Поредно международно изследване на постиженията на учениците показа драстичните разлики в образованието между България и останалия свят. От специалния иновативен модул в PISA 2015, посветен на уменията за 21-ви век, стана ясно, че половината деветокласници у нас не могат да решават проблеми в сътрудничество. 15% от младежите пък не могат да се справят дори с най-елементарните задачи. Резултатите са закономерни - докато в развитите страни адаптират учебните си програми, за да могат учениците да формират умения за екипна работа, у нас основната работа е все още по издирване на липсващите деца в клас. Какво ни показва изследването, каква е причината за плачевните резултати и как да ги подобрим?

Какво измерва PISA

 Новият модул на PISA 2015 "Решаване на проблеми в сътрудничество" е избран заради все по-голямата нужда на съвременната икономика от хора, които да са способни ефективно да решават проблеми в екип. Компетентностите, които оценява той, включват уменията, които обикновено се формират чрез проектно базирано обучение в училище - общуване, управление на конфликти, организиране на екип, постигане на консенсус и управление на напредъка. Този подход не се използва в конкретен учебен предмет, а би следвало да присъства в обучението по всички учебни предмети. В PISA 2015 умението за решаване на проблеми в сътрудничество се дефинира като "способността на ученика ефективно да участва в дейности за решаване на проблеми съвместно с един или повече партньори, като споделя знания, умения, разбирания и усилия за постигане на определен резултат".

 На близо 6-те хиляди български ученици, участвали във въпросния модул, са били предоставени 1-2 задачи ситуации, които те е трябвало да решат за около 30 минути в сътрудничество с един или двама виртуални партньори. "Разговорите" между изпитвания и компютърно симулираните членове - в случая Алиса и Захари - са се осъществили чрез чат, а отговорите на виртуалните участници в казуса са зависели от отговора на изпитвания ученик. Една от задачите, представена от Центъра за оценка в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО), например е изисквала от младежите да се подготвят за викторина, посветена на географията, населението и икономиката в несъществуващата държава Ксандар. За целта е трябвало да изготвят стратегия, да разпределят ролите и да решат въпросите от викторината. На всеки от тези етапи ученикът, решаващ задачата, е трябвало да лавира между сътрудничещата Алиса и провокатора Захари, който е искал час по-скоро да спечелят състезанието. На предложения като "Хайде просто да започваме" (от Захари) "нашият" ученик е трябвало да избере опцията "Може би първо трябва да обсъдим стратегията" вместо например "Надявам се въпросите да са лесни", за да демонстрира умение за решаване на проблеми в сътрудничество.

Къде сме ние?

 От 51 държави, тествали учениците си дали могат ефективно да участват в дейности за решаване на проблем съвместно с един или няколко партньори, България е на 40-о място, последна сред държавите от ЕС. Средният резултат на българските деветокласници е 444 точки, което ни поставя в групата на страните с "резултат, значително под средния за ОИСР" - 500 т. (скалата е от 0 до 1000 т.). С близки до нас постижения са Кипър (444 т.) и Уругвай (443 т.). Държавите с резултат над 530 точки са Сингапур - първенец с 561 т., следван от Япония - 552 т., Хонконг-Китай - 541 т., Корея - 538 т., Канада, Естония, Финландия, Макао-Китай, Нова Зеландия и Австралия. На дъното е Тунис със среден резултат 382 т., следван от Бразилия - 412 т., и Черна гора - 416 т.

 Изследването най-общо показва, че 49% от родните деветокласници (срещу 28% в ОИСР) решават само най-лесните задачи, изискващи умения за намиране на информация, необходима за решаване на проблема, и предприемане на конкретни стъпки за изпълнение на предварително разработен план. Също 49% от нашите младежи (при 64% в ОИСР) са решили средно трудните задачи, при които се иска високо ниво на сътрудничество между участниците в екипа и формиране на споделено разбиране за начина на решаване на проблема. Едва 2% от българските ученици са се справили с най-сложните задачи, изискващи високо ниво на сътрудничество - съобразяват се с условията, наблюдават прогреса на участниците, преодоляват разногласията и т.н. Средно за държавите от ОИСР процентът на отличниците е 8 на сто. Слабото представяне за страната ни е закономерно на фона на плачевните постижения на учениците ни от основните модули на изследването - български език, математика и природни науки. Резултатите от тях, представени в края на 2016 г., показаха недвусмислено, че 41% от българските деветокласници са функционално неграмотни и нямат елементарни четивни умения, 42% от тях имат под критичния минимум знания и умения по математика, а 37.9% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки.

 От ЦОПУО отбелязват, че резултатите на различните държави варират в твърде широки диапазони. Вътре в държавите също има големи различия, което означава, че училищата дават различна подготовка за своите ученици. "У нас индивидуалният резултат на учениците варира от 316 до 570 точки, което означава, че задачите не са непостижими. Има и българи, които са се справили", коментира Светла Петрова от ЦОПУО. На фона на тази позитивна нагласа обаче изследването всъщност потвърждава тревожните констатации от други подобни анализи, че у нас има твърде големи разлики между децата. Изследванията на PISA показват в България освен съществена разлика между индивидуалните резултати на учениците според социално-икономическия им статус и разлика между резултатите на учениците по видове училища. В държавите от ОИСР около 15% от разликите между постиженията на учениците в този модул се обясняват с техния социално-икономически и семеен произход, докато у нас този процент е 33%. А за успешни системи се смятат тези, които дават равен шанс на всички, независимо от района и възможностите на семейството.

Нивата

 Любопитни изводи се налагат и от резултатите по отделните видове задачи, които са с 4 степени на сложност. Задачите на първо равнище (от 340 до 439 т.) са най-лесни - те акцентират върху индивидуалната роля на ученика за решаване на проблема, но като част от екип и с подкрепата на останалите участници в него. При тях от младежите се изисква да предоставят информация и да предприемат конкретни действия за изпълнението на предварително разработен план. Сред държавите от ОИСР 94% от учениците достигат това базисно равнище на умения за решаване на проблеми в сътрудничество, докато у нас този дял е 85%. Уви, това означава, че учениците в ОИСР, които не могат да решат дори и задачите на първо равнище, са 6%, а в България - цели 15%.

 Задачите от второ равнище (от 440 до 539 т.) са умерено трудни - тук учениците трябва да осъзнаят, че не всички участници в екипа разполагат с една и съща информация и имат различни разбирания за проблема, които трябва да се отчитат в процеса на общуване, т.е. трябва да търсят допълнителна информация или да поемат инициативата за нови подходи. Около 36% от учениците в държавите в ОИСР имат среден резултат на второ равнище. Това означава, че за тях задачите на това равнище са най-трудните, които те могат да решат. Съответно учениците в ОИСР с постижения на второ и по-високо равнище са 72%. В Хонконг-Китай, Япония, Корея, Макао-Китай и Сингапур повече от 85% от учениците могат да се справят успешно със задачите на второ и по-високо равнище. Българските ученици, които могат да решат задачите на второ и по-високо равнище, са 51%.

При по-сложните задачи изводите отново не са в наша полза. Младежите в останалите държави с резултат на трето равнище (от 540 до 639 т.) са 28% (или общо учениците с резултат на трето и по-високо равнище са 36%). Родните тийнейджъри, постигнали трето равнище, са 16% (общо на трето и четвърто равнище - 18%). Задачите от 4-то най-сложно ниво (над 640 т.) са решени едва от 2% от родните 9-класници. Най-много ученици са решили задачите от четвърто равнище в Сингапур - 21%. В Австралия, Канада и Нова Зеландия около 15-16% имат подобни успехи (резултат на четвърто равнище).

 Във всички държави, включително и в България, момичетата се справят по-добре от момчетата. Докато разликата между постиженията на двата пола средно за ОИСР е 29 точки, при нас ножицата е 32 т. Момичетата ценят по-високо отношенията си с роднини, връстници и приятели, отколкото момчетата. Представителите на силния пол обаче ценят по-високо екипната работа, показват резултатите от проучването.

 "На въпроса могат ли българските ученици да работят в екип, не може да се даде еднозначен отговор нито да, нито не", коментира Светла Петрова, която окачестви уменията на родните 9-класници като "умерени". По думите й по-важното е, че те имат нагласата, готовността да работят в екип, а самите умения следва да се формират целенасочено от учителите по всички учебни предмети, към които препоръката е да припознаят като своя задача обучаването в умения за сътрудничество. Там, където училищният климат е добър, учениците оценяват високо екипната работа. И обратно, сътрудничеството се оценява ниско в учебните заведения, в които учениците бягат или закъсняват от час, показва проучването.

Как да подобрим представянето си

 Изводите от иновативния модул на PISA 2015 сами по себе си "говорят" за това какво може да се направи за подобряване на резултатите. Данните показват категорично, че по-ясно изразено положително отношение към сътрудничеството имат учениците, които по-често се занимават със спорт или участват в спортни прояви, помагат в домакинството или се грижат за членове от семейството, не бягат или закъсняват от час и са посещавали детска градина. Тези, които играят видеоигри извън училище, пък имат среден резултат с около 4 точки по-нисък от учениците, които не играят видеоигри. Обаче учениците, които използват интернет, чат или социални мрежи извън училище, имат среден резултат с 6 точки по-висок от останалите. Рецептата, макар и сложна, накратко звучи така - повече проекти в училище, върху които учениците да работят съвместно, повече спорт, както и подобряване на училищния климат и този в семейството.

Източник: www.segabg.com