Родителите често разказват какво не им харесва в съвременното училище. В крайна сметка успяхме да обобщим дванадесетте най-остри въпроса. Как мислите – какво вълнува най-силно родителите на днешните деца? Необходимостта да дават пари за спортна екипировка, обсъждането на домашната работа в общия чат или скуката на задължителните родителски събрания? Ако мислите, че това са главните въпроси, сте далеч от истината. Всъщност нещата са далеч по-сериозни.

 От „Адме” са провели кратко проучване на диалозите на участниците в социални мрежи, а след това са съставили списък на най-големите претенции на родители към съвременната система на училищно образование. Вижте както се е получило.

     1. Децата се затрудняват да работят с голям обем от информация.

 Днешните ученици са буквално заливани от потоци информация. В такива условия малцина биха успели да отделят важното от второстепенното и истината от измислицата. Не би ли било правилно да се опитаме да научим децата да работят правилно с целия обем данни, които трябва да възприемат?

• „Нужно е да се развиват критичното мислене и логиката. Хората изобщо не правят разлика между фактите, хипотезите, мненията и откровените измислици. Не умеят да търсят и да проверяват източниците на информация, не са способни да правят сравнителен анализ дори и на най-базово ниво. След това порастват и вярват на всичко, което „им показват по телевизора”.

    2. Твърде малко внимание се обръща на практическите навици.

 Помните ли стария виц за ползата от висшата математика? За онзи човек, който си изтървал ключовете в тоалетната, но си направил кука във формата на интеграл и успял да ги извади. Смешно – не смешно, но родителите не биха имали нищо против, ако децата им учат в училище неща, които биха били полезни в живота.

• „Да не бъде разделян класът на момчета и момичета в часовете по трудово обучение. Всички деца трябва да умеят да приготвят прости, полезни и икономични гозби; да зашият копче – също.  А в часовете по технологичните предмети превес трябва да имат роботоехника, приложното програмиране, 3D-печат, основи на електронния документооборот и счетоводство. ”

      3. Крайно време е да се спре със зубренето.

 Много родители са убедени, че трябва да бъдат сменени методите на преподаване: да не се натоварват децата с излишна теория, а да се наблегне преди всичко на практиката. Например учителите по чужди езици биха могли да престанат да дават домашна работа от типа „назубри 30 думи”. Вероятно от свой собствен опит знаете, че веднага след поредното контролно всички тези думички бързо се забравят.

• „Трябва повече практика на живото общуване по английски език. Да се направи едно граматическо упражнение - това е прекрасно, но за да заговори човек по английски, трябва да разбира, когато се говори бързо и да изгражда своите собствени фрази без замисляне. В училище често не ни учат на това.”

      4. Децата на практика не познават съвременната култура.

 Не може да не се съгласите, че образованият човек трябва да притежава развит художествен вкус и да бъде в течение на основите тенденции и явления в съвременната култура. Учениците са готови сами да обсъждат с педагозите новите тенденции във филмовата индустрия или острите публикации на блогърите, само че учителите нямат време за това.

• „Защо в училище се изучава литературата, а кинематографията, която е един не по-малко значим културен пласт – не? В учебния процес не трябва да бъдат игнорирани интернет и телевизията; в крайна сметка това са два огромни кита, на които се крепи нашия свят и за които представите ни остават повече от скромни”.

      5. Храната в училище не винаги е полезна.

 На пръв поглед децата в училище биха могли да се нахранят добре. Предлагат им и първо, и второ, и компот или кифла. Въпреки това край учебните заведение има вендинг машини, от които лесно можеш да си купиш всякакви вредни вкусотии. И като резултат често се случва, че своите пет лева за обяд детето харчи за чипс или шоколад.

• „Край средните и началните училища такива вендинг автомати или магазинчета за пакетирана храна не трябва да има. Там се продават ужасно вредни неща, а децата все още не осъзнават последствия от толкова вредно хранене”.

      6. Отношението към учителите се променя към по-лошо.

 За съжаление през последните години училищата все по-често се приемат като заведения, които просто оказват образователни услуги. И в резултат на това педагозите започват да играят ролята не на мъдри наставници, а по-скоро обслужващ персонал.

• „Преподават в педагогическия факултет и редовно общувам с учители. Много от тях вече са „прегорели”, емоционално неустойчиви, напълно демотивирани. Защо? Отговорът на този въпрос е много прост. Учителят е беззащитен, при конфликт между родители и училището, държавната администрация почти винаги взема страната на родителите (все пак те са „клиентите”, които могат да се оплачат и „на горната инстанция”).

      7. Професионалното направление в обучението не трябва да се минава формално.

 Често под професионално направление на децата се разбира разделянето им в горните класове на „математици” и „хуманитаристи”. Но родителите биха се чувствали далеч по-спокойни да знаят, че в училище децата им биха могли да получат сведения за професии, които се търсят от работодателите, и дори да отидат на екскурзия в съответните компании, фирми и лаборатории.

• „С какво може да се ангажира детето в свободното си време? С работа, практика, дейност, които да се доближават до онова, с което се занимават възрастните хора. И това не трябва да бъдат кръжоци или клубове по интереси, а пълноценна начална професионална подготовка в предприятия – паралелно с обучението в средното училище. Само така може да се реши проблема с разминаването между училището, университета и пазара на труда.

     8. Трябва да се спре с деленето на предметите на главни и второстепенни.

 Помните ли как се вълнувахме за оценките си по математика или по български език? А имаше и предмети, по които ни пишеха високи оценки само защото сме влезли в час, или заради добро поведение. И в резултат на това ние свикнахме да приемаме музиката, рисуването или физкултурата едва ли не като второстепенни предмети. Но всъщност при правилен подход и обучение тези знания биха могли да ни донесат немалко ползи.

• „Считам, че физическата подготовка трябва да върви ръка за ръка с разговорите за физиологията на човека и зависимостта между начина ни на живот и неговата продължителност.

     9. Тестът не е единственият начин за оценяване на успеваемостта.

 Едва ли не от първи клас започва подготовката за решаването на тестове, а матурите се превърнаха в най-голямото плашило за много ученици и техните учители.

• „Винаги съм бил пръв участник в дискусиите, публичните мероприятия, в подготовката на презентациите и при лабораторните занимания. Тук мога да изкарам 100 от 100 точки. За сметка на това на тестовете едва събирах необходимия минимум, за да избутам някак си предмета”.

      10. Време е да се върнем към единни програми и учебници.

 По-рано спокойно можехме да предадем буквара и другите учебни материали на по-малките ученици. Сега този номер няма как да мине. В началото училище, дори и при еднакви профили на паралелките, могат да се реализират програми, които дори принципно се различават една от друга. Има и още един проблем: в днешните учебници можеш да срещнеш откровени глупости, от които косите да ти настръхнат.

• „Ако имах право на едно желание за училищното образование, бих върнал единните учебници, написани от наистина грамотни хора, загрижени за образованието на децата.“

     11. Спортистите и талантливите деца задължително трябва да получават своите оценки автоматично.

 Всяко учебно заведение е заинтересовано да има колкото се може повече талантливи възпитаници. Сред тях могат да бъдат не само участници в  ученическите олимпиади, но и участници във всевъзможни конкурси и програми, доброволчески организации и спортни надпревари. Понякога се стига дотам, че педагозите, радвайки се на успехите на своите възпитаници, не обръщат внимание на това, че заради постоянното отсъствие от учебните занятия, учението на децата сериозно куца.

• „Понякога целият училищен живот е съсредоточен около футболния терен. Ние трябва да оставим на заден план всевъзможните състезания и да адресираме повече похвали за отличника, а не за защитника на футболния отбор”.

     12. Учителите не обръщат внимание на напрегнатите отношения в класа.

 Напоследък в интернет публично достояние все по-често стават истории за деца, станали жертва на тормоз от други ученици. Педагозите не винаги са готови да се намесят в такива конфликти, разчитайки, че нещата рано и ли късно ще „се успокоят от само себе си”. В най-добрия случай могат да посъветват детето просто да не обръща внимание на обидите.

• „Едно момче ме притисна към стената и след това ме блъсна силно. Седях, свила се на кълбо и прехапах устни, за да не заплача от болка. Класната изгони децата, хвана ме за ръка и ме заведе при психолога. Аз хленчех нещо под носа си, а той започна да ми говори някакви поучения и накрая всичко се сведе до това, че аз съм провокирала децата. И тази история нямаше добър край, защото с годините издевателствата само се усилваха. В 9-ти клас се превърнах в сянка на самата себе си”.

А на нас би ни било интересно да разберем, какво бихте променили вие в съвременното училище? Споделете вашето мнение в коментар към статията.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.adme.ru