За всеки, който живее с алкохолик, отричането ежедневно приема огромни размери. Алкохолизмът е динозавър в хола, който външният човек няма как да не забележи, но с който хората вътре се справят единствено като се преструват, че го няма. Отричането е единственият начин за съвместно съществуване. Лъжите, оправданията и тайните са като въздуха за такива семейства и създават непосилно емоционално напрежение за децата.
В семействата на алкохолиците по-голямата част от енергията се изразходва в безплодни опити в спасяване на пияницата и в поддържане на фасадата, така че не остава много внимание за основните потребности на децата. Подобно на децата на отсъстващите и на неадекватните родители, децата на алкохолиците често изпитват усещането, че са невидими. Това се превръщата в особено мъчителен Параграф 22, защото колкото по-големи са семейните проблеми, толкова повече децата се нуждаят от емоционална подкрепа.
Първата и най-важна връзка на децата на алкохолиците ги научава, че хората, които обичаш те нараняват и могат да бъдат ужасяващо непредвидими , повечето такива деця се страхуват да се сближат с някого. Успешната връзка между двама възрастни, независимо дали са възрастни или приятели, изисква доверие и откритост - точно тези елементи, които семейството на алкохолика унищожава. Резултатът е, че като възрастни децата на алкохолиците биват привличано от емоционално недостъпни хора с дълбоки собствени конфликти. По този начин порасналото дете създава илюзия за връзка, която не заплашва с конфронтация безмерния му страх от истинска интимност.
Източник: www.webstage.bg