Ритниците и шамарите в българското училище не са от вчера. Но днес сякаш не са толкова безобидни, колкото бяха по наше време. От една страна, е смъртта на 11-годишната Габи, която почина след ритник в корема. От друга страна, е карикатурният образ на учителка, която с ритник гони ученик от класната стая. От трета страна, ритници се раздават наляво и надясно и дори не разбираме за тях. Какво се случва? Къде точно се крие деградацията на обществото? В ученика, учителя, родителя или в системата, която е сбъркана поначало?

Как е по света?

11-годишната Ненси е с български корени, но е родена в САЩ

 Учи в едно от елитните училища в град Бъфало. Казва, че на учителя никога не му се налага да повишава тон. Успява да регулира дисциплината, като показва палец на децата – нагоре или надолу. Като онези, с които лайкваме във Фейсбук, но го прави с ръка. Ако някой не разбере знака и се наложи да му го повторят, го изпращат при директора.

 По принцип правилникът предвижда продължение на процедурата, но тук това почти не се налага. Следващата стъпка е да извикат родителите. Нали не си ги представяте да влязат с бойна крачка и заканата: „Е, сега ще види тая тъпа даскалица на какво ще я направя“. Всъщност разговорите протичат, сякаш са на кафе в приятна компания. Поздравяват се, сядат около масата, всеки си казва гледната точка с най-учтивия глас и след това с усмивка се разделят. Работа на родителя е вкъщи да обясни да отрочето си как трябва да се държи. Ако трябва, се консултират с адвокат. Или едната от двете страни се обръща към полицията. Ама такова нещо поне в училището на Ненси досега не се е случвало. Малката дори не разбира въпроса, когато я питаме дали учениците изпитват респект към учителя. Но обяснява, че може да се стигне до отстраняване на нарушителя за период от една до три седмици.

 Сестрата на Ненси се казва Натали и вече е студентка. Не помни някога да е имало скандал в училище заради агресивни деца. След 8 клас са ги събирали на няколко семинара, на които са им държали лекции предимно по здравни теми. По думите на Нати външен човек в сградата не може да влезе, а проверките на входа се правят с детектори.

Деси учи в Лондон и завършва средното си образование

 Твърди, че сигурността на децата в училище е сред основните задачи на педагогическия екип. Целта е всяко едно дете да се чувства в безопасност, докато е на училище. Много важно място в обучението заемат ролевите игри, в които децата се учат да бъдат толерантни към останалите. Разиграват се различни ситуации, при които децата трябва да помислят как сами да разрешат възникнал проблем. Използват се и различни техники за релаксация като класическа музика и йога. При физическо насилие се викат родителите, наема се адвокат. Изобщо нещата стават много сериозни и повечето деца предпочитат да спазват правилата, отколкото да попадат в проблемна ситуация. Там категорично се говори за всеки проблем и никой от провинилите се не е прикриван, независимо от това чие дете е и други подобни, които често се оказва определящи за нашето общество.

 Понякога се налага родителите да присъстват в класната стая, докато детето им е на училище. Но повечето от учениците гледат да не се стига до там, защото конфузът е за всички. А най-важното е нито едно дете да не се чувства не на мястото си. Да знае, че е обичано и че винаги ще намери подкрепа у възрастните. При проблем се търсят причините. И се говори много за тях, а не се прикриват. Смята се, че всяка ситуация е вид опит за останалите училища в страната.

Ана и Алекс живеят в Париж

 Тяхната майка Вероника е българка. Тя разказва, че при най-малкото провинение децата отиват при директора. За по-сериозните ги отстраняват за няколко дни, а за най-сериозните ги изключват. В училищата действа общ правилник, който е валиден за цялата община, а отделно всяко учебно заведение си изработва свой. Правилникът е закон за всички – и за родители, и за деца. С него се запознават в началото на учебната година и го спазват стриктно, защото санкциите са железни. В училище децата никога не остават сами. През междучасията има дежурни учители, които ги пазят.

Светослав е на 13 години и учи в гимназията „Граф Цепелин“ в германския град Фридрихсхафен

 Той е в Германия втора година, като миналата година е учил в интеграционно училище с мигранти от различни краища на света. Там учителите преценили, че се справя добре с учебния материал и предложили да бъде приет в гимназия. В Германия записването в гимназия може да стане само ако покриеш критериите и те предложат от предишното ти училище. И само учениците, завършили гимназия, могат да учат висше. Останалите придобиват професия и влизат в производството.

 В цялата гимназия има камери, които записват всичко, което се случва там. Междучасията са кратки и обикновено трябва да сменят стаите, но понякога имат време да поиграят на различни игри. Но не и с телефоните си. Никой няма право да внася телефон в училище – нито ученик, нито учител. И ако детето отсъства, родителите са длъжни да се обадят на стационарния телефон в канцеларията. Оттам предават на учителя. Не се извиняват отсъствия, за които няма обаждане от страна на родителя.

Лийя е на 12 години и 11 от тях е живяла в испанското курортно градче Алкосебре

 Животът й много напомня на любимия филм от миналото „Синьо лято“ заради морето. В класа й има деца от България, Румъния, Полша, Мароко, Русия, Англия, както и от Испания. Свободно време нямат и никога не остават без надзор. От началото до края на учебните занятия остават в затвореното пространство на училището, където външни лица абсолютно не се допускат. Не си позволяват да противоречат на учителя, чийто авторитет е абсолютен. Учат се на толерантност както към тези, с които си приличат, така и към различните.

Източник: www.flashnews.bg