интерпретативното съчинение гарантира проверката на езиковите компетентости, способността да се създаде цялостен и завършен текст, като се използват различни типове аргументация. Интерпретативното съчинение върху конкретен литературен текст предполага разчитане на литературния текст с оглед неговата структура, образност и символика. Интерпретативното съчинение предоставя възможност за избор. Тълкуването на литературния текст може да бъде:

- затворено - коментират се особеностите само на изпитния текст;
- контекстуално - изпитният текст се коментира в неговата взаимосвързаност с други текстове – литературни, фолклорни, митологични.

 Интерпретативното съчинение върху конкретен литературен текст проверява способностите за разбиране на  художествен текст, като се използват знанията по литературна теория и история.