Тази статия може да се приеме под формата на  изповед. Тъй като мисля да кажа всичко или поне да опитам да кажа всичко, което мога за това какво е да си ученик през едно толкова бързо развиващо се време като нашето в момента. Ще опитам да опиша колко ми е трудно на моменти, защото съм сигурна, че не само аз се чувствам така. Най-вече когато си 12 клас и виждаш как светът тепърва започва да се открива пред теб и ти се чудиш как да вземеш най-хубавото от него, а някой от нас се чудят и как да успея да дадат най-хубавото от себе си. 

 Нека първо да се уточним, че всяко нещо си има и лоши и хубави страни. Аз ще говоря единствено от моя собствен опит надявайки се, че може би един човек минали всичките 12 години в училище ще може да ви помогне по някакъв начин. Ще започна с факта, че когато аз започнах да ходя на училище от първи клас нещата се промениха толкова много, че дори на мен ми е трудно да го осмисля. Като започнем с факта, че когато аз бях 3 клас да имаш телефон, който имаше копчета и имаше играта „Змия” си беше направо супер! Даже велико. И да имаш телефон преди 5 клас също си беше привилегия. Докато сега дори не мога да опиша всички функции, които имат днешните телефони, с които третокласниците се хвалят. Тази промяна в началото ми се струваше лоша, сега ми се струва и добра и лоша. Но каквото и да мисля, тя е факт, така че не мисля че има значение. А и всъщност промяната ме плашеше, защото се страхувам, че ще изостана и ще бъда като старите хора, които гледат на таблетите с подозрение. Смятах, че и аз бих изглеждала по същия начин след години. Друго нещо, което ме притеснява е многото възможности. Защо ли? Ами страх ме е, че ще сбъркам. Ще започна нещо, ще стигна до средата и ще осъзная, че не е за мен. И после как бих могла да се върна? И за щастие имам много възможности, нали? Така че колкото и да ме е страх, че ще сбъркам знам, че винаги мога да започна от начало и вече няма да има значение на колко си години. Стига да го искаш достатъчно силно.

 Едно от най-трудните неща за мен като ученик в момента е да се боря с образователната система, която ми налага да уча безмислени неща. Сигурна съм, че ти имаш в класа си един съученик или двама, които слушат учителите и учат всичко, което им се казва и не казват нищо за това колко е ненужен и безполезен материала за разлика от теб, този който непрекъснато го натяква на учителите. Повярвай ми от личен опит и тези деца знаят колко е безполезно всичко, което учим, но те знаят, че ако само мрънкат няма да направят нищо и за това просто продължават напред и тайно се молят всичко това да приключи скоро. Самата аз съм едно от тези деца, които знаят, колко ненужна информация трябва да знаят, но и знаем, че ако само мрънкаме няма да постигнем нищо. За това някой от нас си навеждат главите и се надяват, че с добрите дипломи след време, ще могат да променят нещо. Или го правят сега, но със сигурност не е по начина на мрънкането.

 Да си ученик в днешно време също значи и да бъдеш непрекъснато подценявам. И да ти се налага често да се учиш от грешките си и да ги признаваш. На мен винаги ми е трудно да излезна на глава с родителите ми за това какво всъщност става в училище. Мислят си че като им кажа „имам много да уча” това значи две задачи по математика и две страници от учебника по география. А то рядко е така. Също така е трудно да им обесня колко скучна и ненужна реално цялата тази информация, а те излизат с номера „хубаво е да знаеш от всичко по малко”. Но за жалост в училище не учим от всичко по малко, а от всичко по много. И като финал, ще се върна за малко на възможностите, които имаме. И за това колко е трудно да избереш университет и ще ви кажа, че има една опция, която можете да ползвате след първият курс във всеки университет и тя навсякъде би трябвало да е законна. Нарича се „презаписване на специалността” дали ще е в друг или този университет в който се в момента няма значение. 

автор: Цветелина Петкова

Източник: www.wishbox.org