Образователните системи по света са добре изпипани и рафинирани, за да произвеждат високи академични резултати и да култивират личностния растеж на децата. Където и да ходим на училище, нашата образователна система е повлияна предимно от културата и начина на мислене на хората в конкретната държава. Да, никоя система не е перфектна. Някои обаче успяват да изпъкнат над останалите. Кои са те?

Япония

Развиването на характера е по-важно от знанието.

 Всеки, който е посещавал Япония, ще забележи, че японците са учтиви – с безупречни маниери. Това е така, тъй като местната култура акцентира сериозно върху развиването на характера на детето, преди то да навлезе в традиционната образователна система, пълна с формални изпити и тестове. През първите няколко години в училището детето развива умения като уважение, състрадание и щедрост. Научава каква е разликата между правилно и погрешно, какво е справедливост, самоконтрол и решителност. По този начин то успява да усвои едно чувство за баланс, което ще му помогне да успее занапред – както в училище, така и в живота след това.

Японските ученици сами чистят училището си.

 Доста училища наемат чистачи, които да вършат тази работа. В Япония обаче класните стаи, коридорите, лафките и дори тоалетните се чистят от самите ученици. Те се разделят на групи и се занимават с това ежедневно. По този начин детето хем се научава как да чисти и колко важна е тази рутина, хем свиква с екипната работа и знае, че трябва да уважава труда на другите.

Финландия

По-малко е повече.

 Образователната система на Финландия също е доста успешна. Отчасти това се дължи на идеята, че „по-малко е повече“. Учителите в страната прекарват около 600 часа на година в преподаване (т.е. около два пъти по-малко, отколкото тези в САЩ например). Предимството на прекарването на по-малко време пред дъската е очевидно – учителите имат възможност да инвестират останалото си време в професионалното си развитие. А това от своя страна довежда до по-качествени уроци.

Децата прекарват повече време навън.

 Финландия и другите скандинавски страни, включително Норвегия и Швеция, стимулират излизането сред природата. Вследствие на това местните деца прекарват голямо количество време навън в игра. Това се разглежда като важен компонент от образователната система. Дори и в най-мразовитите зими училищата организират образователни пътешествия в горите или планините. Освен че окуражава подрастващите да са активни, времето, прекарано сред природата прави хората по-щастливи и оказва множество положителни ефекти върху мозъка.

Сингапур

Големи инвестиции в технологиите.

 Сингапур е една от най-успешните образователни системи в целия свят. Местните власти инвестират огромни суми в технологичната поддръжка в рамките на класните стаи – както за благото на децата, така и за учителите. В Сингапур откриваме дигитални учебници, високоскоростен интернет, по-достъпни образователни материали (особено за студенти със семейства с по-ниски доходи) и какво ли още не.

Колко важна е позитивната психология.

 През последните години в Сингапур са проведени множество реформи в образователната система. Една от тях включва добавянето на уроци по социални и емоционални умения. Те се фокусират върху скорошните открития, свързани с позитивната психология. Позитивното образование се разглежда като фундаментална част от класната стая. То култивира и оформя начините, по които даден предмет се преподава, и стимулира положителното мислене в подрастващите.

Германия

Без съпоставки между отделните училища.

 Когато се провеждат олимпиади или матури, често имаме навика да сравняваме постиженията в различните училища. Това оказва голям психически натиск върху децата, най-малкото защото от тях се очаква да са сред най-добрите. В Германия подобни неща не се публикуват. Съответно училищата не се тревожат постоянно за своята репутация. В Германия учениците и учителите не се следят толкова стриктно, което пък от своя страна не вреди на креативността на преподавателя. По този начин фокусът пада върху самия образователен процес, а не върху резултатите. Децата не се чувстват по толкова голям натиск и се наслаждават на знанията, които научават.

По-малко сегрегация между децата в различните нива на обучение.

 Отделянето на деца в различни нива на обучение (в зависимост от техните нужди) е стандартна практика в много училища по света. В Германия училищата са уредени така, че да могат да култивират и обслужват нуждите на подрастващи от най-различни нива в рамките на една и съща среда. Това от своя страна елиминира стигмата, която върви ръка за ръка със сегрегацията и прави образователния процес по-гъвкав.

Източник: www.noviteroditeli.bg