Когато има стрес, не се приема храна. Още по-малко – стрес-храна по задължение. За естествената защитна реакция на организма, която стои зад „синдрома на злоядото дете“ и как идва апетитът – съвети от професионалната практика на психолога и специалист по лечебно хранене д-р Георги Гайдурков.  

♥ Защо храненето без апетит и по задължение е нездравословно

 Навярно всички знаем и сме виждали злояди деца. Много пъти самите ние като деца сме изпитвали на гърба си това: „Хайде – една лъжичка за мама, за татко, за баба…“ – да приемаме храна насила, по задължение, с нежелание. 

 Старите хора казват: ако ядеш храна насила, тя е отрова. Все едно я хвърляш зад гърба си. Така казват бабите и имат право.  Защо? Защото храненето, храносмилането и усвояването на храната са сложен процес на хидролиза и сложен рефлекторен процес. Ако консумираме храната без желание, без апетит, тогава най-малкото не се отделя достатъчно слюнка. 

 Всички знаем за експеримента на Павлов. Ако имаме желание и видим храната, веднага се отделят слюнки. Ако нямаме апетит – това не става. Т.е. ако ние дъвчем храна насила, тя няма да започне хидролиза, нейната хидролиза ще куца още в устната кухина, където както знаем започва храносмилането. Под действие на амилазата, нишестето започва да се смила още в устната кухина. Ще дъвчем, но храната няма да се смила. Ще попадне в стомаха и надолу несмляна и ще се подложи на гниене и на ферментация. 

 Въглехидратите ферментират. Белтъчините гният. И започват да се развиват патогенни микроби с възпаление, в резултат на което, лигавицата не усвоява вещества и настъпва малнутриция на още едно ниво - т.е. недохранване. Затова в никакъв случай и като малки, и като големи не би трябвало да приемаме храна по задължение, храна без вътрешния инстинкт на желание. Това е най-първичен инстинкт и би трябвало само когато е наличен, тогава организмът да е готов да приема и да метаболизира храната. 

♥ Злоядите деца

 Защо е наличен, защо въобще се случва този феномен? Защо има такива злояди деца? Естественият инстинкт е там, където организмът иска да изхвърли някакви вещества, когато има нужда от почивка на своята лигавица или когато има нужда от почивка на някакъв друг физиологичен процес – тогава апетитът спира. 

 Никое болно животно в природата не консумира храна. Когато има стрес, не се приема храна. Още по-малко – стрес-храна по задължение. Тя не се приема, не се усвоява. Това, което наричаме синдром на злоядото дете, всъщност е естествена защитна реакция на детето към някаква причина, която настоява организмът да направи почивка, за да може да протече съответният лечебен процес в него. Оттам нататък, след тази почивка вече може да предложим правилната храна, която да не дава тази токсичност и отпадъчни вещества, спрямо които организмът реагира и иска да се освободи. Така, че „злоядото дете“ – това е феномен, симптом, че нещо сме сбъркали с храненето, че детето има нужда от физиологичната защита, от покоя, който да даде почивка на стомашно-чревния тракт, за да може да се реабилитира и да бъде готов да приема храна. 

 Най-доброто, което в случая трябва да направим, е да дадем отсрочка, да не даваме храна насила. Нека да предлагаме алтернативи, но в никакъв случай не настояваме насила за прием на храна. Нищо няма да стане, ако ние отсрочим едно планирано от нас хранене. Природата в случая има други, много по-конкретни и по-истински планове. Когато дадем тази отсрочка, когато лигавиците и ензимните системи са готови, когато целият храносмилателен тракт и нашите органи са готови за прием на храна, тогава ще се появи и апетитът, и тогава тази храна ще се приеме с охота и ще даде своя принос за нашето тяло. 

 Автор: Д-р Георги Гайдурков, общопрактикуващ лекар, психолог, специалист по холистична медицина и лечебно хранене

Източник: www.webstage.bg