Прочетох доста мнения по парливата тема за премахване на класовете прослужено време. Дискусията, която тлее отдавна, се възпламени вчера след думите на вицепремиера Валери Симеонов, че приема искането на работодателските организации за премахване на тази добавка към заплатите. Посегателството върху допълнителните пари, които получават хората не е от вчера. В някои учреждения от публичния сектор и много частни предприятия това е направено преди няколко години. Мераците сега са за останалата част от наемните работници, заети най-вече в обществения сектор. В хода на разсъжденията само ще вметна, че класовете за прослужено време са едно гарантирано увеличение на доходите, което получават работещите всяка година. Чрез това допълнение към заплатата хората получават в масовия случай между 6-10 лева екстра за всяка година прослужено време. Та целият напън е да бъде отнето това нищожно годишно увеличение към заплатите на хората, които иначе не виждат промяна във възнагражденията години наред.

 Тъй като дискусиите, които проследих, а и поради факта, че в образованието са заети най-много хора с подобна добавка в заплатите, ще насоча мислите и аргументите именно за този обществен сектор. Нека припомня какви са минималните задължителни равнища, които диференцират заплатите на учителите. Стартовата заплата за учител без стаж е 660 лева,  за старшите учители заплатата (по доскоро действалата наредба с минимум 10 години стаж) е 688 лева. За най-високо стъпало в йерархията главен учител са предвидени 726 лева. Отварям Наредба № 12 за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. В член 5 за записани десетина допълнителни задължения, които се вменяват на „старши учител“. Според член 6 длъжността „главен учител“ добавя още 9 задължения. Обичайна практика в училищата е на длъжностите „старши“ и особено „главен учител“ да се възлагат множество сериозни задължения. Всичко това срещу разлика от по 38 лева!? Както вече споменах „старши и „главни“ са учителите с повече стаж и ако формират някаква по-сериозна разлика в заплащането в сравнение с току-що започналия учителска кариера, то е заради добавката натрупана като класове прослужено време. Следователно преди някой да вземе решение за отменяне на тези класове, трябва да промени осезаемо заплащането между различните стъпала в кариерното развитие. Минималната разлика между учител, старши учител и главен учител трябва да бъде поне 150 лева за да се изисква адекватно изпълнение на допълнителни задължения. Защото към момента разлика в заплащането почти липсва, а класовете до някаква степен компенсират тази неправда.

 Последните няколко увеличения на заплащането в образованието бяха на принципа да се даде максимално повишение на минималните задължителни заплати за учител, старши учител и главен учител. Тъй като не бяха осигурявани необходимите бюджетни средства директорите на училища и детски градини изпълняваха задължителния минимум, но корекцията за заплатите над този минимум се осъществяваше с по-нисък процент. Така се стигна до силно свиване на маржа между отделните заплати и огромна част от учителските възнаграждения  са събрани в рамките на упоменатите по-горе граници от общо 76 лева! Още едно доказателство за нуждата от значима диференциация между отделните равнища по кариерната стълбица преди каквато и да е дискусия за отмяна на класовете за прослужено време.

 В новата нормативна уредба е скрита още една несправедливост. С Наредба № 4 от тази година са записани различни нормативи за учителска заетост. Така излиза, че за двама учители, двама старши учители или двама главни учители се получават едни и същи възнаграждения при различна норма на заетост. Дори един учител с по-малка норма реално може да получи повече от един старши учител с по-голяма норма. Същото може да се проектира и при сравнение между старши и главен учител. Всичко изписано показва, че учителството е натикано в тотална уравниловка по отношение на заплащането. И ако все още има някакво различие в заплатите, то се формира точно от класовете прослужено време и определено създава усещане за частично възстановяване на справедливостта. Ясно е, че преди да се посегне на тази добавка трябва да бъдат изчистени много други недомислици.

 Нека да поразсъждаваме и върху механизма, чрез който ще бъде преустановено начисляването на класове за прослужено време. Ако се опрем на вече реализирана практика, това ще стане като  натрупаните до момента класове бъдат добавени към основната заплата. Веднага ще възникне хаос, тъй като ще се окаже, че  старши учители  имат различни основни заплати, главните учители и учителите също. Просто защото ще добавят различна сума в зависимост от стажа, който имат. Нелогична ситуация, нали? Допускам, че за да бъде поправена ще започне изравняване на заплатите за отделните кариерни стъпала, но така едни учители ще получат значително увеличение, а други почти няма да получат такова. Това не само че не отговаря на широко прокламираната политика за истинско увеличение на учителските заплати, но ще генерира сериозно напрежение в системата. Дали някой си дава сметка, че ако се допусне още една дискриминация т.е. за една и съща длъжност в едно и също училище да се получават различни заплати това може да отприщи лавина от жалби за дискриминация?

 Всички разсъждения водят до извода, че една подобна реформа ще бъде от полза на младите учители, но в ущърб на учителите с повече стаж. Абсолютно наложително е младите учители да бъдат стимулирани. Да, вярно е, че в повечето европейски страни подобна практика за допълнителни плащания за прослужено време няма. Но е вярно и това, че в тези страни има пакет от социални привилегии предлагане на учителите на по-голяма възраст- като се започна от възможността да работят с по-ниска норма на седмична заетост и се стигне до възможността за определен период от време да ползват дългосрочен платен отпуск за релакс и допълнително квалифициране. В България подобна дискусия дори не е започнала. Хайде да не се взираме само в удобните европейски практики.

 В политиката трябва добре да се мисли преди да се говори. Очевидно вицепремиерът е пропуснал първата фаза и се е изказал твърде неподготвено. Мисля, че в следващите месеци ще му се наложи да се върне към първата фаза. Ще ми се да обърна внимание и на прибързаните мнения в учителските следи. Тази реформа, стартирана без предварителна подготовка ще ощети всички. Докато не се получат гаранции, че ще бъдат коригирани редица финансови механизми, които да  осигурят относителна справедливост в системата, няма място за каквото и да е съгласие. Едно съсловие може да се откаже от придобивка само когато си осигури други, които адекватно да я заместят. Важното е да мислим и действаме с грижа за цялото съсловие. Учителството може и трябва да диктува процеса. Поне това трябваше да сме научили през есента на 2007-ма година.

Автор: Иво Райнов, учител 

Профилирана езикова гимназия "Екзарх Йосиф I" - гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com